/Поглед.инфо/ Просто си мисля: Животът е за двама, че и за повече! Животът е тежко страдание и жестоко неравенство, човек се ражда не с усмивка, а с плач, защото след уюта на майчината утроба, го чакат тежки изпитания.

Смъртта е самотен акт. Смъртта е равенство – там, под двата метра пръст, всички са равни. Като родни братя лежат един до друг и ученият, и глупакът, и бедният и богатият…

Отгоре пак е неравенство – едни слагат внушителна паметници, други скромни кръстчета, но това не е за мъртвите, а отново е за живите…

Просто си мисля…


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели