/Поглед.инфо/ „Ръководих общината, без да бъда ръководен...”1
Гено Гутев

След преврата на 9 септември 1944г. в България се установява властта на Отечествения фронт (ОФ), начело с БРП/к/. Една от основните задачи на новите управляващи е да наложат властта си в страната. Сред първите стъпки е добре познатия метод на отмяна на досега действащи закони и разработването на нови законодателни актовве – т.нар. Наредби-закони, които започват да се издават веднага след преврата.2 Налице е и нормативна база, свързана с избора на народни представители и членове на общинските съвети, но до първите избори за местна власт, които се провеждат на 15 май 1949г.3, кметовете на населени места се назначават от ОФ.

Динамичните процеси, които се развиват в българския политически живот след септември 1944г. довеждат във Варна един от първите кметове на града – Гено Гутев Станев. Бъдещият политик е роден на 29 август 1905г. в с.Седянковци, Габровско в семейство на бедни селяни. Едва на 4 годишна възраст е принуден да се измести в с.Мировци, Новопазарско. Прогимназиалното си образование получава в Нови пазар, а гимназиалното в Шумен1.

В своите „Спомени-бележи по историята на с.Мировци” Гутев отбелязва, че още по време на войните (има предвид Балканските от 1912-1913 г. и Първата световна война) започва ускореното олевяване на мировци, но най-вече при войниците.2 Тогава той е на 7-8 годишна възраст и едва ли е имал отношение към каквито и да било политически идеологии, но от друга страна иска да подчертае борческия дух на населеното място, в което той е израстнал. Като младеж, самият той се увлича по Марксическата литература и левите идеи. През 1921г. става член на комунистическата партия. За тези си пристрастия често пъти си навлича гнева на баща си, който е против неговите политически занимания3, тъй като те са свързани предимно с нелегална дейност. Има дори сведения, че Гено е изключван от училище поради тази причина.4 Самият той си признава, че е участвал в подобни действия, особено след 1925г.5

След потушаване на Септемврийското въстание за кратко е емигрант в Унгария, а по-късно, в периода 1923-1925г., лежи в затвора, поради това, че има отношения към въстанието.6 През следващите години е интерниран в различни градове в страната – Добрич, Мелник, Петрич и др.7 Това се потвърждава и от неговите спомени, заявявайки, че за събития, свързани с Мировци и/или на Работническата партия в селото след 1927г., не е наблюдавал отблизо и не може да ги коментира.8

Въпреки трудностите и години на странство, Гутев успява да завърши и висше образование в Софийския университет, специалност право. По-голямата част от практиката си той осъшествява в Нови пазар.

Във Варан Гено Гутев се озовава след решение на Областния комитет на БКП от 20 октомври 1944г., тъй като е считан за един от перспективните кадри на партият. В града той продължава да упражнява адвокатската си професия, като за кратко през 1945г. е избран и за председател на Адвокатския съвет.9

Изграждайки се като личност и партиен деец, Гутев спечелва доверието и уважението на немалка част от хората, с които общува. Други, подхождат към него с недоверие и скептицизъм. Така неговата съпартийка и съкварталка Мария Николчева го характеризира като прям, открит и приинципен човек, но други, като бъдещият кмет на Варна Васил Попов (1957-1959) определят Гутев като развратник, плагиат, безсрамник, човек заграбил чужди имоти.10 Трудно е да се направи еднозначна оценка за която и да е личност, в който и да е период, тъй като всеки един си има своите положителни и отрицателни черти, а съвременниците описващи дадения човек, подхождат пристрастно, понякога дори силно емоционално. Най-прнципният подход, поне според мен, е да се изложат всички налични факти и да се съди по действията на личността и с какво той е допринесъл за цялостния исторически процес в дадения исторически период. Това лирично отклонение се наложи, тъй като разглеждайки развитието на град Варна в перида 1945-1951г. неминуемо ще свързваме това с личността на Гено Гутев и взетите от него решения.

Броени месеци преди Гутев да стане кмет съдбата определя той да бъде част от процесите по Наредбата-закон за Народния съд. Включен е като народен обвинител11 в Първи и Осми състав. Според Борислав Дряновски, Красимира Томова и Тинка Бозова той има отношение към изпълнението на 22 смъртни присъди12. Според Милчо Иванов и публикуваните от него документи от ДА-Варна в сайта http://www.narodensad.com, виждаме, че Първи състав произнася 37 смъртни присъди, а Осми общо 6, като 2-ма са отсъстващи13. Дори и да вземем предвид само тези, които са от Варна и околията числото отново не съвпада. Тъй като този въпрос не е обект на изследване на статията няма да се задълбочавам по темата. Но въпреки всичко смятам, че тази част от живота и делото на Гутев трябва да бъде спомената, тъй като било то в по-голяма или по-малка степен тя изиграва важна роля в неговото поведение и светоглед след това.

* * *

Гено Гутев застава начело на Варненската градска община на 23 април 1945г. след като дотогавашният кмет на града инж. Л.Димов здава длъжността.14 Назначението на Гутев е извършено на 21 април 1945г. със Заповед №212 на Варненската областна дирекция.15 До смяната на кметовете се стига след заседание на ОК на ОФ от 18 април с.г., на което е приета оставката на Димов и е направена препоръка Гутев да заеме неговия пост.16 Така начело на Варна застава един от емблематичните кметове на българския черноморски град. Той поема властта в труден не само за града, но и за държавата момент. От една страна новата власт, в лицето на ОФ, е едва на осем месеца и не може да гарантира вътрешна стабилност на държавата, от друга, Втората световна война, макар и в самия си край, продължава да бъде силен психологически фактор, особено за обикновения човек. Всъщност, трудностите, пред които ще се изправи държавата и населението, тепърва предстоят. По-голямата част от тях са от социално-битов характер. Именно с такива ще се сблъскат и кметовете по места в страната.

