/Поглед.инфо/ Първи май. Митингът на участниците в първомайското шествие по централните булеварди на столицата приключва със слово на Корнелия Нинова под прозорците на Министерския съвет. Възгласът й „победа!” се подема от множеството. Дикторът призовава хилядите участници да се придвижат в съседния площад пред БНБ, където ще се проведе празникът на „Дума”, левия печат и свободните медии. Поканата завършва с изненадващото: „Отивайте при Сашо Симов и...”, следва женско име, което не успявам да доловя.

Да поясня: Сашо Симов е колега, беше репортер и завеждащ отдел в „Дума”, истински любимец на „червените бабички”, които се скупчваха около него на празниците на вестника, когато се провеждаха в „Борисовата градина”. Приветлив, винаги усмихнат, с него сме на „ти”, така че „нищо лично”, както се казва. Но да отъждествиш, както го направи човекът, който се дереше пред микрофона, вестник „Дума” със Сашо Симов е повече от нелепо. Подробност е, че Сашо не работи във вестника отдавна: откакто беше избран за депутат.

Опитвам се да не бъда мнителен, но това „Отивайте при Сашо...” е поредният пример за пренебрежителното /не искам да използвам по-острата дума, която ми е на езика/ отношение на някои апаратчици от „Позитано” 10 и обслужващи ги. Най-красноречивият пример за тази тенденция беше „спускането с парашут” за ИД главен редактор на вестника на лице, известно в колегията единствено като „Данчо Херкулеса”. /Колеги му бяха „вързали тенекия”, изпращайки го да търси паднал американски бомбардировач в Трън/. Но пък, както се оказва при справка в Интернет, близък приятел и май земляк на Кирил Добрев. /”Наше момче, ще слушка”/.Задържа се на поста, на който беше насаден броени месеци и си се прибра при семейството в Англия, след като в подписка 50 знакови социалисти се противопоставиха на рокадите в „Дума”, извършени от Изпълнителното бюро, а не от Националния съвет на БСП, както е предвидено в Устава на партията /чл. 59 – 2/. В подписката, която беше подкрепена и от леви интелектуалци, сред които се четат имената на Анжел Вагенщайн, проф. Пантев, проф. Добрев, Валентин Караманчев, Велислава Дърева, Велиана Христова, се изтъкваше, че„...левият печат не е инструмент за обслужване на което и да е ръководство на БСП”.

Така или иначе на 1 май 2019 г.множеството се премести на площада пред Банката, където беше издигната естрада, имаше и щандове, на които се предлагаха „Дума”, „Земя” и други леви издания. Слово произнесе настоящият главен редактор на „Дума”, после, както беше оповестено, пяха Чакърдъкова и групата „Тоника СВ”. Хубаво, такава е практиката на всички партийни събрания. Само че това беше обявено за „ПРАЗНИК на „Дума”, левия печат и свободните медии”. „Празник” и „партийно събрание” не са синоними. Празник, истински народен празник беше, когато първомайското шествие се пренасяше в Борисовата градина. Така го беше замислил първият главен редактор на „Дума” Стефан Продев, хората да се поразходят по раззеленилите се алеи на парка, децата да потичат, да поиграят на катерушките, огладнелите да поседнат на бира и кебапчета в ресторанта на брега на езерото „Ариана”, желаещите да послушат изпълнения на артисти и ансамбли в летния театър, журналистите на вестника да побеседват по най-неформален начин със своите читатели.

На някого този истински празник нещо не се хареса. Вероятно защото акцентът падаше на празника на „Дума”, а не на политическите речи и на скандиранията, паролата за които се подава с високоговорител от официалната трибуна. Обезличена беше една вълнуваща традиция за кефа на амбициозни апартчици.

СБЖ