/Поглед.инфо/ Крайнодесните партии могат да получат в предстоящите избори за Европейски парламент до една четвърт от местата и от сега имат намерение да влияят върху европейската политика отвътре, съобщава Le Figaro. Задачата да обедини различните движения на дясното крило, за създаване на "суперфракция", поеха върху себе си Марин Ле Пен и Матео Салвини, но успехът на тази мисия не е гарантиран, отбелязва изданието. Според вестника разликите между тях са толкова дълбоки, че няма да е лесно да се преодолеят.

В Брюксел, където Марин Льо Пен пристигна за да се срещне с нейните "приятели" от партията "Фламандски интерес", тя беше посрещната от тълпа, разказва Le Figaro. Именно тук лидерът на френските десни радикали представи на журналистите идеята за „суперфракция“, която трябва да се появи в Страсбург след изборите за Европейски парламент. За тази цел ръководителят на "Националното обединение" тръгва на път - следващата седмица тя ще посети Прага, София, Брюксел и Братислава, за да събере около себе си съмишленици.

Не изостава от Льо Пен и италианския вътрешен министър Матео Салвини. Независимо от факта, че на неговата партия предстои значително увеличение на резултатите от изборите за Европейски парламент, политикът „не щади сили“ за създаване на гореспоменатия „алианс на народите и нациите“. Както съобщава изданието към тях се присъединява Виктор Орбан, чието членство в Европейската народна партия е спряно, но не е отменено. Всичко това свидетелства за нарастването на вълнението и съперничеството в редиците на европейските крайно десни.

По инициатива на Салвини на 18 май в Милано е насрочена мащабна среща, на която италианският вицепремиер мечтае да види заедно унгарския министър-председател и ръководителя на полската партия „Право и справедливост“ Ярослав Качински.

Според директора на Обсерваторията за радикална политика Жан-Ив Камю, стратегията на Салвини е ясна: "Той иска да обедини националистите и консерваторите-евроскептици, намиращи се на власт в Европа." Въпреки това, според експерта, успехът на тази мисия не е гарантиран.

Националистите очаквано ще засилят позициите си в Страсбург в резултат на изборите, отбелязва вестникът. Според прогнозите, те могат да получат до 180 места в Европейския парламент - тоест една четвърт от всички налични места - като продължат пътя, започнал с „пробив” през 2014 г. Нещо повече, много от европейските десни радикали сега искат да влияят върху решенията отвътре. Вече не става въпрос за оттегляне от Европейския съюз или за изоставяне на единната валута, защото гражданите са твърде привързани към тях.

„Днес много десни партии са членове на управляващите коалиции. Традиционните десни партии им помогнаха да станат норма, а сега смятат, че могат да променят ЕС, вместо да го напускат”, обяснява холандският политически анализатор Кас Муде. Въпреки това, както отбелязва специалистът, за да им се повлияе, те трябва да се обединят или най-малкото да се опитат да сближат мненията си.

Според Le Figaro днес европейските националисти са силно раздробени. Ако отхвърлим общата съпротива срещу миграцията, което им донесе успех, "те представляват мозайка с невероятна сложност". Понастоящем в Европейския парламент те са представени от четири фракции: „Европа на нациите и свободите“, която включва френското „Национално обединение“ и италианската „Лига“, „Европейските консерватори и реформисти“, които приеха както полските членове на „Право и справедливост”, така и британските “тори”, необичайното, “техническото и опортюнистично” обединение “Европа за свобода и пряка демокрация”, в което се събраха британският идеолог на Брекзит Нейджъл Фрадж и членове на италианското „Движение пет звезди”, към тях можем да добавим независимите депутати, сред които можете да намерите привърженици на гръцката партия „Златна зора”, както и на Унгарската партия на „Фидес“ под ръководството на Виктор Орбан. Освен това в допълнение към борците от тежка категория съществуват и "безброй" други политически образувания, подчертава Le Figaro.

Именно това многообразие, напомнящо „постоянно променяща се галактика“, позволява на брюкселските наблюдателите да твърдят, че десните националисти и популистите няма да могат да се договорят поради неспособността си да се откажат от собствените си интереси в името на всеобщия консенсус.

Има много "линии на разкола": между поддръжниците на Русия и САЩ, между "ултра либералите" на балтийските страни и протекционисти като Марин Льо Пен, между ултра консерваторите по отношение на нравствеността и тези, които са безразлични към религията, между онези, които начело със Салвини се обявяват за разпределянето на мигрантите по страните от ЕС и тези, които като Орбан не искат да ги приемат в своите страни.

Както отбелязва директорът на Фондацията за политически иновации Доминик Рейние, принципно липсата на строга доктрина позволява на популистите да формират обща фракция, но често се сблъскват с ограничения от национален характер. Едно от тези ограничения е историческата близост на страната до Русия или САЩ, а на негова основа са формирани блокове като „Европа на нациите и свободите” и „Европейските консерватори и реформисти”. Ако първият очевидно се придържа към проруски възгледи, то вторият обединява атлантиците.

Според вестника, несъмнено поради тази причина срещата на Матео Салвини с Ярослав Качински в Полша завърши с неуспех и вероятно италианският вицепремиер наскоро се опитва да се дистанцира от Кремъл и да се доближи до Доналд Тръмп.

Освен това съществуват и други противоречия, засягащи например отношението към еврозоната или към въпроса кой трябва да застане начело на новото обединение. За голямо разочарование на Марин Льо Пен, "само французите смятат, че Орбан и Салвини не принадлежат към мейнстрийма", казва Рейние.

Превод: М.Желязкова