Традиционно, при смяната на държавната или местна власт, в България сме свикнали да наблюдаваме чистка в държавния апарат и назначаване на високи постове на роднини и приятели. Този процес обикновено е най-интензивен през първите 6-9 месеца на управление, тъй като никой не е сигурен дали ще изкара пълния си мандат и бърза да извърши нужните промени. В тази връзка проследих назначенията и уволненията17, които са направени от Гутев за периода 23 април – 23 октомври 1945г., както и на съответните длъжности. За тези шест месеца са извършени общо 67 назначения, най-вече полски стражари, прислужници при Училищно настоятелство и надничари при различни общински предприятия18. Впечатление правят три от назначенията – началник Гражданско отделение (Заповед №116/ 14 юни 1945г.)19, стажант при Архитектурно отделение (Заповед №119/ 18 юни 1945г.)20 и ръководител служба при „Общински продоволствени складове-Тържища” (Заповед №148/ 21 юли 1945г.)21. Освободените са общо 35 души, главно надничари при общински служби, колари, прислужници при различни отделения. Тук най-емблематичен е примерът с уволнението на милиционер при общината, с.Звездица (Заповед №123/ 22 юни 1945г.).22

От така приведените факти виждаме, че назначенията са близо два пъти повече от уволненията, като имаме само два случая, при които са назначени хора на ръководни длъжности. При уволненията прави впечатление, че няма нито един, който да е на управленски пост. Разбира се, няма как да бъдем напълно сигурни, че тези 67 човека не са били близки на Гутев или от неговия най-близък кръг. Но тези му действия съвпадат и с неговото разбиране за властта и нейното упражняване. В свое изказване, публикувано във в-к „Народно дело” от 1 ноември 1945г., споделя и признава, че чистката, която се извършва от ОФ, е първостепенна негова задача, но се обявява против поголовните уволнения, особено на безпартийни, тъй като не всички са с фашистка ориентация, а познават и вършат добре работата си.23

В този най-невралгичен период – от септември 1944 до края на 1945г., новата отечественофронтовска власт извършва много назначения, най-вече от своите среди, но доста често тези хора нямат нужните знания и компетенции за тези позиции. Самият Гутев се сблъсква пряко с подобни своеволия и то на свои подчинени. Във връзка с назначения на надничари от началници на отделения и служби БЕЗ НЕГОВО ЗНАНИЕ (курсивът мой – б.а.) в началото на септември 1945г. той е принуден да издаде Заповед, която да коригира некоректното отношение. Той задължава всчики назначения да стават с негово знание и разрешение.24

От друг страна, декларираният от Гутев морал и принципност се потвърждават до известна степен и чрез неговите преки действия. По-горе споменатия пример е една малка част то това. Новият кмет на Варна държи да се спазва реда и дисциплината, особено от общинските служители. В тази насока примерите са достатъчно на брой. Със Заповед № 192/ 13 септември 1945г. Гутев нарежда на началниците на всички служби да прибират книгите за разписване 5 минути преди края на обедната почивка, като за всеки закъснял да се уведомява кмета писмено. Това се налага, тъй като е констатирано, че служителите редовно не се явяват навреме на роботните си места, като „Това пречи на укрепване на трудовата дисциплина без каквато е немислимо правилното отправление на службите.”25 В тази връзка, сред първите глобени е Тинка Попова, писар при „Касова сужба”, закъсняла с 5 мин. Тя е глобена с 200 лв.26 (среден дневен надник). С ¼ от заплатата си е глобен Жечко Павлов, за това, че като чиновник е написал 2 нотариални акта по регулация срещу 3 000 лв. възнаграждение.27 Навярно това е сметнато като корупция или за придобиване на допълнителсни средства за дейност, която е част от неговите задължения като служител на общината. Последният пример, който искам да приведа, е свързан с глобяване на 3-ма служители на служба „Чистота”, които са пиянствали по време на работа. Те са глобени с по 100 лв.28 Тук е моментът да отбележа, че голяма част от служителите, които повторят провинението си ги е грозяла опасността да загубят работното си място. Това, а не финансовите санкции са били реално стимула на хората да спазват уредените правила.

Впечатление прави, че активността на наказанията са през 1945г. В годините до края на неговото управление те драстично намаляват. Възможно е служителите да са приели бързо рамките на установената от Гутев трудова дисциплина и да не се е налагало вземането често на подобни мерки. От друга страна, напълно е възможно това да е било демонстрация на сила и респект от страна на кмета. Но факт е, че подобни прояви от страна на общински служители до края на неговото управление са рядкост.

В заключение на тази тема бих искал да представя на вниманието на читателите едно Отворено писмо на Гутев до българин (Никола Стоянов), живеещ в САЩ. То е публикувано изцяло в пресата, а поводът е получен колет, адресиран лично до кмета. Неговото съдържание, според писмото е: плат за горна риза и дамска рoкля, две евтини стила, две вратовръзки и кутийка прахове за ишияс.29 Гутев е дълбоко огорчен и обиден от постъпката на своя, както той го нарича официално „съотечественик”. Според него „Пращането на колетчета, обаче, на отделни лица, без оглед на съображенията ви за това, е осъдително. Това възпитава зле...Колетчето от Америка може да сгрее и зарадва сърцето само на безсърдечния егоист, но винаги ще оскърби този, който е посветил всичките си сили за борбата за провалянето на капитализма с неговото щастие за малцина, окъпано в сълзите на милиони и заменяването му с комунизма, носящ щастие на всички.”30 В края на писмото Гутев информира Стоянов как е разпределил съдържанието на колета му: платът и едната вратовръзка на театъра, едното стило на общината, кутийката прахове на Здравното отделение, а другото стило и вратовръзка на посочения от вас адреси.31

Изнасяйки тези подробности, свързани с назначенията, уволненията и наказанията на общински служители, както и някои други моменти от личния и професионален живот, представих малко известни и досега непубликувани данни за дейността на кмета Гено Гутев и самата Варненска градска община. От друга страна разкрих една част от характера на един от първите кметове на града, която досега също не е документирана в такъв обем. Надявам се по този начин да съм допълнил образа на Гутев, не толкова като администратор, а като човек, със своите положителни и отрицателни черти, със своята философия и разбиране за живота и работата си.

Сред главните проблеми на Варненска община са недостигът на вода32, на жилища и най-вече на квартири33, на училища и поддържането на добра хигиена на града34. Към тях можем да прибавим и кризата с храната. Не само във Варна, но и в цяла България е въведена купонна система.35 Тя допълнително усложнява живота на хората и пречи на нормалното функциониране на града. Бих искал да обърна внимание и на още един проблем, който не от финансово-материален характер, а е свързан до голяма степен с народопсихологията на българина. Самият Гутев отбелязва нещо много интересно в своя доклад за свършената работа на ОФ властта от септември 1944 до септември 1945г. Според него: „Гражданите трябва да променят своето отношение към общината. Трябва да констатирам със съжаление, че нашето гражданство все още гледа на общината като, на нещо чуждо, а не на свое.”36 Виждаме още един елемент, част от цялостната картина на трудностите, пред които се изпрвя обществото след края на войната. Проблемът за „моето”, „чуждото” и „общото” може би винаги е стоял на дневен ред за нас. Тази народопсихология обаче контрастира с философията на комунизма. Идеята, че властта произлиза от народа и е негово дело си противоречи, както и Гутев отбелязва, с манталитета на тогавашния българин. Новата власт, разбира се, отдава всичко това на предходния исторически период на България и на т.нар. от нея „фашистки” правителства. Така още от самото начало на социалистическия период на нашата страна виждаме желанието на комунистите да изградят не само нова, по-добра държава, но и да формират ново мислене у самия човек, ново отношение към самата власт.

Гутев е изключително активен през цялото си близо 6 годишно управление, но това е така особено през първата година. Той заедно с Общинския народен съвет успява да преобрази града.

Още от самото начало кметът изказва мнение, което всъщност се оказва и негова мечта, да превърне Варна в „най-големия и хубав курорт на Черно море”.37 Първите стъпки са предприето още през юни 1945г. Във връзка с амбулантните търговци в района на Морската градина (продавачи на захарни изделия, семки, сладолед и др.), причиняващи замърсяване със своята дейност, което от своя страна прави ЛОШО ВПЕЧАТЛЕНИЕ (курсивът мой – б.а), се забранява по бул. „Сливница”, бул. „Цар Фердинанд” и Морската градина да се продават подобни произведения.38 Според кмета това би отблъснало туристите и гостите на града. Следващият месец, със Заповед №150/ 24 юли 1945г. се ЗАБРАНЯВА (курсивът мой – б.а.) влизането на автомобили в Морската градина, тъй като тя е „място за отдих и почивка”.39

Желанието на Гутев да издигне Варна в първокласен курортен град проличава и през следващите години. Така например бюджета на о.с.п. (общинско стопанско предприятие) „Курортна дирекция” за 1948г. е увеличен с 1 950 557 лв. спрямо предходната година40, като достига 45 712 250 лв.41 Година по-късно предпроятието се обособява като такова на самоиздръжка. Неговата цел е да експлоатира морските бани и плажове, курортните хотели и ресторанти, градини и паркове и продажбата на цветя.42

Отново през 1948г. във в-к „Народно дело” е публикувана Наредба за опазване чистотата на дворищата и улиците. Нормативният документ е анонсран като част от инициативите на местната власт за превръщането на Варна в „най-чистия и приветлив курортен център по бреговете на Черно море”.43 Според нея всички граждани се задължават да си оградят и затревят празните дворни места, а застроените да се измитат редовно и поддържат винаги чисти. Що се отнася до улиците, градската управа нарежда: да не се изхвърлят по улиците и тротоарите храна, плодове, амбалажна хартия, семки, фастъци, цигрени кутии и др., а да се поставят в специалните за това кутии; да не се плюе и храчи по улиците и тротоарите; да не се пущат по улиците, площадите и градините кучета, свини, кокошки, гъски и др. домашни животни.44 Сред най-любопитните забрани е тази да не се изтърсват от прозорците и балконите към улиците каквито и да било дрехи, черги, килими и др. Всеки нарошител е заплашен от парична глоба в рамери до 300 000 лв. и трудово изправителна работа до три месеца.45 Строгостта на наредбата показва от една страна значението на чистотата за Варна като курортен град, но от друга, че сред по-голямата част от варненци липсват някой основни обществени хигиенни навици (повече информация за туристическия и пътническия поток във Варна, извършен през пристанище Варна виж Таблица 1 и 1а).

Сред приоритетните сфери в управлението на ВГНО (Варненска градска народна общщина) попадат още културата, образованието и науката. Гутев добре разбира, че за подобаващото начало на една учебна година трябва да има подходящи условия, в които учениците да се учат. Само три месеца след като всъпва в длъжност той натоварва ръководителя на техническата служба при Архитектурно отделение Кръстю Илиев да организира и ръководи ремонта на всички училища в гр.Варна и околните села.46 Показателно е, че Гутев не поставя финансови рамки за тези дейност. Това е сериозен атестат за ролята и значението на училището като институция за кмета и управата.

Когато говорим за предучилищното и училищно образование във Варна и грижата на местната власт в периода 1945-1951г., трябва да отбележим и още няколко факта. В отчета, направен от Гутев, за едногодишното управление на ОФ властта в града (той е кмет през половината от това време), се констатира, че за тези 12 месеца на територията на града са открити два детски дневни центъра при фабрики „1-ви май” и „Христо Ботев”, подпомогнати са 1 200 ученици с обувки от гьон, а на 1 000 е даден плат за дрехи. Постижението, с което най-много се гордее Гутев е, че по време на зимния период нито едно училище не е допуснато да спре работа поради липса на гориво.47

В трудните месеци веднага след войната Гутев и ВГНО успяват да намерят средства и в периода от от 23 април 1945г. в град Варна се появяват и първите 2 детски ясли, а от 1 юни 1946г. детският дом „Митрополит Симеон” преминава на издръжка на общината.48

Грижата за педагозите и тяхното професионално развитие също представлява важна част от цялостната полтика на ВГНО в областта на образованието. С протокол №39/ 20 декември 1948г. и Решение №640 учителите се ползват с предимство при даване на квартири.49 Година по-късно, след констатиране, че подготовката на първоначалните учители в града е слаба, а тези над 45 годишна възраст са 5 пъти повече от тези до 30г. възраст, се взема решение да се открие институт за първоначални учители, съставен от 2 класа за 80 младежи.50

Отношението на кмета и Варненската градската народна община към висшето образованието и науката също е подобаващо. На 4 май 1945г. е открит Държавният университет „Св.Кирил Славянобългарски”51. Той разполага с 2 факултета – Стопански и Технически.52 Нещо повече. Само три месеца по-късно общината взема решение да отпусне еднократна помощ за висшето училище в размер на 500 000 лв. 53

В областта на културата времето на управление на Гено Гутев се свързва с появата на емблематични за града институции. През 1946г. се създава Държавният симфоничен оркестър54 с диригент и цигулар проф. Саша Попов55. През следващата година врати отваря Варненската опера, а през 1950г. Градската художествена галерия.56

Както вече споменахме сред най-големите трудности, с които се сблъсква Варна е водоснабдяването и канализационната система на града. Гутев констатира, че поради факта, че морският град достига вече 80 000 души57 население се усеща недостиг на чиста питейна вода. Проблемът идва и от там, че има малко изградени обществени чешми, които не могат да покрият нуждите на жителите. От друга страна, проблемът с водопроводите и каналите стои. Въпреки това, общината отпуска средства за изграждането на нови 2 671 линейни метра водопроводи и 1 329 л.м. канали, построени в рамките само на последните 12 месеца.58 През следващите години до края на управлението на Гутев по-голямата част от описаните проблеми са преодоляни. За целта през 1948г. е създадено о.с.п. „Строежи на водопроводи, канали, пътища и мостове” с оборотен капитал от 10 млн.лв.59 А в края на 1950г. е взето решение за изграждане на 16 градски чешми в градините: Гаража (1 бр.), Беглишки хамбар (1 бр.), Градска (1 бр.), Катедралата (1 бр.), Ботева (1 бр.), Лавренти (1 бр.), Отец Паисий (2 бр.), Св.Петка (1 бр.), Стефан Караджа (1 бр.), Тича Левски (1 бр.), Червения площад (1 бр.), Канец (1 бр.), Данаил Манов (пред мъжката гимназия – 1 бр.) и приморската градина ( 2 бр.).60

Поддръжката на улищите и тротоарите на града представлява не малка грижа за местната власт, но както ще видим и на самите граждани. В доклада си Гутев отбелязва, че до този момент са шосирани 710 л.м. улици, а изкърпените са 3 700. Смята това за крайно недостатъчно, но го отдава най-вече на липсата на финансови средства. Въпреки това, той залага в плана за 1946г. да шосира 100 от 146-те километра улици на Варна.61 Обещаните на Гутев за ремонтиране, шосиране и китонирането62 на улиците постепенно започва да се изпълнява. Така в плана за 1947г. влизат 12 от тях: ул. „Александър Стамболийски (от ул. „Димитър Благоев до ул. „Калоян”), ул. „Асен Златаров”, ул. „Омуртаг”, ул. „Аврам Гачев”, ул. „Ниш” (от ул. „Ангел Кънчев” до ул. „Отец Паисий”), ул. „Д-р Басанович” (от ул. „Петрич”, до ул. „Мадара”), ул. „Чаталджа” (от ул. „Генерал Колев” до ул. „Цар Асен”), улиците „Видини кули” и „Горна студена” в кв. „Аспарухово”, ул. „Димитър Благоев”, ул. „Шипка” и ул. „Антим I”.63 От друга страна, общината разчита и на съдействието и съпричастността на жителите на морския град за справяне с една част от инфраструктурните проблеми. Така още в началото на юни 1945г. Гутев издава заповед, с която задължава всички собственици на имоти, пред които тротоарите са повредени в срок до 8 юли.с.г. да извършат поправянето им.64 Накрая, но не и на последно място, в духа на философията на новата власт, кмета на града изисква от своите съграждани да помагат на общината, особено по прзници, за хигиенизирането на Варна. Така например във връзка с Първи май Гутев издава заповед всички стопани на частни коли да дарят ½ дневна трудова работа под ръководството на органите на служба „Чистота” за изпълнение на възложената им задача – почистване на илиците на града.65 В зимния период Варненската народна община също разчита на съдействието на жителите на града. За осъществяване на по-доброто движение на гражданите кметът на града издава Заповед, според която всеки е длъжен да почисти падналия сняг пред имота си.66

В началото на 1946г. се полага началото на мащабна кампанията по преименуването на голяма част от улиците на Варна. Февруари месец Варненската общинска управа сменя имената на 13 от тях (Таблица 2).67 Това е изцяло в духа на политиката на новата власт, която се стреми по всякакъв начин да заличи всичко, което по някакъв начин би могло да напомня на българина за предходната България. Въпреки това, една от ОФ партиите във Варна се противопоставя на този акт и по-точно срещу преименуването на ул. „Цар Борис”. С писмо от 5 февруари 1946г. до Варненската градска народна община от НС „Звено” напомнят, че „...улицата е на името на Свети Цар Борис и няма нищо общо с името на Борис III.68 От политическата партия настояват още „...улиците, кото имат имена на свързани с нашето историческо минало да си останат непроменени.”69 Както виждаме и от Таблица 2 общинската власт не се съобразява изцяло с молбата на звенарите. Улица „Цар Борис” е преименувана, но други 4 не – ул. „Ниш”, ул. „Драгоман”, ул. „Сливница” и ул. „П.Мюлюков”. От политическа гледна точка това е доказателство за някаква форма на разбирателство в ОФ коалицията и знак, че въпреки доминацията на БРП/к/ последните са склонни и на известни компрмиси. Разбира се, темата с улиците не е от жизнено важно значение, но е конкретен пример за взаимоотношенията между една част от партиите в Отечествения фронт на местно ниво. Следващото масово преименуване на улици във Варна става отново по времето на кмета Гутев, този път през 1950г. (Таблица 3).

На 3 май 1946г. на посещение във Варна пристига делегация, водена от министъра на железниците Стефан Тончев. По-късно към тях се присъединява и представител на Съюзническата контролна комисия – капитан II ранг Слюнин. Поводът е кръщаването на първия след 1945г. търговски кораб – „Първи май”. След едночасови приветствия корабът с официалните гости напуска Варненското пристанище и прави разходка до Балчик и обратно.70 Този момент е от изключителна важност, както за морския град, така и за България. Не по-малко важно е и за самия Гутев. Безспорно това е един отличен пример и символ за неговото управление на града. Не бива да забравяме, че това става само година след като е назначен за кмет (повече за товарообмена на Варненското пристанище виж Таблица 4).

Важен момент в развитието на града след установената ОФ власт в страната, е отношението със СССР. За целта е предвидено изграждане на Съветско консулство в града. Още през март 1946г. ВГНО обмисля терен за построяване на представителството. Взето е решение да се дари в собственост парцел с размер 1 980 кв.м., който към този момент е постройка, завещана от Параскева Николау.71 Тържествено консулството е открито на 8 декември с.г. Устроен е прием от консула Лев Павлович Лавров в салоните на Военния клуб. Важността на това събитие е оценена високо от политическия, военния и културен елит на Варна. Това най-добре си проличава по присъстващите – народните представители Тодор Янакиев, Тодор Бомбов, областният директор Иван Делев, командирът на Варненска военна област ген.-майор Марко Атанасов, кметът Гено Гутев, първият секретар на Областния комитет на БРП/к/, представители на БЗНС, БРСДП, НС „Звено” и Радикалната партия, Българо-съветското дружество, БНЖС, ОФ и други масови и културни организации.72

Най-яркият символ на дружба и признателност към Съветския съюз и най-вече към Сталин е преименуването на града на името на Йосиф Висарионович. Събитието става във връзка със 70-та годишнина на генералисимуса. Инициативата е подета от индустриалните работници на морския град. Те са подкрепени от Градския комитет на БКП и Околийско-градския комитет на ОФ. Така на 15 декември 1949 г. в салона на Народния театър се провежда Втора извънредна тържествена сесия на Варненския градски народен съвет (ВГНС), на която се предлага на Президиума на ВНС да вземе решение Варна да бъде преименуван на гр. Сталин. Сред мотивите на работниците са, че между тях и тези на СССР има дългогодишна връзка и близост. Отбелязват, че във Варна акостират първите съветски кораби, открита е първата в България съветска стопанска и културна изложба, прожектирани са първите съветски филми. Подчертават също така и значението на варненското пристанище в отношенията между НРБ и СССР, посочвайки, че вече пета година през него за вътрешността на страната преминават ценни машини, материали и храни, без които „би било немислимо укрепването на нашето (българско – б.а.) народно стопанство“. Накрая, но не и на последно място, индустриалните работници се мотивират и с това, че „благодарение на съветските архитекти, инженери и геолози се изработва градоустройственият план на Варна и се проучват подземните богатства в околностите“. Освен това Черноморският флот на България има възможността „да се учи и овладява бойния опит на героичния Съветски черноморски флот“. В заключение на основанията варненските работници заявяват, че всичко по-горе изброено се дължи на Сталин и без него то не би могло да бъде реалност. Емоционално слово държи и Гено Гутев. Кметът завършва с думите, че „чест и награда ще бъде за нас (варненци – б.а.) и за всички трудещи се граждани одобряването от Президиума решението на съвета градът ни да носи името на великия Сталин“. И действитено от 20 декември 1949 г. гр.Варна започва да носи името Сталин. По този повод на същата дата в града се провежда многолюден митинг (45 000 души), на който присъстват членът на Президиума на ВНС Анастас Петров, консулът на СССР В. Азовцев, секретарят на ОК на БКП Сталин Стоян Павлов, секретарят на ОК на БКП Шумен Илия Игнатов др.73

В областта на икономиката безспорно се отличава изграждането на един от промишлените символи на Варна по време на социализма – завод „Елпром” през 1949г.74 В периода 1945-1951г. на бял свят се появяват не малък брой кооперации или общински предприятия, които имат за цел да бъдат в служба на ВГНО. Посредством тях се изграждат по-голяма част от сградите и предприятията в града или спомагат за неговото социално-икономическо развитие. Така още през лятото на 1946г. в салона на Стопанската камара се състои учредително събрание на кооперативно сдружение „Захарна индустрия”. То е с център Варна, но като дейност излиза извън пределите на общината, обединявайки Шуменска, Провадийска, Добричка и Балчишка околии.75

С Протокол №14/ 18 декември 1947г. и Решение №263 се създава о.с.п. „Строемаг” с капитал от 10 млн.лв.76 По-късно, през декември 1950г. същото се обединява с вече споменатото „За строеж на водопроводи, канали, пътища и мостове”, приемайки името „Градстрой”.77

В началто на 1948г. се създава о.с.п. „Зеленчуци и плодове”78, а през март и април още три – сараашка трудово-производителна кооперация „Христо Ботев”-Варна79, финно кожухаро-калпакчийска трудово-производителна кооперация „Изток”-Варна80 и трудово-производителна кооперация „Варовник”-Варна.81 През април 1949г. отваря врати и един атрактивен за времето си търговски обект, свързан преди всико с международния туризъм – Магазин за търговия с национално-битови художествени изделия. Предвижда се да продава стоки, свързани с националната ни идентичност, сувенири и т.н.82

Накрая, но в никакъв случай на последно място, ВГНО инвестира не малко средства в областта на медицинското обслужване на града. През1945г. отваря врати Акушерското училище във Варна, а през 1947г. новият Майчин дом.83 Последната институция е една от гордостите на Гутев. Тя се появява в момент на изключителна нужда за града, тъй като населението, както в града, така и по селата, значително се е увеличило. Новата сграда, разположена на бул. „Мария Муиза” разполага с 60 легла и прекрасни условия за родилен дом.84

С писмо на Министерски съвет №МС-2481/ 9X1948 е изпратено запитване до Варненската народна община във връзка със закриването на чуждите училища и конкретно съдбата на Френското училище в града.85 Становището на ВГНО е, че желае сградата да се използва за нуждите на Варненската и държавна болница.86 Две години по-късно врати отваря Градската болница в града.87

Отново през1948г. с решение на общината всички частни и държавни аптеки преминават под стопанисване и управление на градския народен съвет.88

В края на своето управление кметът на града, заедно с общинския съвет, решават да се открие физиколечебно отделение при морските бани89 начело с д-р Недялков и помощник д-р Кирил Йорданов.90

С така приведените факти и конкретни действия на общинската управа, начело с Гутев, виждаме, че здравеопазването в града достига нови, по-високи нива. За по-малко от 6 години медицинското обслужване във Варна преминава почти изцяло под контрола на ВГНО. Наред с успехите в тази област се констатират и някои слабости. Във в-к „Народно дело” от 29 май 1948г. в рубриката „Ние обръщаме внимание” се алармира, че „Повече от три години Варна е останала без моторно превозно средство за даване при нужда на първа медицинска помощ в първото лечебно заведение”.91 От материала ства ясно, че въпросът е поставян многократно към Министерството на народното здраве, но все още няма резултат.92

Във връзка с медицинското обслужване в града, бих искал да обърна внимание и на един случай от Варна, който е достатъчно показателен. От една страна той свидетелства за адекватността на ВГНО при вземането на решения от здравен характер, и от друга – предствя нагледно реалностите в тази област през втората половина на 40-те години в морския град. През месец юни 1948г. се взема решение да се затвори частната клиника на д-р Цонев, като същата да се използва за нуждите на здравната служба на Народния съвет. Заедно с това е предвидена и глоба от 50 000 лв., наложена на управителя. Причините, представени в доклада на подпредседателя на Временната управа на Варненския градски народен съвет93 Димитрина Русинова, се отнасят най-вече за изключително лошата хигиена в клиниката, слабата стерилност на част от отделенията (дава се за пример операционната) и липсата на обслужване на болните през нощта.94

В началото на 1951г. по инициатива на Градския и Окръжния комитет на БКП и с решение на общинска сесия от 19 февруари с.г. Гено Гутев е освободен от длъжността кмет на града. Мотивите за това са, че той не приема направените му критики и самокритики, държи се грубо с гражданите, не проверява това, което му донасят общинските чиновници и не обръща внимание на сигналите за нередности, направени от граждани.95

Гено Гутев застава начело на Варненската грдска народна община в изключително динамично и трудно време. В периода 1945-1950 г., когато има пряко отношение за развитието на града, той полага основите на рзвитие на следвоенна Варна, нейната икономика, инфраструктура, култура. Поставя си сериозната задача да преврърне града в един от най-хубавите курорти по цялото Черноморие. Не бива да забравяме обаче, че той е жив човек и не е застрахован от допускане на грешки, воден от своите емоции или характер. През 1950г. получава оценка за своето управление и поведение от съпартийците си. Така например Коста Плугчиев (член на бюрото на ГК на БКП гр.Сталин) споделя следното в своето сведение за Гутев: „Недостатъчно се интересува за мероприятията на града зависящи от съответните Министерства, или с други думи не е много настойчив да иска...Недостатъчно е любезен с гражданите, които отиват по лична работа при него.”96 В справка на отдел „Кадри” към комунистическата партия в града се казва, че той не упражнява достатъчен контрол върху работата на общинските служители от различните отдели и „не се бори достатъчно за разрешаването на жилищния въпрос...Не е достатъчно критичен към собствените си грешки.”97 Най-остро се изказва Марко Вичев (член на ГК на БКП). Според него Гутев е „груб и бездушен към хората...Не може да се справи с големите стопански въпроси (на града – б.а.) и трябва да премине на друга работа.”98 Освен това „не се ползва сред партийните среди с авторитет...не общува с хората, лош масовик.”99 Преценката на Вичев завършва със следното изречение: „Затворен – скъп на приказките.”100

От друга страна, отново в справката на отдел „Кадри” се казва, че той „...участва активно в заседанията на бюрото101, изказва се по поставените въпроси...Редовно свиква заседанията на управата и съвета (народния съвет – б.а.), ръководи се по изработения за целта план и се стреми да го осъществи...Ползва се от колективния метод на работа и провежда решенията на управата.”102 Интересен коментар е направен с ръкопис в бялото поле след характеристиката. Със зелен цвят е написано, че Гутев е: „Строго принципален и ревностен пазител на законността...”103 Положително за него се изказва друг член на ГК на БКП Константин Генов, въпреки че прави и някои препоръки: „Познат е на работниците и се ползва с авторитет, но като председател (има се предвид на народния съвет – б.а.) не е слизал нито веднъж сред работниците.”104

Така или иначе безспорен е фактът, че за петте години и половина управление Гутев оставя сериозна следа в историята на социалистическа Варна.

От 1951г. Гутев е ректор на ВИНС „Димитър Благоев”105, а през учебната 1952/1953г. води и лекции по Политическа икономия на социализма в същото висше учебно заведение.106 Приживе е удостоен с 2 ордена – „Народна свобода 1941-1944”, II степен (1957г.) и „9 септември 1944”, II степен (1966г.).

Умира във Варна през 1993г. на 88 годишна възраст.

ПРИЛОЖЕНИЯ

Таблица 1

Туристи, посетили Варненските курорти, преминали през пристанище Варна (1937 – 1948г.)

Източник: ДА-Варна, ф.65, оп.2, а.е.7, л.189

Година

Пристигнали (бр.души)

1937

42, 738

1947

25, 982

1948

34, 164

Таблица 1а

Пътници, преминали през пристанище Варна (1938 – 1947г.)

Източник: ДА-Варна, ф.65, оп.2, а.е.7, л.189

Година

Пристигнали (бр.души)

Напуснали (бр.души)

1938

9 474

8 827

1941

10, 219

13, 714

1946

50, 409

49, 049

1947

64, 659

69, 353

Таблица 2

Преименуване на улици във Варна, февруари 1946г.

Източник: ДА-Варна, ф.65, оп.1, а.е.1, л.246-247

Наименование на улицата до 1946г.

Ново име, което получава през февруари 1946г.

„Владислав”

„Александър Стамболийски”

„Цар Борис”

„9-ти септември”

„Съборна”

„Янко Сакъзов”

„Мария Луиза”

„Димитър Благоев”

„Шуменска”

„Генерал Заимов”

„Итало Балбо”

„Димитър Кондов”

„Генерал Попов”

„Войнишка”

„Климентина”

„Райко Даскалов”

„Княз Кирил”

„Найчо Ценов”

„Царица Елеонора”

„Георги Кирков”

„Царица Йоана”

„Университетска”

„Княз Александър”

„Асен Златаров”

„Кавала”

„Благой Касабов”

Таблица 3

Преименуване на улици във Варна, януари 1950г.

Източник: ДА-Варна, ф.65, оп.4, а.е.1, л.31

Наименование на улицата до 1950г.

Ново име, което получава през януари 1950г.

„Александър Василев”

„Жечка Карамфилова”

„Ангел Георгиев”

„Стойко Пеев”

„Апостол Карп”

„Стоян Едрев”

„Архитект Димитриев”

„Атанас Калчев”

„Братя Бъкстон”

Гавраил Генов”

„Генерал Киселов”

„Генерал Христо Михайлов”

„Геновева”

„Страцин”

„Д-р Стамболски”

„Мересиев”

„Д-р Поподополу”

„Сергей Румянцев”

„Мъченица Злата”

„Балатон”

„Никола Кънев”

„Гено Петров”

„Отец Матей”

„Александър Матросов”

„Полковник Минков”

„Тодор Димов”

„Полковник Дрангов”

„Здравко Бомбов”

„Св.Дух”

„Мур”

„Св.Борис”

„Борис I-ви”

„Св.Илия”

„Константин Доганов”

„Св.Седмочисленици”

„Владая”

„Св.Никола”

„Марек”

„Св.Атанас”

„Христо Узунов”

„Тодор Александров”

„Яне Сандански”

„Павел Милюков”

„Проф. Державин”

„Янко Сакъзов”

„Максим Горки”

„Петър Делян”

„Витко Христов”

„Стефан Стамболов”

„Антон Иванов”

„Генерал Столипин”

„Калинин”

„Кирил”

„А.Пушкин”

„Св.Троица”

„Драва”

„6-ти септември” от бу. „Г.Димитров” до „Университетска” става „Васил Коларов”

Таблица 4

Товарообмен на пристанище Варна (1933 – 1947г.)

Източник: ДА-Варна, ф.65, оп.2, а.е.7, л.189

Година

Внос (тона)

Износ (тона)

1933

29 066

118, 233

1946

155, 202

32, 514

1947

117, 554

24, 926

1 Томова, Кр. и Тинка Бозова, Кметовете на Варна, Издателство МС ООД, Варна 2010,, с.121

2 ДА-Шумен, ф.1810, Спомен, 21 август 1961 г., л.1

3 Томова, Кр. и Тинка Бозова, Кметовете на Варна, Издателство МС ООД, Варна 2010,, с.121

4 Участва в подготовката на Септемврийското въстние 1923г.

