/Поглед.инфо/ Искам с няколко думи да коментирам Визията като цяло, но не във вида, в който беше представена на партията на Националното съвещание от 21 юли, а Визията, която като гражданин и редови член на БСП бих искал да представим на 21 юли 2019 г. на цялата българска общественост. Затова бих нарекъл този документ (който държа в ръцете – „Визията“) покана за дебат, вътре и извън партията. Това не е заявената през юли алтернатива на системата.

Първо, защото промяната на системата започна преди 29 години и приключи на 01.01.2007 г., когато станахме част от най-прогресивния съвременен политически и икономически съюз в лицето Европейската общност. Визията не си поставя за цел да променя тази нова система, защото не вярвам, ако се уповаваме на здравия разум, да искаме да променяме конституционния ред, да поставяме под въпрос членството ни в ЕС и още по-малко, да отидем на друга планета. Този документ не е и алтернатива, тъй като в него идейно-философският заряд до голяма степен като обем и дълбочина на съдържанието отстъпва на усвоената покрай подготовката на всякакви избори програмна стилистика.

Второ, защото, ако искаме да променим нашата си родна “система“ в най-лошия смисъл на думата, която всеки българин усеща до епидермална непоносимост, трябва, преди всичко друго, да проведем философски разговор за идеи, за бъдещето, за абстрактни понятия като морал, справедливост, равенство, братство, човещина, състрадание, общност, народ. След това да избистрим за себе си и за обществото като цяло понятия като народовластие, правова държава, социална държава, какво имаме предвид под „капитализъм с човешко лице“ или какво другите имат предвид под „социализъм с нечовешко такова“. Днес всичко това е купчина постановки, които украсяват речниците, но много малко се говори за тях.

Като при последните протести усещаме несправедливостта, че чак ни болят стомасите, но не търсим първопричините за тази несправедливост. Издигаме лозунги срещу високите цени на хляба и горивата, но все по-малко са лозунгите за по-справедливи доходи, за по-справедливо преразпределение на националното ни богатство, за солидарност и равнопоставеност между труда и капитала. Забравихме да пропагандираме просвещение, камо ли да цитираме Вебер, Маркс, Спиноза, Русо или да громим Айн Ранд.

Дори във Визията преобладава това консуматорско равнище, предлагайки увеличения в проценти от утре, намаление в номинални стойности още днес. Сякаш предлагаме сандвичи и напитки в целофан.

Със скромния принос на ГО на БСП, обобщен в разпространените по-рано днес материали, се опитваме да предложим един друг подход при изграждането на „Визия за Българя“.

В частта за фискалната политика и публичните финанси като цяло и в данъчната система в частност, сме се опитали да не говорим в цифри (освен за нуждите на примера) или да боравим с неразбираеми формулировки от типа на следния текст: „Основен приоритет на фискалната политика, която предлагаме, е устойчиво социалноикономическо развитие с финансова стабилност, при стриктно придържане към критериите от Маастрихт“, „Нашата средносрочна фискална стратегия е да се елиминират бюджетните дисбаланси и да се възстанови бюджетната позиция чрез последователни стъпки за бюджетна консолидация.” Колцина български граждани ще разберат тази мисловна конструкция? Още повече, че това послание е в абсолютно идейно противоречие с нашите възгледи за преустановяване на политиките на „затягане на коланите“, с които се гордеят политическите ни опоненти.

Трябва преди да предложим стратегии, програми и заявки за конкретни действия, да обясним точно какво разбираме под справедливост и несправедливост, сигурност и предвидимост, когато говорим за тези политики. Какви са предстоящите и неминуеми предизвикателства пред българското общество в тези сфери, независимо кой ще управлява страната утре?

На последно място, но не и по значение, не трябва да забравяме, че утре ще продължим разговора за бъдещето на България, очи в очи с българските граждани, а не само в партията. За да ни повярват, трябва да казваме истината и да си признаваме грешките от миналото. Когато предлагаме държавата да разпределя повече, да кажем, че това означава и да взима повече от гражданите, но съобразно контрибутивните им възможности.

Че гарантирането на достъп до социалната и здравната система има като разменна монета задължителния принос към здравноосигурителната и пенсионната системи не само доходите от труд, но всеки вид личен доход на физическите лица (включително от наем, рента, лихви, дивиденти, авторски и лицензионни възнаграждения и др.).

Когато популяризираме прогресивното семейно подоходно облагане, вкл. като инструмент за подобряване на демографските процеси, да сме готови да признаем, че въведената преди 10 години система на плоския данък е сред най-големите ни грешки в цялата ни история като лява партия, която не може да бъде оправдана с временните, конюнктурни изгоди от подобен вид мярка. Защото отвъд пределите на късогледството, трайно (почти до необратимост) в България се установи най-несправедливата система на преразпределение на благата. Тази плоска система, в комбинация с ограничаването на преразпределителната функция на държавата до 40% от брутния ни продукт (въведена по-късно), задълбочи социалните неравенства и практически възпрепятства възможността за провеждане на каквато и да е данъчна политика, камо ли за справедлива такава. Защото тя е система от скачени съдове, в която увеличението на нивата на облагане в един съд, трябва да се съпровожда от намаляване на тези нива в друг, в търсенето на справедливост и равновесие. Но няма как да преливаш от нищо в нищо.

Ние предлагаме постепенна, разумна и контролирана промяна на цялата ни фискална система.

Предлагаме държавата да разпределя повече, което означава и да взима повече от гражданите, но съобразно контрибутивните им възможности, като определянето на данъчно-осигурителната тежест да се разглежда в светлината на въпроса „колко ти остава“, а не на въпроса „колко ти се взима“, както е понастоящем. Тук въпросът не е дали, а как да направим това така, че хората да не се чувстват ограбени и да вярват, че всеки български лев, който внасят в държавната хазна, е техният принос за една обществена кауза, за по-доброто настояще и бъдеще.

Предлагаме справедливата система на преразпределение на националното богатство, осигуряваща на местните общности средствата, необходими за тяхната финансова независимост, като инструмент за провеждане на ефективни местни политики, а не система, която им вменява повече отговорности, без да обезпечава материално тяхното изпълнение.

В заключение бих призовал да бъдем безкомпромисни по отношение на истината, когато говорим във и извън партията. Ако изказването ми имаше критика, тя е подбудена от желанието да бъдем по-добри. Днес като неин адресат може да се е почувствал и другарят Станишев, който е тук сред нас, по повод на думите ми за плоската данъчна система. Но не бих останал длъжен и на присъствалата до преди малко тук г-жа Нинова (тук в изказването си “неволно“ я нарекох госпожа, а не другарка) по повод на манипулативния начин, по който бе тласната партията във връзка с обществения дебат за т.нар. „Истанбулска конвенция“, загърбвайки същността на този документ, като безспорен принос на прогресивната левица в Западна Европа в резултат от нейните близо едновековни усилия.

* Поглед Инфо публикува този текст, вдъхновен от изказването на един редови социалист на градската конференция на БСП по повод на "Визия за България"


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели