/Поглед.инфо/ Два дена Фейсбук е на нокти заради "черно-белите учебници за бедни деца". Така ги представи издателство Просвета, презипълнено с гордост, защото вършело едни много добри дела даже. Страницата вече е редактирана, но Гугъл помни всичко, та не беше трудно да я намеря.

След като днес в ръцете ми попаднаха учебниците, реших, че ще се поровя за да видя за каква точно далавера иде реч и сега ще се опитам да ви я разкажа разбираемо, дано да успея.

Цветният учебник е много тежък и излишно оскъпен.

Разликата в цената между цветен и черно бял печат е минимум 3 пъти - цветните мастила са 3 и всяко едно от тях поотделно е по скъпо от черното. Към разликата в цената трябва да се добави и разликата в хартията - за черно-белия печат е много по-лека (55гр/кв.м.), за цветния при тези учебници е употребена много по-тежка от зададените като минимум 80гр/ кв.м. хромирана хартия, затруднена съм да определя колко точно, но е поне 100-120гр./ кв.м., което води до по-висока цена и по-голяма тежест на цветните учебници (учебник от 250 страници с меки корици тежи около 750гр., същият при грамаж на хартията 80гр. ще тежи 500 гр. Защо е направено при демонстрираната "грижа" за бедните от страна на фирмата, за мен е тайна, явно богатите са по-яки) Фирмата сочи като преимущество ниския грамаж на черно-бялата версия, но никъде не обяснява защо е употребила много по-скъпата и тежка от изискваната хартия за цветната версия. Да прдължим нататък.

Ами не, функционално двете версии не са еднакви.

За да се подготви черно-бяла версия на един учебник не означава да се разпечата цветният вариант монохромно, а означава, че трябва да се прегледа цялото съдържание и да се пригоди за другата версия там където липсата на цвят вече променя информацията тя да се направи видима и достъпна монохромно - ще дам пример със сеченията в една пирамида, ако в цветния вариант повърхностите са в някакъв светъл нюанс, при черно-бялата версия те се правят с различен вид щриховка. Червената страна на един ъгъл пък просто се прави с видимо по-дебела линия и т.н. В тези учебници това не е направено (не са платени съответно допълнителните разходи за тази дейност), т.е. те представляват просто черно-бяла разпечатка на цветния учебник, който функционално драстично се различава до степен на неразбираемост и невъзможност за използване.

Цената на черно-белият учебник е много висока

Това, което шокира е изключително високата цена на черно-бялата версия, където цената не трябваше да надвишава 5 лева (толкова би струвало обикновено ксерокопие), а защото все пак учебникът е печатан, не копиран, хартията е значително по-евтина, говорим за големи количества и говорим за това, че допълнителни разходи по него не са правени, цената трябваше да е същата или по-ниска от тази на ксерокопието, но тя не е - съотношението е 12лева към 9 лева.(цветен/черно-бял).

Не само един учебник е нефункционален

За образец ни бяха посочени и учебниците по литература, там в Италианския ренесанс например, картината на Рафаело "Училището в Атина" в черно-бяло беше "перфектна", но иначе детайлно разгледана и коментирана човек по човек. Бедна ми е фантазията как точно се разглеждат шедьоври на световно известни художници и някой обяснява, че няма разлика между цветен и черно-бял вариант! А картините вътре бяха много. Много ми е интересно как комисията на МОН е одобрила подобен проект? Подсигурили са далтонисти в нея за целта ли? Никой не можа да обясни защо ако черно-белите учебници са толкова чудесни, прекрасни и вършат същата работа на пазара не са единствено и само те?

Като няма хляб, яжте пасти!

Днес фирмата заяви, че щяла да подарява към черно-белия учебник интерактивната версия, а на въпроса: ама те компютрите и таблетите са скъпи, отговорът беше - е вече всяко дете има таблет! До там с представите на фирмата за това що е то социално слаб човек, който не може да даде 3 лева повече за цветен учебник, но пък има таблет или компютър за да гледа вкъщи интерактивната версия! Стигаме до подигравката с "ниската цена" за социално слаби, която всъщност изобщо не е ниска, срещу ниската цена на луксозното издание за богати и се питам: някой самозабравил се наглец е решил да си прави реклама на гърба на социално слабите? Водени са разговори в МОН и е обсъждано, че има нужда от учебници на две "скорости" и за това издателството толкова самоуверено защитаваше тезата си? Това изявление само още веднъж показа колко са далеч от тези, за които работят и в министерствата и във фирмите, защото все пак те работят за нас и ако нас ни няма, няма да ги има и тях.

Някой дали се е интересувал как е в другите държави, където такова чудо като две качества на един учебник няма? Защо изключително бедна държава като нашата не въведе задължителните униформи, които доказано стимулират развитието на индивидуалните качества на децата, различни от цената на дрехите и телефоните, които родителите са им купили?Ако има нещо, което ме радва е, че хората реагираха толкова остро на подобна дискриминационна идея. И не това не е свободен пазар, а учебниците не са круши и би трябвало да има по един вариант, одобрен, който е за всички и останалото да е свободен избор в допълнение, защото образованието е безплатно и задължително за всички (или поне така би трябвало да е) и защото днешните деца ще са утрешните ни управници...