/Поглед.инфо/ Социалистическите идеи на Карл Маркс и Фридрих Енгелс проникват в България още в последните десетилетия на османското иго. След освобождението започва да се изгражда партийната система на нашата страна. Към края на 80-те години на ХІХ век започват да се оформят първите социалистически дружинки в България, на основата на които на връх Бузлуджа през август 1891 г. е изградена Българската социалдемократическа партия от Димитър Благоев, Никола Габровски и др. През 1892 г. започва изграждането на софийска организация на БСДП, като през 1894 г. БСДП и създаденият през 1892 г. БСДС се обединяват в БРСДП. Поради ревизионизма на групата на Янко Сакъзов през 1903 г. БРСДП се разделя на тесни и широки социалисти. Димитър Благоев ръководи БРСДП (т. с.).

Дейността на привържениците на Благоев в днешните райони Надежда, Сердика и Връбница се засилва и жъне успехи след 1903 г. Широко е застъпена практиката на агитационните команди.

Общата характеристика на положението в страната от настъпването на ХХ век до Балканските войни от 1912-1913 г. се изразява в подем на капитализма. Засилва се партийната агитация в Българските държавни железници, както и в трамвайния транспорт. През 1904 г. се създава Общият работнически синдикален съюз (ОРСС), с което се прави решителна крачка напред за свързване на партията с работническите маси, за внасяне на организация в стихийните стачни борби. До края на Първата световна война водеща фигура в синдикалния съюз е Георги Димитров, деец на тесните социалисти.

С оглед да се доближи по-плътно до работническите маси Софийската организация на БРСДП (т. с.) се разделя през 1908 г. на пет агитационни секции, които постепенно се преобразуват в районни организации – първа – Перловец, с кварталите Перловец и Лозенец; втора – Ючбунар с кварталите Ючбунар и Коньовица; трета – Подуяне; четвърта – Шарен мост, Централна гара, Банишора; пета – Еврейската махала.

Първото младежко социалистическо дружество е създадено на територията на някогашния Коларовски район още през 1900 година, а през 1912 г. младежките дружества в днешните райони Надежда, Връбница и Сердика са съучредители на Съюза на работническата социалдемократическа младеж (СРСДМ). В резултат на войните за национално обединение на България и особено на Първата световна война, определена от Ленин като империалистическа, настъпва подем в развитието както на БРСДП (тесни социалисти), така и на партийната организация в Коларовски район, особено след началото на Октомврийската социалистическа революция. Връх в борбите за социализъм през този период и до края на второто десетилетие на ХХ век е голямата транспортна стачка през 1919-1920 година. През май 1919 г. на свой конгрес БРСДП (т. с.) се преименува на Българска комунистическа партия (тесни социалисти) и става секция на Комунистическия интернационал, създаден в Москва през същата година по инициатива на В. И. Ленин.

След революционния подем от 1920-1923 година Деветоюнският преврат, организиран от Демократическия сговор и Военния съюз и последвалият неуспех на подготвеното от БКП (т. с.) Септемврийско въстание поставят комунистите от Втори (от 1950) Коларовски партиен район пред редица изпитания. През 1924 г. е конфискувана партийната собственост, централата на БКП – Народният дом на пл. Лъвов мост е превърнат в Дирекция на полицията, а съгласно приетия през януари 1924 г. от ХХІ НС Закон за защита на държавата БКП и младежката й организация – Българския комунистически младежки съюз, са забранени.

В тези условия районната партийна организация дава примери за лична саможертва в името на комунистическия идеал. Същевременно след смекчаване режима на Демократическия сговор и оставката на проф. Александър Цанков като министър-председател (януари 1926), започва легализацията на партийната дейност чрез създаване на Работническата партия и Работническия младежки съюз, които бързо се активизират и водят до края на 30-те години упорита борба срещу фашистките тенденции и капиталистическата експлоатация на работниците.

Следва да се отбележи, че отклоненията в идеологическо отношение, свързани с левосектантската линия на БКП, нанасят определени вреди на партията през 1928-1935 г., но въпреки това партийната дейност бележи редица успехи, най-големият от които е победата на Работническата партия на местните избори в София през 1932 г., когато тя има мнозинство в общинския съвет. Но буржоазните партии от Народния блок касират мандатите на съветниците-комунисти. В района най-забележителната политическа акция е тази с работническия влак „Болшевик“ през януари 1935 г. в квартал Фондови жилища.

Благодарение на линията на избрания през 1935 г. за генерален секретар на Коминтерна Георги Димитров, утвърдена на VІІ конгрес на световната комунистическа организация лявото сектантство постепенно бива преодоляно, а в края на 30-те години РП и РМС, от една страна, и БКП и БКМС, от друга се обединяват в Българска работническа партия и Работнически младежки съюз. Във връзка с нарастване на международното напрежение поради началото на Втората световна война партията и младежката организация организират редица акции в подкрепа на договор за сътрудничество между България и Съветския съюз през 1940 г.

Нападението на нацистка Германия над СССР от 22 юни 1941 г. променя коренно външната и вътрешната политическа обстановка. Започва антифашистката борба на национално и районно ниво, ръководена от комунистите, в която значимо участие взимат и партийните дейци от Втори (от 1950 Коларовски) район. Нека отдадем почит на Иван Йосифов, Станьо Василев, Янулка Янева, Станка Първанова, Петър Топалов-Шмид, Кирил Николов, Анушка Драгиева, Стилян Пешев, Сашо Михов, Любен Атов, Димитър Кирков, загинали в борбата против фашизма и капитализма, за справедливо, социално и демократично бъдеще на България. Именно Коларовски район е център на подготовката за осъществяване на радикалната промяна от 9 септември 1944 г., в резултат на която Отечественият фронт взима властта с помощта и на настъпващата междувременно съветска армия.

След известни структурни промени през 1944-1947 г. от 1948 г. се обособяват окончателно административните райони на София, на основата на които са създадени и районните комитети на партията. През 1948 г. е образуван Втори район, който през 1950 г. е наименуван на Васил Коларов (1877 – 1950), деец на БРСДП (т. с.) и БКП, народен представител през 1913-1920 г., деец на международното комунистическо движение, председател на 26 НС и VІ ВНС (1945-1949), председател на НР България (1946-1947), министър-председател след смъртта на Георги Димитров до 23 януари 1950 г.

През епохата на социализма Коларовски район под ръководството на Районния комитет на Българската комунистическа партия постига значителни успехи в икономическата, културната, образователната, научната, транспортната модернизация, част от цялостния напредък на България от 1944 до 1990 г. Той е водещ в икономическо отношение софийски район, в който през 1987 се произвежда ¼ от БВП на страната. Броят на партийните членове в Коларовски район нараства от около 5000 в първите години след 9 септември до над 14 хиляди през 1984 г.1

В периода на социализма първи секретари на Коларовския РК на БКП са били Елена Давидова (1948-1949), Иван Съботинов (1949-1950), Лиляна Павлова (1950-1953 и 1956-1962), Васил Фичеров (1953-1956), Първан Аначков (1962-1965), Вълко Геновски (1966-1969), Иван Груев (1969-1971), Васил Цървенков (1971-1973), Людмил Греков (1974-1986) и Тодор Доцев (1986-1987). Всеки един от тях има принос за развитието на Коларовския район и Районната организация на Комунистическата партия по време на т. нар. чист сталинизъм (1948-1956) и при дългогодишното управление на Тодор Живков. Построени са много нови училища, детски градини, изградени са нови жилищни блокове, улици, булеварди, подлези, кина, читалища. Електрифицирана е цялата територия на района, а голяма част от него е и топлофицирана и телефонизирана. Железопътният и трамвайният транспорт, характерни за района, се модернизират с бързи темпове от 40-те до края на 80-те години на миналия век.

Настъпват преломни времена, свързани с процесите на преустройство на социализма, започнати в Съветския съюз под ръководството на генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов и обхванали европейските социалистически страни. В тези условия БКП се стреми да обнови социализма, запазвайки неговите достижения и преодолявайки деформациите му във всички сфери на живота. Важна стъпка в посока реформиране на социализма са решенията на Юлския пленум на ЦК на БКП (1987), които предвиждат административна реформа в България. След решение на ІХ Народно събрание в началото на декември 1987 г. на мястото на 12-те софийски района са създадени нови 24, което налага и трансформация на районните комитети на БКП в столицата. Коларовската организация е разделена на три в съответствие с новото административно деление – Надежда, Сердика и Връбница.

_____________

1 ЦДА, ф. 5 В, оп. 46, а. е. 2, л. 11.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели