/Поглед.инфо/ Години изминаха от деня, в който чух от партиен фактор в ОПО, че ГЕРБ ще бъде естественият политически съюзник на БСП. Това се случи след победа на Борисов, още когато партията му беше в зародиш, а БСП понасяше голямата вина за свое управление. Тази вина се оказа толкова голяма, че вече десетилетия редовите социалисти не могат да се освободят от тежестта й и продължават да се давят в измислени грехове или по-точно в необясними страхове, насаждани от гръмогласни анализатори.

Много са датите в българската история след освобождението, които българите подпечатват със смърт, кръв, омраза, разделение, неразбирателство. Братоубийствата, разстрелите, предателствата оставят тъмна диря в живота на нашата „педя земя“.

Скоро прочетох непубликувано досега интервю на Велислава Дърева с Андрей Луканов, взето минути преди той да се озове на „Развигор“, обявен „виновен за всичко и всички“ в България!

В. Дърева публикува и свой материал за трагичната съдба на Трайчо Костов, „виновен“ също, но в друго време.

На 08.04.2019 присъствах на тържествено, скромно представяне на книгата на В. Дърева – „Атентатът‘1925. Денят, в който се отвориха портите Адови.“

Тези дни и Анжел Вагенщайн изрече съкровени думи – „Фантомни болки“ по изгубената памет на българина за Музея на революционното движение и унищожените, сигурно съзнателно, реликви, пазени там. Всеки непредубеден човек изпитва истинска болка от страданията, трудностите, паденията и оцеляването, които съпътстват живота на милиони по света, борци за справедливост, равенство и свобода. Творците Анжел Вагенщайн и Велислава Дърева притежават уникални индивидуални таланти и такива духовни сили, които пораждат необикновена човешка способност да посветят животите си на пречистващ душите труд за разкриване на не една истина. Нямам самочувствие да пиша за колос в българската култура – А. Вагенщайн или за символ в българската журналистика - В. Дърева, мога само да сторя поклон и да призова хората да четат техните слова!

Връщам се към началото на своето писмо. Две други интервюта отвеждат мислите и чувствата ми точно в обратна посока. Те доказват как партийният фактор е „прозрял“ бъдещето на БСП! „Прозрял“ или повторил нечие чуждо внушение, в случая не е загадка. Става дума за интервю на Виза Недялкова, в-к „Дума“, 15.02.2019 г. Уважаваната от мнозина журналистка твърди: „Да, нашето поколение трябва да се разкара, за да тръгнат нещата в държавата.

Второто интервю е на Андрей Райчев с Явор Дачков, излъчено по Българска свободна телевизия, 08.04.2019 г. В него А. Райчев споделя как трябва да се извърши така наречената „промяна“: Корнелия Нинова ги е започнала. Тя не е била член на БКП. Време е млади хора да поемат партията. Райчев решава със замах и въпроса за съюзника на БСП – това е ГЕРБ, центристка партия, но без Борисов, който също е бил член на БКП!

Всичко си идва на място. Изводът – сякаш цялото обругаване на ГЕРБ е усилие в една посока – „остриета“, граждански квоти, „гейтове“ (погрешно използвана дума) са само жалони за постигане на нечия лелеяна мечта от години – да се видят в единен строй БСП и партия ГЕРБ. Но времето играе шега, защото с всеки изминат ден тази идея означава измяна, заблуда, омерзение. Само за сведение, много все още „живи бивши комунисти“ са със стаж в БСП, който надвишава поне с десетилетие стажа им в БКП! Недялкова/Райчев лесно зачертават нормални, почтени, но вече и бедни хора, останали с чисти вяра и съвест. Те ли са единствената изкупителна жертва за нашия преход? Премахването им, „разкарването“ им дали ще изчисти пистата за „оправяне на държавата“?! Всички други през тези 30 години какво са сътворили?

Без съмнение има места, където подмолно се изпълнява тази приумица. Преди всичко се спускат заучени политически изводи, младите в партията се пазят далеч от обременените бивши, разговори по горещи партийни теми се избягват, върви се след събитията или по-точно те се прескачат, в партията се приемат нови хора за по 10 минути…, но въпреки напъните именно от младежките редици напускат БСП, за да се реализират другаде. Уставът често не се спазва, особено когато става дума за кворум, не се познават основни партийни документи, редовно се критикува Програмата на БСП или партийни дейци, които предварително са „отместени“ от ръководния кръг. Така тече процес на „разводняване“ на лявата идея от бездействие, незаинтересованост и подмяната му с нещо, което не се изрича на глас. Това важи с пълна сила и за „Визия за България“, прочетена и осмислена от незначителен брой партийни членове при формална дискусия по този повод, което не кореспондира с намерението в реални области и среди партията да спечели влияние. Стигна се дотам, че в софийски район на БСП бе предложено да се изключи Сергей Станишев от партията за греховете му, свързани с Истанбулската конвенция, плоския данък и по-стари кусури. Този път стилът на „проба-грешка“ не мина, но номерът да се открие някое слабо място се оказва жилав.

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, мигрантската криза, „плоският“ данък станаха истински шлагер. Много са приказките по тези теми, но колко са прочелите и разбралите нещо е въпрос с повишена трудност. С по-малко хъс се обсъжда неправилната дроб 99/1 – бедност към заможност, валидна и у нас. Докато в България има хора, които се хранят, обличат, отопляват, обзавеждат от кофите за боклук, това битие ще определя морала и светогледа на тази голяма част от обществото ни. Много срамежливо ТВ камери в последните дни показват родното място на момчето – европейски шампион по вдигане на тежести. То не е за показване, но това не пречи на Божидар да се гордее, когато слуша българския химн. За нас остава да се гордеем с него!

Достатъчно ли е вниманието към особено важния въпрос от нашето съвремие, който започва от очевидно недовършената борба срещу фашизма, минава през грижата за съдбата на Музея на революционното движение у нас с реликвите там и стига до „Луков марш“ с факлите и със свастиките по стените на сградите? След толкова години вече не се демонстрира негодувание срещу преименувани улици, площади, премахнати паметни плочи, следи от убийства без съд и присъда? Само един пример: на бул. „Васил Левски“, близо до ъгъла с ул. „Граф Игнатиев“ има две стари почти еднакви къщи. На едната имаше паметна плоча за Кръстана Янева – убита, гилотинирана, през 1944 година съветска разузнавачка, член на антинацистка група в Германия. Но това сега не е гордост, Гестапо в София си е свършило работата, а в безвремието, в което живеем, е ликвидирана и следата за Кръстана, която е била само на 30 години! В София има улица, кръстена „Марко Бочар“. Намерил се е някой голям „родолюбец“ да почете името на човек от чужда история, в което няма лошо, но се съмнявам, че са се свършили имената за почит на наши национални герои, дали нещо на България дори преди два века!

Природата греши, хората грешат и понякога грешките са фатални. Не е морално и е непростимо да причиняваш вреда съзнателно и целенасочено. Творчеството на Анжел Вагенщайн и това на Велислава Дърева по неповторим начин ни предупреждават за уроците от живота. Никой не е вечен на земята и филмът „стани, за да седна“ е „стара новост“ в българската политика. Модерните оракули днес предопределят, че миналото не трябва да ни вълнува, че по-изгодна е забравата. Приватизатори и едри собственици, знаменателят от неправилната дроб, искат да управляват по своя си начин. Ако приемаме това, трябва да гласуваме, ако не приемаме, пак трябва да гласуваме. Това е пътят. Разбираемо е, че само с минало не се живее и най-важен е днешният ден, но дърво без корен има ли?


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели