/Поглед.инфо/ Лято е. И най-после – горещо лято. Театрите са в отпуск, сценаристи, режисьори, артисти и т.н. си почиват и се надяват следващият театрален сезон е да е по-успешен от изминалия. Само политическия театър няма умора и спиране. А този път сцената е Бургас. Дали за разнообразие? Дали за разчистване на някои стари сметки? Или там слънчасването е най-силно?

/Поглед.инфо/ Лято е. И най-после – горещо лято. Театрите са в отпуск, сценаристи, режисьори, артисти и т.н. си почиват и се надяват следващият театрален сезон е да е по-успешен от изминалия. Само политическия театър няма умора и спиране. А този път сцената е Бургас. Дали за разнообразие? Дали за разчистване на някои стари сметки? Или там слънчасването е най-силно?

Темата на представлението - борба с корупцията и ОПГ

Борбата с корупцията е любимата тема на всички десни партии, макар, че те създават условията и предпоставките за корупцията и те в най-значима степен са корумпирани. Това е главна политическа линия на Европейската народна партия и нейните присъдружни организации в България. Всички са против с корупцията и борба с нея трябва да има. Само че борбата с корупцията не трябва да се политизира.

Формалната тема на постановката в Бургаския политически театър е борбата с корупцията и организираната криминална престъпност. Но това е написано на завесата. Зад нея се играе постановка с друга – типична политическа цел. Главните сценаристи са анонимно зад кадър, но всички се досещат кои са те. Главни артисти в представлението са Специализираната прокуратура, ГДБОП, МВР и дори министри, специалисти по национална сигурност, политици, ръководители на партии, дежурни коментатори по всички въпроси и т.н. Жанрът е политико-криминален. Действието се развива предимно на Бургаска сцена, но с отделни действия са сцената в Истанбул и в София. Първото действие е впечатляващо с масовите арести, претърсвания, преджобвания, обискирания, ордери и заповеди за арести, включително и международни актове за арест. Действието е динамично, добре осветено от телевизионните камери и някои вестници. Камерите са почти навсякъде, кореспонденти предават дори от чужбина. Огромната част от непочиващото население се е втренчило в телевизорите и тук-там някой отваря някакъв малотиражен вестник. Второто действие е по-забавено, по-спокойно, с повече анализи, разравяне на архивата за биографиите и минали дела на шефовете на ОПГ, техните минали отношения с полицията и прокуратурата, минали оценки на министър, изваждане на преден план политическите аспекти, връзките, политическите принадлежности, анализи и коментари на специалисти, различни „експерти“. В ход вече е третото действие, отличаващо се с най-бавен темп на развитие на ситуацията, с вперени все повече и по-рядко погледи в политици, прокуратура и съд.

За разлика от класическия театър, политическия е с твърде много актьори и с няколко много силни суфльори, които предопределят играта на актьорите. Сцената е динамична, подвижна, картината се мени непрекъснато и винаги в нея се търси нещо супер привличащо вниманието на публиката, дори фалшиви новини, предположения, жълти и сиви небивалици, знакови политически изказвания и т.н. Ако при класическия театър главните цели са две – първата е културно развлечение и отдих на интелигентната публика, а втората, разбира се – финансова печалба, колкото и скромна да е тя. При политическия театър, дори и на Бургаската сцена, целите не са официализирани, те са дълбоко замаскирани, те са поставени от задкулиситето. Непризнатата главна цел е постигане на определена политическа изгода на определена политическа сила (ГЕРБ) чрез масови отрицателни политически внушения, а дори в някои моменти и медийна истерия, омаскаряваща определена политическа сила (БСП). Цел на този политически театър е и внушение сред избирателите, че ГЕРБ се бори с корупцията, че само тази партия не е свързана с местните олигархически структури и че БСП и частично ДПС и Сила са свързани с организираната престъпност. По същество се прави опит да се внушава, че ГЕРБ са добрите, а другите политически партии и особено БСП са лошите. Чрез този политико-криминален театър се отклонява общественото внимание от същностни провали на управляващите ГЕРБ и патриотари.

Театралната постановка „Политическа връзка на БСП с ОПГ“ от гледната точка на ГЕРБ и патриотарите е добре ситуирана във времето. А това време, особено през юли, бе изпъстрено с разнородни политически събития. Общото в тях е, че те като цяло са неблагоприятни за управлението на ГЕРБ и патриотарите. А предстои неясна есен, в която нехаресването на четиристранната управляваща коалиция (ГЕРБ, НФСБ, ВМРО, Атака) ще се разшири, колкото и сериозно управляващите да са поддържани по възлови проблеми от ДПС. Колкото и ГЕРБ да се хвали с със значими резултати и бъдещи обещания за стабилност, то тази партия осигурява на българите предимно стабилна бедност и стабилна емиграция на млади хора в чужбина.

Какво се крие зад кулисите на този политически театър

Първо. Завърши неуспешното Българското председателство на Съвета на Европа на ЕС. И задокеанските и отсамокеанските „партньори“ вече нямат задръжки към България. Високото равнище на разпространението на наркотици, срастването на звена и служители на полицията и наркопласьорите и особено изчезването под носа на полицията и прокуратурата на една от най-видните фигури на наркобизнеса – Брендо, откровено ядоса „партньорските служби“. На българското правителство бе направен много силен е съществен укор за провала в борбата с корупцията и наркобизнеса. И българското правителство и прокуратурата се принудиха да покажат на обществото и на „партньорите“ активна борба с пласьорите на дрога, организираната престъпност, рекета и корупцията. Само с ареста и целенасочения тормоз на бившата кметица на „Младост“ се разбра, че не се убеждават „партньорите“, че има истинска борба с корупцията и наркоманията. Много са слабички доказателствата на прокуратурата.

И се избра Бургас, с известният от десетилетия четирикратен „споразумител“ с полицията и прокуратурата и определян от масовите средства за дезинформация като водеща фигура по Южното Черноморие – Димитър Желязков (Митьо Очите). А злите езици говорят, че той е помогнал на турското разузнаване да си открие автомобила със специалната разузнавателна апаратура. А дали е така? Коя да ти каже? Но Желязков е сложна фигура. И най-важното – далечко от София. Нали без да искат в София могат и да се разкрият връзки с най-високите етажи на държавната власт, с прокуратурата и със съда! Арестувани са 19 души, вадят се международни заповеди за арест, вдига се олелия до небесата колко сме непримирими към престъпността, организираната, включително и пласмента на наркотици. Задържани са само 6. Привличат се не само европейските, но и турските специални служби. Вниманието се акцентира само върху тази ОПГ. А истината е, че Черноморието (и Варненското, и Бургаското) има и други много значими ОПГ –та, но изглежда те са яко свързани с местните ръководни дейци на ГЕРБ и е опасно да се посяга на тях. Току-виж се развали показността на борбата с корупцията на властващите.

Второ. Фиаското с „успеха“ на Българското европредседателство и Македония. Българското правителство, лично Борисов, Захариева и Каракачанов обслужваха пряко американските интереси, а именно Македония насила да бъде вкарана в НАТО и силно да се отслаби руското влияние в Македония, Гърция и Сърбия. Тази дейност не е от първостепенен интерес за България. Бяха пренебрегнати същностните проблеми, които трябваше да бъдат в центъра на европредседателството като борбата с бедността, двойния стандарт на храните, Дунавската конвенция и т.н.

Но най-големият гаф бе подкрепата на Македония и съгласието с името Северна Македония. След подписването на договорите с България и Македония, Заев ни се изсмя и изплю в лицето на цяла България. Текстът поместен в редица сайтове е ясен: „Имаме вековно решение. (...) Македонски език, македонски народ, македонец, македонка, защитен и гарантирани веднъж завинаги. Стоим изправени пред нашите гордости - пред Кирил и Методи, Климент и Наум, Кръсте Петков Мисирков, пред Гоце Делчев, пред Блаже Конески, Кочо Рацин. (...) Няма вече договори, при които се избягва македонският език. (...) Ще стоим рамо до рамо с нашите западни партньори. Македонските младежи ще бъдат равни с връстниците си от ЕС, няма да има нужда да кандидатстват за паспорти от други държави“.  Да не цитираме и казаното за Илинденското въстание.

