/Поглед.инфо/ Преди години работех в голяма туристическа компания и в продължение на два сезона се подвизавах като делегат-екскурзовод-преводач на чешки и словашки туристи по българското Черноморие. Фирмата беше монополист в сферата на туризма, а това се дължеше на факта, че осигуряваше евтина почивка на най-бедните чешки туристи и цените й нямаха конкуренция в това отношение.

Тогава имах възможност да се запозная с феномена „български туризъм” директно от кухнята. Въпросната компания известно време бе предлагала и зимен туризъм, защото чехите не само че си нямат море, но и планините им напомнят на хълмове в сравнение с българските и това е самата действителност, а не израз на шовинизъм. Скоро обаче се усетили, че пътуване до Алпите им е по-изгодно от почивка в Боровец и Пампорово и фирмата се видяла принудена да преустанови зимния си туризъм за чужденци.

Като преводач бях длъжна да решавам проблеми от всякакъв порядък, от оплаквания за жаби в басейна, нечисти хавлии и мухъл в банята до това, че ол инклузивът не е на ниво, а в детския такъв неблагоразумно е включен сладолед и децата се разболяват... С ръка на сърцето съм готова да се закълна, че измежду хилядите оплаквания на туристи, в деветдесет на сто от случаите жалбите бяха напълно основателни и едва една десета от тях се дължаха на слаби нерви. Веднъж една чехкиня дойде в офиса и демонстративно тресна на бюрото ми мазен сандвич, състоящ се от две филии хляб, маргарин и салам с неустановен произход – това представляваше т.нар. „сух пакет”, с който компанията е длъжна да компенсира клиентите при заплатена закуска, обяд или вечеря, които по някаква причина те не са успели да получат. Тогава си обещах – когато се върна като туристка на българското море – никога повече ол инклузив и никакви посреднически агенции. Ще бъда импулсивна туристка и няма да разчитам на пакети и промоции.

Тази година избрах да не се застоявам на определена локация, а да направя нещо като околоморско пътешествие – Бургас, Созопол, Лозенец, Галата и Перла плаж в Приморско. Трябва да призная, че останах доволна – морето беше чисто не само видимо, но и изследвания на водата показваха, че Северният плаж, където плажувахме, е едно от най-чистите места по родното Черноморие. Закусвахме смокини и грозде на плажа, всяка вечер отивахме в различно заведение. За мое учудване доста прилични ресторантчета предлагаха ястия на цени, по-ниски от тези в редица столични заведения. Седяхме на традиционни български покривки, слушахме българска рок музика, над нас се извиваха асми, опитахме най-различни традиционни гозби. С две думи все едно бях на село, но с бонус море. Какво повече му трябва на човек, за да си почине пълноценно от забързания столичен трафик и стрес? Не се нуждая от лукс и пет звезди, претенциите ми се изчерпват до чисти чаршафи, климатик, тераса с хубав изглед и любезни служители, които да нямат против да ми заемат нож и чиния от кухнята и да ми дадат по-голяма възглавница. Колкото и странно да звучи, получихме всичко това на цени, скромни и съвсем достъпни. Не можехме да минем и без бурканче сладко от зелени смокини от Созопол, където посетих любимата хипстърска „Работилница на веселите палачинки” на Гери. Нея май вече всички я научиха и заради уникалните й домашни конфитюри се извиват опашки почти до скалите на Стария град. Ресторантчето, което ни предложи най-вкусната рибена чорба по гръцка рецепта от 5.00 лв порцията беше скрито в дъното на крайбрежната алея, далеч от претенциозните шумни заведения в центъра с тройно завишени цени.

Заминавайки на почивка, човек трябва да си даде ясна сметка за приоритетите си и дали иска да се наслади на морето и природата или да си прави селфита на фона на басейни в петзвездни хотели. За любителите на комфорта бих препоръчала Гърция. Но мръсно или не, застроено или не, за мен българското море си остава уникално и заради специфичния аромат на водорасли. В Гърция морската вода е твърде солена и в нея почти не виреят водорасли, тъй че ако човек си затвори очите, никога не би разбрал, че стои край море.

В името на отчаяния романтизъм, който ме подтиква да съзерцавам гневни гигантски вълни, излезли сякаш от някой клип с португалско фадо, бих избрала Черно море. Ако бях родител с малко дете, щях да се чувствам по-спокойна да плажувам в Гърция, където водата е тиха като езеро, кристално чиста и предсказуема. Обичам Гърция, ценя любезното и професионално обслужване, обичам рецина и октоподите на скара, препечения хляб със зехтин, портокаловите и мандаринови дръвчета по улиците, сиртакито и властващия над всичко дух на непокорен средиземноморски хедонизъм. Обичам всичко това много преди да стане модерно и въпреки това не споделям парвенюшкия снобизъм да се ходи „само и единствено” в Гърция. Както казах – българският ол инклузив може и да не струва, но уютни битови кръчми, евтини капанчета и уединени плажове все още се намират. Имаме прекрасна природа, нека не се отказваме от нея заради ужасната си държава.

Освен пречиствателни станции във всеки курорт, безплатни чадъри и шезлонги по примера на Гърция, българските туроператори могат да взаимстват някои идеи и от Турция. Ако някой ден ерата Ердоган остане в миналото на страната като мрачен и болезнен спомен, а Ислямска държава бъде окончателно заличена, тогава, заклевам се, ще се върна да почивам и в Турция. Най-богатото разнообразие от риби и морски деликатеси съм срещала именно там, дължащо се на факта, че държавата граничи с три морета. Морският туризъм е стимулиран от държавата и процъфтява в тясна симбиоза с местните производители. По закон хотелите са задължени да изкупват продукцията на местните фермери, като по този начин от една страна се осигуряват качествени, пресни и екологично чисти плодове и зеленчуци на туристите, а от друга се стимулират земеделието и дребните производители. Ако подобен закон бъде приет и в България, това би могло да задвижи аграрната промишленост, която е характерен поминък по нашите земи, а и да подобри качеството на храната, предлагана по хотелите ни.

Туризмът, в края на краищата, е перо от икономиката на всяка една държава. Не всички държави са привилегировани като нашата да граничат с море, но само и единствено от държавната политика зависи туризмът да се превърне в наистина печеливш сектор. Чехия и без море успя да привлече 28 милиона туристи през изминалата година, които донесоха чисти приходи на страната от 3,5 милиарда евро. Очевидно е, че геополитическите тежнения и проблеми също рефлектират върху резултатите от туризма. Затова когато обръщаме гръб на нашето море, ние всъщност си въобразяваме, че получаваме своеобразен реванш над държавата, която и в туризма, както във всички останали области, не удовлетворява претенциите ни за висок стандарт и качество. Толкова е хубаво да демонстрираме, че заслужаваме да бъдем нещо повече от българи и че нямаме нищо общо с мутрите, които държат хотелите по Черноморието, освен, че гласуваме за тях... Е, това си е наш стар комплекс, нищо ново под слънцето, описано е в гениалната пиеса на Добри Войников, „Криворазбраната цивилизация”, още в 19-ти век. Затова бих пожелала на всеки българин, избрал гръцкото море за почивка, не само да се наслади на чистите плажове и гръцкото гостоприемство, но и да почерпи пример от гръцката гордост и национално самочувствие, с които нашите съседи са преминали през не по-малко мрачни времена от нас.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели