/Поглед.инфо/

Защо си спомних днес за Митко Савов...
Забравата отдавна го покри.
И толкова години от тогава...
Отиде си на двадесет и три...

Четяхме общо „Тримата другари“.
Любимият ни Ремарк... Даже в клас...
Наричаха ни Трима мускетари :
Той – Миткис!..Тоткис – Ти!.. И Дечкис – Аз!

Ех, Тоткис, цял живот със теб сме двама...
Почти шейсет... Без третия другар...
Без Миткиса...Каква жестока драма!
Единствен... Гениален цигулар!

Момченце на петнадесет години...
Провинция... И всичко под въпрос...
Но ето появи се Паганини –
Димитър Савов – страшен виртуоз.

Цигулката му плачеше... Магия!
Със двойни флажолети... Нежен звук!
Забегнал беше Васко Абаджиев.
Димитър Савов си остана тук!

Как плуваше... Опасно... Непонятно...
И сам самичък... В летния сезон...
До Острова отсреща... И обратно...
Петнайсеткилометров маратон...

Сирак... Във малка къщичка със дворче...
И все с изобретения зает...
И сам монтира собствено моторче
на своя страшно стар велосипед...

Било е даже светло... И пред него
изскача баба с малкия си внук
И той завива рязко... И ковчега...
И няма, няма да се върне тук...

Живот... И кратък миг... И колко струва...
Забравят те... И бил ли си щастлив?
Понякога внезапно се срамувам,
че няма го, а аз съм още жив...

И Тоткиса! И помним го! До края!
Той – Миткиса...Единствено във нас...
Написах... И олекна ми... И зная...
Пак ще го срещнем... Но след Оня час...

8 януари 2018г.
6ч. 30 м. сутринта


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели