/Поглед.инфо/ Да се наемеш да говориш за човек, който сам умее да говори красиво и вярно за себе си, е риск, но и предизвикателство.
И след като се замислих над убеждението си, че поредната ми гостенка - поетесата Красимира Кацарска, в многотомното си книжовно дело си е направила разкошен автопортрет, защо да не се позова на нейната услуга, представяйки деветия й том "Съкровения" с цитати от собственото й стихотворно творчество. До това решение стигнах след дълго общуване с нейния лиричен том. Та нали в този салон - Файтона, в който тя неведнъж е била, словото на гостуващия автор е с предимство.
"Бегли познанства бележат изцяло живота ми./ Срещам се с хора, които със слово спечелвам./ Думи час-два... и - довиждане.../ Мои читатели, мои приятели,/ как е прекрасен денят ми, споделян сред вас.../ Мои отдавнашни, мои сегашни познати,/ седя срещу вас, говорим очи в очи.../ Как искам словата, раждани в радост и болка,/ да бъдат приемани с радост и благослов./ През всички години в моята памет за комка/ вземам единствено вяра и много любов.../ Читатели мои, минавам с драми сърдечни пред вашия поглед..."
"Мартеници пак завързват/ милите ми ученици.../ Празникът така започва/ - часовете просто тичат./ Мисля си, че си е точна/ диагнозата "обичам"..."
"Идват пак часове на умора./ Пиша бързо, че времето тича./ И сред чужди книги затворена/ в своя свят пренаселен надничам..."
"Още дълго ще мога да бъда/ само себе си в този живот."
"Имам вече много приятели,/ преживявам повторно чрез тях./ И не крия, че всъщност обичам/ да пътувам за срещи без страх..."
"Когато заговорят листопадите,/ ще тръгна към голямата река./ И всички ще спася за миг от кладите./ Ще бъда на страдалците сестра..."
Това не са нейни камъни, хвърлени от мен в градината й. Това са цветя от нейната градина, за вас, приятели на поетичното слово... Тя самата твърди, че е шемет от думи. И ще го докаже отново... Днес...
Лиричната книга "Съкровения", която е девети том в пълните събрани съчинения на поетесата и публицистката Красимира Кацарска, ще бъде представена на 25 юни от 18 ч. в Националния литературен салон "Старинният файтон" на ул. "Лайош Кошут" 34, Дома на Дядото.
