/Поглед.инфо/ Русия и Иран си приличат по желанието за реванш и подобните политически цели, затова и техният съюз е по-дълбок, отколкото ни се струва, пише в своя статия за Atlantico.fr френски политолог. