Не минавам границата, отвъд която мнението ми не е здравословно за партията ни, споделя мажоритарният кандидат на КБ за Пазарджик

Иво Атанасов е роден на 16 февруари 1953 г. в Кюстендил. По професия е журналист, има и специалност икономика на промишлеността. Депутат на БСП в 36-ото, 37-ото, 38-ото, 39-ото и 40-ото НС. Председател на парламентарната комисия по гражданско общество и медии, член на делегацията ни в Асамблеята на Западноевропейския съюз (ЗЕС).

 

- "Откъдето е жената - оттам е и родата" - затова ли сте мажоритарен кандидат на Коалиция за България в Пазарджик? Или не само затова?

- Автобиографията на Бранислав Нушич свършва с женитбата, а моята май точно тогава започва. Вече 35 години съм свързан с този край, тук е роден и синът ни. Но за да бъда не участник в листата, а мажоритарен кандидат, сигурно са повлияли и други аргументи.

- Например?

- Например това, че вече толкова години успявам да се предпазя от изкушенията на властта, че името ми не е забъркано в скандали. Или че и двама да са в пленарната зала, единият съм аз, както ми припомниха наскоро в Батак.

- Защо успешен парламентарист като вас (и съпартийци, и съмишленици, и опоненти не го отричат), не се кандидатира отново от "своя си район", от Кюстендил? Там организацията на БСП "би всички" останали на предишните избори. Няма ли да липсвате на кюстендилци?

- Наистина заедно с моите другари на два пъти изведох кюстендилската организация на първо място в България по спечеления за БСП процент. Тези постижения не са "природно явление", а плод на системна и целенасочена работа, на авторитет и организираност. След предрешената загуба на последните кметски избори обаче не можеше да се правим, че нищо не се е случило. И поех отговорността. Макар тя да бе много повече чужда, отколкото моя, все някой трябваше да поеме отговорност. И се оттеглих като областен и общински лидер. Оставките ми не бяха театрални, а едни от малкото реални в партията ни. Бях наясно, че с тях "излизам от Кюстендил". Пък и в моя район съм постигнал всичко, просто защото повече от първо място няма. Рано е да се каже дали ще липсвам на кюстендилци - предстоящите избори са едва първите от 20 години, в които няма да участвам в родния си град.

- Честен, свестен и известен - стига ли, за да се пребори човек за вота на хората в съвсем нов район, от който се кандидатира?

- На срещите в Пазарджишко ме посрещат с неподправена обич, казват ми, че съм любимият им депутат, че съм олицетвореие на честността, дори че съм рядко положителна личност, особено на фона на общото разочарование. Не знам обаче дали ще стигне времето, за да разберат достатъчно хора, че тъкмо аз съм мажоритарният кандидат. Ако ми бяха казали преди месец, че ще бъда кандидат в Пазарджик, щях през цялата еврокампания да работя тук и това щеше да даде много по-големи възможности за реализация на мажоритарните ми качества. Тъй като бюлетината за личностите ще е отделна от тази за партиите, много важно е избирателите да преценят какви точно фигури са нужни за законодателната дейност. И дали е разумно в Народното събрание да се изпратят имена, които са популярни и обичани, но са изковали авторитета си в друга сфера, а не в политиката.

- Редно ли е мажоритарни кандидати да са и водачи на листи?

- С това се опорочава още в зародиш мажоритарният елемент в изборите. Партиите често биват критикувани, нерядко - заслужено. Гласуването за личности даваше шанс да се коригира партийното поведение, който шанс обаче вече е пропилян.

- По каква причина?

- Защото повечето от мажоритарните кандидати са и водачи на листи. Уж излизат с личните си качества, а се спотайват зад партийно мотивиран електорат. Вместо лица, които да са критичен апостроф на груповите позиции, и чрез мажоритарния вот в парламента ще влязат партийни послушковци. Аз съм сред малкото изключения, кандидатирам се само мажоритарно, без да съм подсигурен с място в листа. Това би ми дало много повече свобода да отстоявам позициите на избирателите си.

- Често и на място говорехте в парламента. Не изменихте нито на партийната дисциплина, нито на, надявам се, себе си. Има ли нещо, което ви тежи на душата - свършено, несвършено, казано, премълчано?

- Когато партийната позиция се е "извъртала" или е била в ущърб на гражданите, имах куража да гласувам различно от взетото решение. Бях сред само петимата от нашите, които гласувахме, че имотите на бившия цар са незаконно придобити. Озовахме се в неуютно малцинство в групата, от което не следва, че не сме прави, защото стъпихме върху дългогодишната позиция на БСП, а не върху конюнктурни съображения. Не подкрепих и закона, дал възможност на енергодружествата само с изпълнителен лист да ти приберат парите, па макар и сметката ти да е надписана, и т.н. А на душата ми тежат много неща, но не бих говорил за тях преди избори.

- Срещу "сини", а и други "талибани" лесно се застава. Случва ли ви се да опонирате на своите? И чуват ли ви?

- Срещу "талибаните" никога не е било лесно, особено във времената, когато прескачахме налягали хора, за да влезем в парламента. Но във вътрешнопартиен план е по-трудно. Не само защото започват да те причисляват към тази или онази група, да гадаят кой говори чрез теб. А и защото нашите членове и симпатизанти са болезнено чувствителни, когато се говори не точно в линията на ръководството. Затова винаги съм бил критичен, но колкото и да съм бил прав, не съм преминавал границата, отвъд която мнението ми вече не е здравословно за партията.

- Ако, дай Боже, отново влезете в парламента, какви ще са приоритетите ви? Питам за личните, другите ще бъдат определени и от дневния ред на обществото, и от вижданията на парламентарната група.

- Най-после истински човек, възкликнаха на една от срещите. Ще бъда такъв и занапред. Отдавна съм изпълнил със съдържание девиза на БСП "Ние сме на ваша страна!" Защото съм не просто "на", а от страната на избирателя.