/Поглед.инфо/ Човекът не може да бъде научен на любовта, така както овцата, пусната на върха на планината, не може да бъде научена на свобода.
Паникьосана от внезапната си участ, овцата блее отчаяно и си търси господаря. Това е важен урок, преподаден ни в романа на Робърт М. Пърсиг „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“.
„Научи ме да обичам!“ е призив, който „овцата на Пърсиг“ никога няма да произнесе. Така е, защото за въпросната овца нито свободата, нито любовта съществуват в систематиката на универсалните ценности.
„Овцата на Пърсиг” е универсален знак за битийна немощ.
Ако не сме способни сами да открием любовта, да изведем чувствата си до нивото на речта – нищо не сме. Никакви предполагаемо налични емоционални „дълбочини“ и лични „свободи“ не ни ползват. Нито съществуват.
Съществуват само емоционално кастрирани постчовеци, асексуални хуманоиди, агресивно описани от една литература, призвана да бъде щатен говорител на мрака.
Из новата книга "Поетика на любовта" на проф. Валери Стефанов
