/Поглед.инфо/ Волмарт, Кох, Марс – и мълчанието на семейството Квант

Списъкът на 25-те най-богати семейни кланове по данни на Bloomberg възглавяват американските семейства Волмарт (състоянието му се оценява на 150 млрд. долара), Кох и Марс.

В списъка доминират САЩ (10 семейства), при което в него не са включени милиардерите от първото поколение, които още не са успели да създадат „семейство“, например Марк Цукерберг, чието лично състояние превишава състоянията на много от семействата от списъка.

От най-гъстонаселения азиатски континент към най-богатите семейства в света се отнасят само три: Амбани от Индия (собственици на най-големия национален холдинг), хонконгската Куок (на етническите китайци, на братята Томасу, на Уолтър и Ройтер принадлежи многопрофилния конгломерат Sun Hung Kai Properties) и Ли в Южна Корея (собственици на Самсунг)

Най-дълги традиции на семейно предприемачество имат някои европейски семейства. Например най-големият в света пивоварен конгломерат Anheuser-Busch InBev (регистриран в Белгия, има заводи в много страни на света, в това число в САЩ и в Китай) започва историята си от XIV век. Тази компания, която владеят аристократическите семейства Вам Дамм, де Мевью и виконтите де Споелбърч, почти 100 години спори с чешките си конкуренти, пивоварите Budweiser Budvar за правото на търговската марка Budweiser.


Любопитна е историята на най-богатото по тази версия немско семейство, владеещо концерна BMW – семейството Кванд. Семейството на тези промишленици, тясно свързани с военните доставки в годините на двете световни войни, винаги са се държали в сянка. Скандалът е разрази през 2007 година след като телевизионния канал ARD показа документалния филм „Мълчанието на семейството Кванд (Das Schweigen der Quandts), събрал повече от милионна зрителска аудитория. Авторите на филма неопровержимо доказаха, че ако британските окупационни власти не са задържали документите, които са имали на разположение, то на Нюрнбергския трибунал Гюнтер Кванд би бил осъден като военен престъпник. Но той е бил признат като „спътник“ на режима (Mitläufer) и е бил пуснат на свобода; нещо повече, тъй като много от принадлежащите му заводи са били разрушени Гюнтер Кванд е заявявал за себе си като „жертва на нацизма“. С това определение можем и да се съгласим: та нали през 1933 година Кванд е пожертвал за нацистката партия голяма сума. Не е безвъзмездно, тъй като в последствие хитлеристкия режим се отблагодарил на дарилия пожертвуванието: Гюнтер като „ръководител на предприятие на отбранителната икономика“ (Wehrwirtschaftsführer) е получавал в духа на семейната традиция изгодни военни държавни поръчки. А още по-рано той в известен смисъл „пожертвал“ за нацизма и жена си – втората му съпруга Магда го напуснала и отишла при Йозеф Гьобелс.

Превод: М. Желязкова