И българското правителство дори не отправи протестна нота, не извика за обяснения македонския посланик! В историята ще останат трима политици, които признаха македонския език. А без „македонски език“ няма „македонска нация“. И това не са „любимите“ на Каракачанов Георги Димитров, Васил Коларов и т.н. „виновници“, а Й.Б. Тито (който определяше алфавита на „македонската“ азбука), Бойко Борисов и Ципрас, подписали договори на „македонски“ език. Цялата културна българска общественост, огромната част от българските историци се възмути. Невъзмутими покровители на македонизма останаха управляващите и предимно Борисов и Каракачанов. От този гаф трябваше по някакъв начин да се отклони общественото внимание в България. А това става чрез любимите на обществото слова и действия за „борба с корупцията“ и „организираната престъпност“.

Трето. Силна атака срещу главния политически опонент – БСП, но и други партии. Значимият обществен интерес към предложената на Националното съвещание на БСП на 21 юли 2018 г. „Визия за България“, независимо, че тя е прекалено дълга и непълна като проблемни направления. Последва неочаквано от ГЕРБ и присъдружните им патриотари и депесари голям митинг на БСП на Бузлуджа. Телевизионният образ на БСП и нейната лидерка започна да се покачва. А това изплаши ГЕРБ и предимно Бойко Борисов, независимо, че Нинова почти непрекъснато го подкрепя по важни въпроси в Народното събрание. Трябваше да бъде ударена БСП по това, което тя най-много критикува ГЕРБ – корупцията. И Бенчо Бенчев бе много удобен за реализация на стратегията „Крадецът вика дръжте крадеца“. Обществена тайна е, че най-много и на-значимите сраствания на политика, партии, бизнес и власт има при ГЕРБ, под мъдрото ръководство на Цветанов, и при ДПС с многобройните обръчи от фирми. Обществена тайна е, че подобни ОПГ –та има и във Варна, в Кърджали, в редица малки градове по черноморското крайбрежие и в множество други места, както и тъй наречените гейтове – Суджукгейт, Кумгейт, НДК – гейт и т.н.

Бургас, Поморие и Несебър бяха и са удобни, понеже БСП не можа, и по точно местните ръководители на БСП от Бургас, включително и Зафиров от ИБ на БСП, не поискаха преди две години да се разделят с Бенчев, когато той се изцепи: „Аз мога без БСП, но БСП не може без мене“. Всички се вторачиха в това, че Бенчев е общински съветник от гражданската квота на БСП, но никой от журналисти и гербаджий не показа как е забогатял Бенчев от търговията със зърно, от субсидиите на ЕС за селско стопанство. А тези субсидии през последните 10 години се раздават от ГЕРБ и ДПС. Само с разграничаване от Бенчев БСП не може да се защити. В интерес на БСП е в цялата организация на БСП в Бургаска област да се проведат извънредни отчети и избори и да бъдат сменени от всякакви постове в БСП всички минали и настоящи ръководства, които явно или скрито са подкрепяли Бенчев или някакви други „милионери-социалисти“. Така както се развиват нещата вредите за БСП ще са големи, едва ли на футболен език резултатът ще е 7:0 за ГЕРБ, както пророкува доцент Вацев. По тази тема предстои развитие.

Атаката срещу ДПС е слаба. Избрана е фигура от миналото и това слабо впечатлява електората, че и ДПС е свързан с ОПГ –то. И съвсем естествено ръководството на ДПС в първите дни си мълчеше. Прави впечатление ударът срещу местното обединение „Сила“, но без да се подчертава, че това е местна коалиция. Ударът срещу БСП е на две равнища – областно бургаско и национално. А дали в страната няма ОПГ –та с участието на местни велможи от ГЕРБ? И защо тях не ги показват и анализират по бойкопослушните телевизии?

Четвърто. Шамарът от решението на Конституционния съд за политиката на ГЕРБ за признаване на противонародната и противоконституционната Истанбулска джендър-конвенция. ГЕРБ не успя навре да се разграничи от Захариева, която без специални пълномощия от Народното събрание е подписала тази конвенция от името на България. Както и от министъра на правосъдието, която показа, че не познава добре българската Конституция и по същество, иска или не иска това, работи против нея. Борисов с инстинкта си усеща, че тази позиция на ГЕРБ за подкрепа на Истанбулската конвенция може и най-вероятно ще се отрази негативно при следващите избори. Поради това трябва да се отклони вниманието от нея и от позицията на ГЕРБ.

