/Поглед.инфо/ Вчера, сутринта, 07.03.2018г., българското общество бе "почерпено" с поредна порция "УПРАВЛЕСКИ ТАЛАНТ" от екрана на българската телевизия.

КАРТИНАТА БЕ ПОТРЕСАВАЩА!

Трудно ми е да определя кое точно преобладаваше в тази политическа изява... Не приемам смехотворните партийни оправдания, че това било лично мнение на някакъв гражданин. ТОЗИ ГРАЖДАНИН Е ВИЦЕПРЕМИЕР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Никой не е в състояние да ни убеди, да не говорим да убеди чужда държава, че вице-премиерът на България си сменя качествата на представител на правителството и частно физическо лице като зимна шапка, според температурата в градината.

Безсилен съм да поема подобни огромни дози на „управленски умения“ и „дарби“... Това трябва да е някакъв огромен, неизчерпаем импровизаторски ТАЛАНТ, изригващ като вулканът ЕТНА, всеки път неочаквано за радост на неговите политически последователи.

По-лошото обаче е, че моята България вече рядко реагира. Загубила е имунната си система.

Ще си спестя усилията и няма да анализирам разтърсващото изказване на един български вицепремиер за патриарха на Руската православна църква.

ОБИКНОВЕНИТЕ ДУМИ СА БЕЗСИЛНИ.“Разровиш ли го ще мирише и ще горчи като отрова“. Тук дори Вапцаров ще бъде безсилен.

Затова ще си позволя само правната оценка:

Публично изказване на вице-премиер пред екрана на една от най-големите български телевизии, съдържащо многобройни обидни квалификации и опозоряващи твърдения, които не могат да бъдат доказани пред съд, против когото и да е, да не говорим - против Главата на Руската православна църква, за действия в изпълнение на служебните задължения (официални държавнически функции), представляват квалифициран състав на деяние по чл.147 и чл.148 от НК на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

От гледна точка на международното право, това е изключително сериозно нарушение на принципа на международната вежливост. Нанесена е обида на официално посещение у нас, държавник от много висок ранг, след края на официално държавническо посещение в България по случай 140-та годишнина от освобождението на България от турско робство.

Това е непростима грубост, извършена от втория човек в българското правителство. Държава, която уважава себе си и собствените си граждани, която е доказала, че е готова да заплати всяка цена, за да защити своето национално достойнство, която се възпитава под звуците на "ленинградската симфония" и "Ставай страна огромная", такава държава няма да преглътне подобна невежествена неприятелска проява.

БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО СЪВСЕМ СКОРО ЩЕ ПОЛУЧИ ПРОТЕСТНА ВЕРБАЛНА НОТА ОТ РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ. В НОТАТА ЩЕ БЪДЕ ВЗЕТО СЪОТВЕТНО ОТНОШЕНИЕИ ЩЕ БЪДЕ ДАДЕНАПОЛИТИЧЕСКА ОЦЕНКА НА ДЕЙСТВИЯТА НА ВИЦЕ-ПРЕМИЕРА. ПОВЕДЕНИЕТО МУ ЩЕ БЪДЕ КВАЛИФИЦИРАНО НАЙ-ВЕРОЯТНО КАТО ГРУБО НЕУВАЖЕНИЕ, НАРУШАВАНЕ НА ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО. НЕ БИХ СЕ ОЧУДИЛ АКО ДЕЙСТВИЕТО НА ВИЦЕ-ПРЕМИЕРА БЪДАТ КВАЛИФИЦИРАНИ КАТО ОТКРИТ НЕПРИЯТЕЛСКИ АКТ.

Ще прочетете това във всеки учебник по международно право за студенти,във всяко ръководство по дипломатически церемониал и протокол.

А може би вербалната нота вече е получена ... По-любопитните могат да се обърнат за информация към дипломатическото ни ведомство.

Сигурен съм, че Руската Федерация ще поиска официално извинение от българското правителство.

И БЪЛГАРИЯ ще трябва да го поднесе, точно така както го поднесе турския президент РЕДЖЕП ЕРДОГАН за сваления руски СУ-24 през ноември 2015г.

Последиците ще бъдат сериозни, да не кажа катастрофални за двустранните отношения.

А нашият политически титан ще слезе от власт, ще си отиде, където отиде Асен Мичковски ..., но последиците ще останат да тегнат на гърба на българския народ.

ВСЕКИ НАРОД НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА СВОИТЕ ДЪРЖАВНИЦИ И ПОЛИТИЦИ. И ако днес българи търсят отговорност от руския народ за войната на АЛЕКСАНДЪР ІІ - ЦАР ОСБОБОДИТЕЛ (наречен така и на паметника на пл.Народно събрание), с която бе извоювано българското освобождение през 1878г., то БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД трябва да потърси отговорност за поведението на неговия вице-премиер, обидил и наклеветил ГЛАВАТА на Руската православна църква на връх Националния ни празник.

Тук лично извинение от страна на виновника не е достатъчно. Декларация на правителството, че се разграничава от действията на своя вицепремиер, също няма да бъде достатъчна.

В ДИПЛОМАЦИЯТА ИМА НЕПРОСТИМИ НЕЩА.

Публичното неуважение и обиди от екрана на телевизията пред лицето на 7 млн БЪЛГАРИ и още толкова в чужбина, и пред цялата телевизионна общност, не се прощава. да не говорим, че не се забравя.

Защо канихме Патриарх Кирил на нашия най-голям национален празник – нима за да го обиждаме? Ами да бяхме поканили Главите на националните църкви на останалите държави-освободителки... Остава да уточним списъка на тези държави. Или да си бяхме празнували сами… Кой ни пречеше?

Наистина, България сама преценява на кого да изразява благодарност за своето освобождение през 1878, както заяви наскоро един бивш президент. Но преди да благодари, България трябва да познава собствената си история и да насочва своите благодарности според историческите заслуги, а не според съвременната международна конюнктура. Защото утре тя ще се промени… като всяка конюнктура. И конюнктурниците затова са конюктурници, защото се променят…

След първия подобен казус, когато въпросният вице-премиер обиди немския евродепутат, този нов казус представлява ОЧЕВИДЕН РЕЦИДИВ. Днес, вулканичният му дипломатически талант изригна против поредния чуждестранен политик… Първият път – жертвата бе евродепутат, втория път - Глава на чужда православна църква.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ няма друг полезен дипломатически ход освен небазавна оставка на въпросното лице, заради уронване името и престижа на БЪЛГАРИЯ, за увреждане на двустранните отношения с РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ (което неминуемо ще последва), за неизбежните негативни последици в политически, икономически и духовен аспект.

С подобен стил на управление, ние твърдо кандидатстваме за канавката на международните отношения.

Много се надявам това да бъде чуто от председателя на Съвета на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ: да се отнасяш вежливо към гостите на държавата не е само вековна традиция-закон на българския народ, но и задължение по международния обичай (втория по сила регулатор в международните отношения).

Изхождайки от битието си на бивш български дипломат, на български юрист, на български гражданин, изхождайки от възпитанието си и не на последно място - от чувството си на себеуважение и уважение към своя народ, считам че изходът е само един - УВОЛНЕНИЕ !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

НЯМА ДРУГА МЯРА НА ОЦЕНКА!

НЕ ЖЕЛАЯ, НЕ ПРИЕМАМ, ОТКАЗВАМ, ... да изпитвам исторически срам като българин, заради подобен вице-премиер... и да нося отговорност за неговите грехове..., а те са доста тежки за носене. Агресивното невежество като управленски похват е нелечимо заболяване.

ДОКОГА?

Време е за преоценка.