/Поглед.инфо/ През последните сто години светът стана свидетел на три последователни опита да бъде унищожена Русия като историческо образувание. Независимо от формата на нейната държавност - империя на самодържавието, съюз на социалистическите републики или федерация, общият знаменател на похода срещу нея винаги е изразявал идейната убеденост и воля на колективния Запад тя да бъде премахната като пречка по пътя на неговото всемогъщество.

Причините за тази дълбоко вкоренена в западната политическа култура убеденост, че светът би бил по-добро място за живеене без Русия, имат хилядолетни исторически и верски корени. Но не те са тема и повод за тълкувание и анализ сега. По-важното е да подчертая, че и трите опита за унищожение на историческа Русия бяха неуспешни. Третият поход срещу Русия е разработен като стратегия и методика в известния „Харвардски проект”, който включва три главни етапа на осъществяване: “перестройка”, „реформа” и “завършване”. В книгата на акад. Юри Бегунов, историк и писател, “Тайните сили в историята на Русия” *, са разказани плановете на глобализаторите, които включват много от подточките на споменатите етапи. Самите ние бяхме свидетели как пред очите ни бе ликвидирана световната социалистическа система, ликвидиран бе Варшавският договор, в небитието са КПСС и БКП, и самият Съветски съюз. Пред очите ни бе разгромявано социалистическото патриотично самосъзнание на хората, а особено чувствителни загуби бяха унищожаването на големите достижения на социализма в областта на образованието и здравеопазването. По същество бе изменена тяхната хуманна същност в служба на обществото, превърнати бяха в стока, в потребителски артикул. И ако демографската катастрофа е все по-осезаема и в Русия, и в България, причината е в целта - цинична и груба като англосаксонски проект - съкращаване на населението на Русия, а тук всеки би следвало да прибави и България в съотношение 10 пъти. Къде успяха, къде не успяха харвардци, неизпълнена обаче по отношение на Русия остана главната им задача - ликвидация на руската армия и на руската държава.

Президентът на Русия Владимир Путин продължава да нарича колективния Запад партньори, но отвъд границата на иронията, която съдържа това определение, стоят и днес като аргумент могъщите подразделения на ракетно-ядрения щит на руските стратегически сили и ефективността на една армия, решена да защитава своето отечество.

Днес горната граница на политическия разум в Европа се задава от говорителя на съвкупното, почти безполово еврочиновничество, и от “началниците”, както сполучливо българският министър-председател нарича амбициозната г-жа Меркел и шармантния г-н Макрон. Заедно с него, те разбира се, си знаят, че са само дребнички кукли на конци, които седят в креслата на такива държавници колоси като княз Бисмарк и ген. Шарл Де Гол. И двамата навремето са осъзнавали простичката истина, че и трийсет и три опита да се наброят за ликвидацията на Русия, те пак няма да бъдат успешни. Преди тях още Наполеон го бе разбрал: “И най-страшната армия - пише той, - не може да води война срещу цяла нация...” Неговата малка грешка, разбира се, е в понятието нация, което на френски и сега за мнозина означава държава. Но и гениите понякога грешат. Нямало е кой да го светне, че Русия не е просто държава, а държава цивилизация! - “Веками непонятна чуждоземными мудрецами”! И в това се заключава нейната тайна. „Русия граничи с бога”, писа някога австриецът, немскоезичният поет Райнер Мария Рилке, удивен във века на най-мощния протуберанс на националното чувство на “сумрачния германски гений”, че в Русия съвместно преживяват различни народи и вери и че това, което ги свързва е най-чуждият и неприложим към западните ценности принцип на “живот по справедливост”.

Но мир на праха им, и на Бонапарт, и на Рилке - двама генерали, единия прославен на бойното поле, другия на несвършващото бойно поле на поезията.

В случая обаче най-важно за “началниците” на Бойко Борисов са волята, замислите и стратегиите на генерал Пентагон - един обобщен образ и аргумент на силата на хегемона. При това поне в случая е без значение какво мисли Белият дом. За генерал Пентагон най-важната грижа си остава любимото негово отроче НАТО. „Дете на свободата” и разбира се, създадено в името на свободата, НАТО е всъщност претекстът, който има за цел да легитимира постоянното квартируване на генерала в Европа, да държи Русия извън нея, а Германия, според разписанията на канцлер-акт, да е задължена за повече от век да върви само в стъпките на неговия ботуш. Знае се обаче, че единственият начин това да продължава, е като се нагнетява военно напрежение в Европа, като се създава впечатление за усилена подготовка за война с Русия - чрез военни учения, разкриване на военни бази, регионални конфликти близо до нейните граници и разбира се, пълното й обграждане по суша и по море. За тази цел и милото ни Отечество бе вкарано в тигровата клетка на НАТО. И за по-демократично никой не попита народеца ни дали е съгласен да преживява там гол като пушка и мишена. Само Соломон Паси отрони сълза при вида на гордия български флаг, развят като евроатлантически трофей до знамената на свободните европейски нации, но както се знае, и крокодилите плачат.

Генералният секретар на Алианса г-н Столтенберг декретира 2 % отчисления от БВП за военни цели на всяка страна, негов член, съгласува и подписва военни маневри и учения на границата с Русия, но народонаселението на Европа и Америка слуша единствено, че Русия се въоръжава, че Русия дрънка оръжие и че Русия опасно се приближава до страните от правилната страна на границата. По тази причина прибалтите вече спели облечени, румъните разполагали системи на ПРО, и че дори България обявява Освободителката си за основна заплаха за своята национална сигурност.

Ако всичко не беше толкова нагло, може би щеше да бъде смешно. Още повече че и ген. Пентагон, и г-н Столтенберг много внимават да не превият пръчката, щото едно е виртуалната война, пък била тя и хибридна, което е благодатно осмислено и главно нещо добре заплатено, а виж реалната война с Русия е пази, боже! Забухат ли искандерите, милост няма.

Казано накратко, пред очите ни г-жа Глобализацията произвежда основанията и причините на започващия пореден кръг на новата глобална студена война. И тя ще бъде основен закон на нашето и на света предстоящо и непосредствено бъдеще. И защото за да има право на живот този непосредствен закон, е необходим образ на врага. И как да не му дадеш име, дори две имена на този враг! Той се нарича едновременно и Русия, и Путин, и защото има ли враг, той непременно трябва да бъде мразен, значи, че необходимо оръжие се явява и русофобията. Колкото тя е по-дива, колкото е по-неоснователна, колкото е по-мерзка и люта, колкото е по-истерична и яростна, толкова по-добре върши работа.

В цялата тази постановка обаче има и нюанси. Дреме му на Кремъла на Дядо Иван, че някой си прибалт, румън или поляк нямало да го обича, щото по рождение си бил русофоб! Да го напише на табела и да го окачи ако ще на вратата или на врата си. Все му е тая на Дядо Иван.

Като ентусиазиран, добросъвестен и лоялен член обаче на всички евроатлантически структури и клубове, русофобията е на път да се превърне и в закон на днешния политически живот на България. Разбира се, тук са необходими две уговорки, които имат чисто българска специфика. Първо, понятието “политически живот” не се отнася до живота на българското общество, а единствено до рекрутирания чрез отрицателна селекция политически елит, осъществена под топлите грижи на колониални посолства и съответните им централи. И второ, българското общество твърде отдавна е вдигнало ръце от този “политически елит”, живее с гръб към светлия му образ и изпитва осъзнати приятелски чувства към Русия, както и благодарност за нейното място в собствената му история. Така е било преди сто години. Така е било преди петдесет години! Така е днес. И така ще бъде до века!

Това е досконално известна истина и за адекватната част от т. нар. русофобско малцинство. И тази истина би трябвало да го откаже от неговата вредителска дейност, но нали разбирате, има едни пари за вземане и как да не посегне човек, като му ги дават.

Ако обобщим - лъсва истината: границата между русофобията и русофилията това е границата между народа на България и прости, боже, неговия елит.

Приетият наскоро документ на Министерския съвет, който за пореден път представя Русия като опасност за България, говори не за умонастроенията на българското общество, а за мераците, страстите и амбициите, както и за рецептите за манджи в политическата кухня на българските управници. Сам по себе си този документ осветлява две безутешни лица на правдата, първото разкрива бездънната пропаст между народ и управници; второто оголва андрешковските хитринки на днешната българска политическа класа. Преведено това означава опит за намигане към Брюксел и Вашингтон, не без надеждата в някоя от седемте кули на Кремъл тамошните русофоби мълчаливо да ги разберат и мълчаливо да ги подкрепят.

Би трябвало все пак управниците ни, щом са начело на “тази страна” да знаят, че и историята, тази стара блудница, има чест. Макар да преспива честичко в чаршафите и на временни победители срещу пачки в зелено, тя признава единствено страшната червена валута на кръвта.

И съвсем скоро ще им бъде предявена сметката.

Минчо МИНЧЕВ

председател

на ПП “Нова Зора”