Пето. Случката с ОПГ на Митьо Очите (известна криминална фигура от прехода), Бенчо Бенчев (общински съветник от гражданската квота на БСП), Несрин Узун (ДПС), Пейко Янков (Сила) и другите е сериозно предупреждение на ГЕРБ към мутроолигархическите групи в общините, че са подвластни само на ГЕРБ и че трябва да се подчиняват на ГЕРБ, в противен случай, дори да избягат в чужбина, лесно ще им се спретне от послушните на ГЕРБ Прокуратура и Специализиран съд дело, което и да не ги вкара в затвора, ще им провали бизнеса. Защо центърът на акцията е в Несебър, Поморие и Бургас? Там, в тези общини е най-силно развито местното феодално начало, където силови групировки, хора със съмнителен бизнес и общински структура са се сраснали. Там политическите партии, особено в Несебър и Поморие на практика нямат влияние. Там се формират инициативни комитети като параван на задкулистието – „Море“, „Сила“, „Зора“. Несебър се управлява трети мандат от „независим“ кмет. Но независим от кого – от политическите партии и от гражданите ли?

В крайморските общини има най-голяма далавера. Там в туризма се перат огромни пари, по-голямата част от туризма е в сивата икономика. Там е развито строителството и ремонта на инфраструктурата и туристическата база, а те са също в голямата си част свързани със сивата икономика и с далаверите чрез обществените поръчки. И ето тук сериозно са настъпени интересите на ГЕРБ като партия главен разпоредител с обществените поръчки.

В общините в Южното черноморско крайбрежие ГЕРБ силно доминира и като кметове и като общински съветници. И по същество може да прави каквото си иска. Но изключението е най-тлъстото парче от баницата – Слънчев бряг и пряко свързаните с него общини Несебър и Поморие. По данните на ЦИК на изборите 2015 г. във крайморските общини кметовете са от ГЕРБ, с изключение на Несебър. А при състава на общинските съвет ГЕРБ самостоятелно има над 50% от общия им брой в Бургас, Созопол, Приморско и Царево, в Поморие има равенство, но в Несебър броят на общинските съветници на ГЕРБ е само 20% от общия състав. А предстоят местни избори и ГЕРБ иска да овладее и най-тлъстото парче от баницата като респектира не само ОПГ –тата, но и техните съдружници в местните органи на властта. На този терен (района на и около Слънчев бряг) има битка между криминални образувания за надмощие и влияние в разпространение на наркотици и рекет на сивия сектор в туризма, търговията и строителството и дребния и среден бизнес. На никой от журналистите не му направи впечатление, че служителят на „Аркус“ Очите е бил специалист по набиране на клиенти за охрана. А в цял свят рекетът на търговските обекти и фирми е под формата на „защита“ на обект. Дали този експерт на „Аркус“ се е занимавал с рекет или не, трябва да докаже следствието, разбира се ако иска и/или му позволят.

Като всяка театрална постановка, така и Бургаския политически театър формира различна зрителска реакция. Някога в България имаше театър, но имаше и театрална критика, която да посочва достойнствата и недостатъците на постановката. Сега тази роля се изпълнява от лишените от свобода на словото национални медии и предимно ефирните национални телевизии и добре финансираните от задкулисието сайтове. Както и след предишната политическа театрална постановка „Подкупен кмет“ (но не от най-подкупната властваща партия), политическото ехо заглъхва. Остават само напъните на Прокуратурата да оправдае своите безобразни действия и последващите международни присъди срещу България.

Постепенно ще заглъхне и политическото ехо на Бургаския политически театър. Но в голяма част от хората ще остане някакво впечатление, че БСП е свързана със задкулисни действия на местна почва. А това е главната цел на недотам умело режисираната постановка. Излишната показност в арестите е доказателство за политизиране на работата на Специализираната прокуратура и МВР в полза на ГЕРБ. В очакване сме на следващата политическа театрална постановка, свързана с предстоящите европейски и общински избори през следващата година.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели