/Поглед.инфо/ В романа на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита“ има една сцена, която, макар и косвено, може да ни обясни някакви неща за смъртта и безсмъртието на любовта.

Наказателната небесна бригада на Бегемот и Коровиев се отправя към „писателската къща“ и се опитва да влезе в ресторанта – хранилката на официално признатите творци. Както е редно, на вратата стои бдителна гражданка, която записва кой влиза в ресторанта и изисква съответното потвърждение за писателска правоспособност – картата. Коровиев пита дали гражданката би поискала карта от Достоевски. На което съобразителната пазителка на реда отговаря, че той не е Достоевски. „Е, не се знае, не се знае“ – отвръща енигматично коварният Коровиев. Тук идва ударът на гражданката-пазач, пределното доказателство – „Достоевски е умрял“.

„Протестирам! – разпалено извика Бегемот – Достоевски е безсмъртен!“

С любовта е като с Достоевски.

Любовта няма документи за самоличност, но е безспорно, че тя е самата Любов. Любовта има стил, тя „пише“ в човеците по начин, който не може да бъде сбъркан.

За любовта също се носят слухове и постъпват сведения, че е умряла. Но всъщност тя е безсмъртна.

Дяволските дружини най-добре знаят кое е живо и кое е мъртво в този свят. В отвъдния – също.

Из "Поетика на любовта"


Издателство "Авлига"

ПОЕТИКА НА ЛЮБОВТА

„Поетика на любовта“ от Валери Стефанов е дълго философско есе за любовта, написано с огромен интелект и с божествено вдъхновение. Книгата разглежда различните видове любов, като дискутира библейската любов и любовта към Бога, любовта между две човешки същества, както и любовта към самия себе си. Любовта е представена през погледа  на душата, но и през погледа на тялото, както и като всемирно изкушение. Любовта може да бъде благословение, но и проклятие. Според книгата на Валери Стефанов обаче любовта е предимно...щастие! Щастието да бъдеш двама. „Поетика на любовта“ е една книга, от която освен удоволствие читателят получава и много знание. Знание за религията, за митологията, за философията и за литературата - за цялата „антропология“ на любовта.

Любовта е събитие, не е дневен ред или годишна програма. Човек не може да реши, че в петък ще се влюби, а в неделя вече дълбоко ще обича някого. Той обаче може да се влюби в деня на своето влюбване, да обича във времето на своята любов. Любовното събитие е събиране и споделяне, възможността да имаш съ-битие с друг човек.