5 ДА-Шумен, ф.1810, Спомен, 21 август 1961 г., л.6

6 Официален сайт на Община Варна, http://www.varna.bg/bg/articles/293/Geno_Goutev.html, [достъп към 04.08.2018г.]

7 Томова, Кр. и Тинка Бозова, Кметовете на Варна, Издателство МС ООД, Варна 2010, с.121

8 ДА-Шумен, ф.1810, Спомен, 21 август 1961 г., л.6-7

9 Адвокати – кметове на Варна, Адвокатски преглед, кн.7/ 2012, с.53

10 Томова, Кр. и Тинка Бозова, Кметовете на Варна, Издателство МС ООД, Варна 2010, с.121-122

11 Семерджиев, П. Народния съд в България 1944-1945. Кому и защо е бил небходим, Издателство „Македония прес”, 1997, с.359

12 Дряновски, Б. Кметовете на Варна 1944-1990, Издателство „Славена”, Варна 2016, с.23, Томова, Кр. и Тинка Бозова, Кметовете на Варна, Издателство МС ООД, Варна 2010, с.122

13 http://www.narodensad.com/varna-smartni.html; http://www.narodensad.com/varna-osmi.html, [достъп към 04.08.2018г.]

14 ДА-Варна, ф.65, оп.1, а.е.2, л.559

15 ДА-Варна, ф.65, оп.1, а.е.47, л.204

16 Дряновски, Б. Кметовете на Варна 1944-1990, Издателство „Славена”, Варна 2016, с.23

17 Една голяма част от тях са освобождаване от длъжност, поради лично заявление на служителя и по-малко от 1/3 са уволнения по известни или неизвестни причини.

18 ДА-Варна, ф.65, оп.1, а.е. от 1 до 3

19 ДА-Варна, ф.65, оп.1, а.е.3, л.96

20 ДА-Варна, ф.65, оп.1, а.е.3, л.117

21 ДА-Варна, ф.65, оп.1, а.е.3, л.354

22 ДА-Варна, ф.65, оп.1, а.е.3, л.156

23 Народно дело, бр.367/ 1 ноември 1945г.

24 Заповед №191/ 12 септември 1945г., ДА-Варна, ф.65, оп.1, а.е.3, л.775

25 ДА-Варна, ф.65, оп.1, а.е.3, л.791

26 Заповед №259/ 5 декември 1945г.ДА-Варна, ф.65, оп.1, а.е.5, л.125

27 Заповед №256/ 3 декември 1945г., ДА-Варна, ф.65, оп.1, а.е.5, л.115

28 Заповед №263/ 10 декември 1945г., ДА-Варна, ф.65, оп.1, а.е.5, л.156

29 Народно дело, бр.1179/ 15 юни 1948г.

30 Пак там

31 Пак там

32 Народно дело, бр.368/ 2 ноември 1945г.

33 Единственото решение, според Гутев, е строежът на нови жилища (Народно дело, бр.367/ 1 ноември 1945г. и Народно дело, бр.371/ 6 ноември 1945г.). С протокол №17/ 5 юли 1948г. и Решение №218 се поставя началото на строеж на 12 жилищни апартамента на ул „Ниш” и ул. „Войнишка” и на ъгъла на бул. „Димитър Благоев” и бул. „Сливница” (ДА-Варна, ф.65, оп2, а.е.4, л.315-316). В края на с.г. се констатира, че все още жилищният проблем във Варна е сериозен, тъй като при 20 000 домакинства в града има наличен жилищен фонд от 15 000, но също така и 500 контрабандно застроени (ДА-Варна, ф.65, оп.2, а.е.7, л.179-189). На следващата година е приет Закон за жилищното строителство (21 март 1949г.), чрез който се дава одобрението за строежа на 7 блока, 56 нови частни жилища и завършването на други 47 в морския град (Томова, Кр. и Тинка Бозова, Кметовете на Варна, Издателство МС ООД, Варна 2010, с.123). Инициативите на кмет и подкрепата от държавата спомагат да започне разрешаването на жилищния проблем в града, но не и да бъде разрешен напълно до края на 1950г.

34 Народно дело, бр.368/ 2 ноември 1945г.

35 Томова, Кр. и Тинка Бозова, Кметовете на Варна, Издателство МС ООД, Варна 2010, с.123

36 Народно дело, бр.372/ 7 ноември 1945г.

37 Народно дело, бр.367/ 1 ноември 1945г.

38 Заповед №121/ 20 юни 1945г., ДА-Варна, ф.65, оп.1, а.е.3, л.136

39 ДА-Варна, ф.65, оп.1, а.е.3, л.364

40 ДА-Варна, ф.602, оп.1, а.е.3, л.2-4

41 ДА-Варна, ф.602, оп.1, а.е.3, л.47

42 Решение №560/ 15 декември 1948г., в сила от 1 ануари 1949г., ДА-Варна, ф.602, оп.1, а.е.3, л.63

43 Народно дело, бр.1121/ 8 април 1948г.

44 Пак там

45 Пак там

46 Заповед №149/ 23 юли 1945г., ДА-Варна, ф.65, оп.1, а.е.3, л.360

47 Народно дело, бр.369/ 3 ноември 1945г.

48 Дряновски, Б. Кметовете на Варна 1944-1990, Издателство „Славена”, Варна 2016, с.25

49 ДА-Варна, ф.65, оп2, а.е.11, л.110

50 Протокол №4/ 13 юни 1949 и Решение №2, ДА-Варна, ф.65, оп.3, а.е.4, л.24-29

51 Това е днешния Икономически университет-Варна. През съществуването си варненската Алма матер сменя няколко пъти името си. До 1938 г. е Висше търговско училище, (известно под името Търговска академия). От 1938 до 1945 г. е Висше училище за стопански и социални науки, а от 1945 до 1953 г. - Варненски държавен университет “Св. Кирил Славянобългарски”. От 1953 до 1963 г. е Висш институт за народно стопанство, който от 1963 до 1990 г. носи името на Димитър Благоев. През 1990 г. с решение на Общото събрание висшето училище е обявено за Икономически университет - Варна, утвърден през 1995 г. от Народното събрание (ДВ, бр. 68/1.VIII.1995 г.)., https://www.ue-varna.bg/bg/article.aspx?id=110, [достъп към 12.08.2018г.]

52 Дряновски, Б. Кметовете на Варна 1944-1990, Издателство „Славена”, Варна 2016, с.25

53 ДА-Варна, ф.65, оп.1, а.е.18, л.60

54 Томова, Кр. и Тинка Бозова, Кметовете на Варна, Издателство МС ООД, Варна 2010, с.123

55http://www.operavarna.com/index.php/bg/ekip/%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B8/%D0%BE%D1%80%D0%BA%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80, [достъп към 16.08.2018г.]

56 Томова, Кр. и Тинка Бозова, Кметовете на Варна, Издателство МС ООД, Варна 2010, с.123

57 Според НСИ към 31 декември 1946г. населението на Варна е 80 349 души, http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=659&ezik=bul, [ достъп към 13.08.2018г.]

58 Народно дело, бр.368/ 2 ноември 1945г.

59 Протокол №37/ 6 декември 1948 и Решение №616, ДА-Варна, ф.65, оп.2, а.е.10, л.110-111

60 Протокол №52/ 2 октомври 1950г. и Решение №17, ДА-Варна, ф.65, оп.4, а.е.6, л.21-22

61 Народно дело, бр.368/ 2 ноември 1945г.

62 Повече за техниката „китониране” виж Техникъ, кн.5/ 1928, с.75-78,

http://catalog.libvar.bg/view/show_article.pl?id=21810&SC=id&RC=1&SRV=true&LANG=bg&SA=21810, [достъп към 16.08.2018г.]

63 Протокол №12/ 9 август 1947 и Решение №224, ДА-Варна, ф.65, оп.1, а.е.31, л.110

64 Заповед №110а/ 7 юни 1945г., ДА-Варна, ф.65, оп.1, а.е.3, л.58

65 Заповед №83/ 27 април 1945г., ДА-Варна, ф.65, оп.1, а.е.2, л.585

66 Заповед №263/ 10 декември 1945г., ДА-Варна, ф.65, оп.1, а.е.5, л.152

67 Протокол №4/ 18 февруари 1946г., ДА-Варна, ф.65, оп.1, а.е.1, л.246-247

68 ДА-Варна, ф.65, оп.1, а.е.1, л.250

69 Пак там

70 Народно дело, бр.521/ 4 май 1946г.

71 Протокол №6/ 6 март 1946г. и Решение №97, ДА-Варна, ф.65, оп.1, а.е.1, л.390-391

72 Народно дело, бр.709/ 11 декември 1946г.

73 Кулиш, С. Как отечественофронтовците на Варненски окръг отбелязаха 70-тата годишнина на Сталин, История, Volume 25, Number 1, 2017, с.30-38

74 Томова, Кр. и Тинка Бозова, Кметовете на Варна, Издателство МС ООД, Варна 2010, с.123

75 Народно дело, бр.583/ 18 юли 1946г.

76 ДА-Варна, ф.65, оп.1, а.е.31, л.253-254

77 Протокол за сливане от 8 декември 1949г., влизащ в сила от 1 януари 1950г., ДА-Варна, ф.65, оп.3, а.е.5, л.70

78 Протокол №21-1/ 31 януари 1948г. и Решение №402-3, ДА-Варна, ф.65, оп.2, а.е.12, л.174-175

79 Протокол №4/ 29 март 1948г. и Решение №20, ДА-Варна, ф.65, оп.2, а.е.1, л.94

80 Протокол №5/ 5 април 1948г. и Решение №35, ДА-Варна, ф.65, оп.2, а.е.1, л.164

81 Протокол №5/ 5 април 1948г. и Решение №42, ДА-Варна, ф.65, оп.2, а.е.1, л.215

82 Протокол №15/ 4 април 1949г. и Решение №2, ДА-Варна, ф.65, оп.3, а.е.2, л.4-6

83 Дряновски, Б. Кметовете на Варна 1944-1990, Издателство „Славена”, Варна 2016, с.25

84 Народно дело, бр.623/ 3 септември 1946г.

85 ДА-Варна, ф.65, оп.2, а.е.3, л.235

86 Протокол №13/ 7 юни 1948г. и Решение №151, ДА-Варна, ф.65, оп.2, а.е.3, л.239

87 Томова, Кр. и Тинка Бозова, Кметовете на Варна, Издателство МС ООД, Варна 2010, с.123

88 Протокол №32/ 8 ноември 1948г. и Решение №527, ДА-Варна, ф.65, оп.2, а.е.8, л.209-210

89 Протокол №24/ 22 май 1950г. и Решение №1, ДА-Варна, ф.65, оп.4, а.е.3, л.1-2

90 Д-р Кирил Йорданов (1898-1978) е един от известните варненски лекари. Въпреки, че е роден в с.Върбовка, Сливенско, той практикува основно във Варна. Той е лекар-природолечител, почетен член на Международния съюз на лекарите за природно лекуване в Лос Анджелис. Повече за д-р Йорданов виж Капинчева, И. Д-р Кирил Йорданов. Природен лекар, Варна 2005.

91 Народно дело, бр.1165/ 29 май 1948г.

92 Пак там

93 От 22 март 1948г. до 30 май 1949г. Варна се управлява от Временна управа с председател Гено Гутев. Извънредното положение е наложено във връзка с първите след 1945г. местни избори, проведени на 15 май 1949г. След 30 май 1949г. за кмет на града е избран отново Гутев (ДА-Варна, ф.65, оп.2, а.е.1, л.12 и ДА-Варна, ф.65, оп.3, а.е.7, л.1-9).

94 Протокол №13/ 7 юни 1948г. и Решение №158, ДА-Варна, ф.65, оп.2, а.е.3, л.275-278

95 Дряновски, Б. Кметовете на Варна 1944-1990, Издателство „Славена”, Варна 2016, с.35

96 ДА-Варна, ф.1001, оп.2, а.е.91, л.193

97 Пак там, л. 212

98 Пак там, л.223-224

99 Пак там

100 Пак там

101 Гутев е член на бюрото на Градския комитет на БКП гр.Варна от 1948г.

102 ДА-Варна, ф.1001, оп.2, а.е.91, л.212

103 Пак там

104 Пак там, л.238-240

105 Дряновски, Б. Кметовете на Варна 1944-1990, Издателство „Славена”, Варна 2016, с.35

106 Младенова, З. Осемдесет години катедра „Обща икономическа теория”, http://conference.ue-varna.bg/oit/files/sbornik/1-Zoya%20Mladenova.pdf, [достъп към 19.08.2018г.]


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели