/Поглед.инфо/ Официалният концерт по откриването на Фестивала "Изкуството на Барока" ни поднася програма, съставена от неизпълнявани в България досега цигулкови сонати. Да си стоплим душите в този първи зимен ден. Това заяви за БГНЕС Зефира Вълова, цигуларка, учредител и артистичен директор на Фестивала "Изкуството на Барока".
Произведенията нечувани досега от нас са от автори като Вивалди и Верачини, но и от други композитори, предимно от немската школа, които не са залегнали в изпълнителските ни традиции. Любителите на бароковата музика могат да ги оценят довечера от 19.00 часа в Аулата на Софийския университет. Обединителната идея в програмата тази вечер е градът Дрезден, който на прага на 18 век подслонява най-добрия оркестър за времето си, огромна гвардия от придворни музиканти, заяви Зефира. Тогава са се писали много композиции, поставят се ежемесечно нови опери, така че е царял изключително оживен културен живот. По думи на цигуларката наследството от тази златна ера на Дрезденската дворцова капела е съхранена и до днес в библиотеката на град Дрезден, където има стотици ръкописи. Много от тях сме пренесли и в аулата на Софийския университет, които ще изпълним за пръв път в България, заяви тя. Очакванията и за концерта са да бъде с много добро настроение, разнопосочни емоции, нови и стари лица.
Идеята за бароков фестивал в България е дошъл на учредителката му на първо място с интереса на нейни колеги, които по онова време са живеели в България. Те започнали да откриват нов репертоар, който не е бил изпълняван до тогова, интересували се от автентични инструменти, каквито са били по време на създаването на велики композиции, като "Годишните времена" от Вивалди или Баховите инструментални концерти. Друга мотивация е било и познанството и с чуждестранни изпълнители, които сега приемат с радост участия във фестивала.
Радвам се, че тази година се сбъдва една стара мечта да се осъществи гостуването на пет фортепиана, които ще са тук за изложението "Клавириада", каза Вълова. Тя обеща, че и за идните издания на фестивала предстоят не по-малко интересни концерти, но отказва да разкрива тайните им.
Когато е на сцената Зефира изпитва вълнение. То, обяснява цигуларката, може да бъде породено от различни фактори, като това кой е в публиката или какви композиции могат да бъдат представени. Много е важно за един артист да знае, че е харесван от почитателите си, но вълнението е по-скоро силна емоция, която се поражда от това, че във всяко едно концертно изпълнение правим връзка между епохи и различни чувствителности - тази на композитора, нашата собствена и тази на публиката, разказа изпълнителката. Тя продължава да изпитва сценична треска и до ден-днешен, но се справя с нея с дълбоко дишане.
По ирония на съдбата Богът на топлия вятър Зефир, на когото е кръстена Зефира, се споменава в почти всяка барокова опера, композирана от Рамо, Хендел, Вивалди и други велики композитори от тази ера. На барокова цигулка тя свири от 6 години и е щастлива с това, което прави. Най-много обича да свири произведения на Жан-Мари Льоклер, цигулар с френски произход от началото на 18 век. Негови композиции също ще прозвучат във фестивалната програма през ноември.
Зефира Вълова радва с творчеството си и публиките във Франция, Белгия, Полша, Италия, Швейцария и къде ли още не. Въпреки това любимата й публика остава в България, за която тя казва, че от нея няма по-топла и сърцата. Чувства се като важен за публиката изпълнител именно тук, защото поднася нещо, което не е толкова лесно достъпно. Докато на Запад индустрията на бароковите музиканти е развита преди повече от 40 години. Сред толкова много участия из различни дестинации времето никога не и стига и всичко се подготвя в последния момент. /БГНЕС
София / България