/Поглед.инфо/ Мощната метла, която лидерката на БСП е развъртяла срещу своите врагове с партиен билет, скоро ще я докара до толкова скромна подкрепа, че да не може да изпие едно шише ракия с приближението си. Камо ли да консумира на онзи мощен коктейл, зареден в партийната централа в чест на предстоящата победа в нощта на парламентарните избори преди 2 години, който тъй си и остана недокоснат заради изненадващата за червените загуба.

След като знаковото лице на столетницата Жельо Бойчев напусна председателския пост на парламентарната група, а знаковият ѝ партньор Спас Панчев напусна коалицията, поддръжниците на Нинова дори в най-тесния кръг на Изпълнителното бюро на партията вече се броят на пръсти. Засега такива остават само заместниците ѝ Деница Златева и Кирил Добрев, и членовете му Атанас Зафиров, Драгомир Стойнев и Крум Зарков.

Вероятно като върл застъпник на лидерката се брои и Стефан Данаилов, който дълго време беше единственият ѝ заместник. Но този колос на БСП, който не веднъж е обръщал позициите на цели конгреси, както направи и със самата Нинова, когато ѝ честити избирането на лидерския пост преди още изборната комисия да се е произнесла, никога не би предпочел нито една персона пред бъдещето на партията си. И ако Нинова продължи да събира критична маса вътрешнопартийно напрежение срещу себе си, червеният любимец Ламбо просто ще го оглави.

Деница Златева също има на какво да бърчи нос, за да намери повод да вземе рязко завоя в посока на "животоспасяващите кадрови промени" в БСП. Макар в момента често да изпълнява екзекуторските функции на Кирил Добрев спрямо несъгласните с ръководството местни структури, едва ли напълно е преглътнала горчилката от пропуснатата възможност да бъде днешната Лиляна Павлова за правителството, както ѝ предлагаше Бойко Борисов и както не ѝ позволи Корнелия Нинова. Още повече, че Златева все още дължи обяснения за покровителствените от нея финансови врътки на бившия шеф на НДК Мирослав Боршош, който днес е подсъдим.

Крум Зарков пък е любимец и на най-върлия опонент на столетницата в лицето на ГЕРБ, понеже тъкмо той им извоюва убедителната победа със стряскащото си чувство за хумор и по-точно с неговата липса, пък и с по-нататъшните публични изяви вече като депутат. В ГЕРБ дори тайничко се молят: "Дано само Нинова не се скара с Крум Зарков, това ще е удар за нас".

Нинова едва ли се е скарала с други знакови лица от Изпълнителното бюро като Бриго Аспарухов, Радослав Гайдарски, Валери Жаблянов и Калоян Паргов, но едва ли вече може да разчита на тях. Аспарухов и Гайдарски оглушително мълчат в публичното пространство. Жаблянов едва ли някога ще преглътне факта, че беше оставен на изтезанието на опонентите си и трябваше да напусне зам.-председателския пост в парламента, който до ден днешен си стои вакантен за квотата на левицата.

А след напускането на Жельо Бойчев въпросът за привързаността на лидера на столичните социалисти Калоян Паргов към Нинова изобщо не стои. Особено след изявлението на техния неизменен гуру Румен Овчеров, че Нинова "все още го кара през просото" като лидер. Каквито и словесни пируети да въртят около оставката на Жельо Бойчев, безпощадно ясно е едно - София вече не стои зад Нинова.

Много преди това Пловдив също не стои зад Нинова след грозната ѝ разправа с неговия червен лидер Георги Гергов, благодарение на чиито гласове тя стана лидер. По същата причина не стои и Варна заради грозно излъгания от Нинова Красимир Янков, чиито гласове имат още по-голяма тежест за избора ѝ начело на столетницата.

Зад Нинова не стои цяла Северозападна България, както става ясно от постоянните протести на тамошните социалисти и едва ли единствената причина за това е факта, че изместеният от нея бивш лидер на БСП Михаил Миков също е оттам. Зад Нинова не стои и Ямбол, където водеща фигура е бившият червен депутат и авторитет в партията Атанас Мерджанов, който не пести критиките си към нейното управление.

Не стои и Шумен, откъдето е низвергнатият бивш сив кардинал на БСП Димитър Дъбов. Не стои Казанлък, не стоят и още много градове заради безшумното оттегляне от Националния съвет на дългогодишния шеф на предизборния щаб на червените Евгений Узунов, което старателно се укрива от сегашното ръководство.

Кой стои тогава зад Корнелия Нинова в БСП? Кирил Добрев? Това е най-несигурната подкрепа, на която тя може да разчита, най-малкото, защото самият той има лидерски амбиции. И най-вече, защото е изоставял мощно подкрепян от него ярък червен политик, какъвто бе Георги Първанов, когато създаваше своята АБВ. Добрев не се присъедини към експрезидента на принципа, че не бива да изпуска питомното, за да гони дивото.

Може би сега дори си мисли, че вече е хванал питомното на къса каишка заради днешния си партиен пост, но истината е, че питомното е на път да подивее и да скъса каишката, както става ясно от бунтовете на червените структури по места.

Нинова е решила предваканционно да зареди с оптимизъм разпадащата се БСП, като ги надуха на форума "Визия за България" на 21 юли, седмица преди традиционният червен поход на Бузлуджа в края на месеца. Каква визия за България, като тя няма визия как да организирата дебатите по един вот, възмущават се вътрешнопартийните ѝ противници, визирайки втория вот на недоверие срещу упавляващите за сектор "Сигурност", на който БСП грандиозно се провали.