/Поглед.инфо/ Какво странно нещо са поетите... поетът, по-точно... Уж е невидим сред мравуняка, сред популацията в панаира на суетата, но в незнаен час застава пред другите и започва да реди думи... Така става. Ето един мой събрат, допреди малко не знаех кой е, а ми връчи тънка книжица, правейки ми мълчалив комплимент, че тънката му песнопойка е за човек с тънък вкус... Погледнах корицата: Димитър Генчев. Време за пречистване. Хроники. Зачетох се, защото заглавието ми наостри сетивата. И старият ми навик - да отворя книгата на случаен текст - си каза думата. И аз съм на десета страница на поетичната книжица.

Стихотворението "Инферно" е с мото от Жан-Пол Сартър: "Адът - това са другите." И още от първия стих разбирам, че не сме на Вавилонската кула: "Жестоко време е, приятелю..." Прочитайки този първи стих, усетих, че сме си дошли на думата. И поетът Димитър Генчев, чиято анотация е на гърба на корицата, застана пред мен. И тутакси разбрах, че е роден 52-ра година на миналия век в Нова Загора, че е завършил Юридическия факултет на Софийския университет, че е бил прокурор... и т.н. По-важното е, че е автор на шест поетични книги: "Сърдечни климати", "Звездни дъждове", "Съчки в огъня", "Жарава от думи", "Споделени светове" и последната засега "Време за пречистване". Хубави заглавия... Вече съм решен да остана при неговото "Инферно", нали казах мотото и първия стих. Ще застана в стихотворението като на остров, от което място ще разпращам концентричните кръгове на неговите послания... "Жестоко време е, приятелю" и аз се доближих до поета, а той продължи:

По булевардите събират гилзи,

а служба "Чистота" отмива

останките от пръснати сърца.

Дрогирани деца блуждаят

в морето от надменно безразличие.

Май няма защо да спирам да обхвана целия терен на стихотворението, юристът и поетът Димитър Генчев ме изправиха в съдебната зала на нашето време, а аз пожелах да продължа да чета:

От Енското училище обесници

съперница на клуп провесват.

На разфасовано в мазетата вони.

Изкормил майка си синът.

А някакъв несвестен Кочо

в безумие дечицата си жертвал.

Като нелепа въпросителна

виси професорът на люлката,

и няма кой да пише експертиза

за убийството на Любовта...

И оставам изумен от това, което ми говори един български поет-прокурор... Поетът-прокурор са един човек и продължават да нагнетяват съвременната картина, а аз се питам в кой век става това, но си отговарям: В двадесет и първия, в нашия ден, продължи да четеш:

Убийците на сънища чевръсто

трошат витражите на изгрева...

Какъв хубав поетичен образ - "убийците на сънища трошат витражите на изгрева". Тук нещо май прескачам, защото...

Каналите гъмжат от съучастници,

сътрудници, съперници, шамани,

угодници, продажници и шмекери,

от про- и анти-еднодневки.

Прибоят разглобява гласовете.

Коя година сме по Оруел?

Дали не полудява нацията,

или в Апокалипсис, стадом

пропада безвъзвратно в Ада?

Какво мащабно и жестоко стихотворение, то всъщност е книгата на живота на поета Димитър Генчев, който ми нашепва финала:

Април преваля, още няма щъркели!

Маршрута древен ли са сбъркали?

Училищни касапници - на Запад.

На Изток - легион шахиди.

Мигът на онзи Фауст - мелодрама.

Днес Фауст е зает неизлечимо

с опасната игра на Бог.

Днес в кома е надеждата

от сенките, загробили деня.

Последното спасение

е Словото.

Стихосбирката "Време за пречистване" ще бъде представена в НЛС "Старинният файтон" днес, 2 юли, от 18 ч, а от 21 ч. - по телевизия "ПогледТВ".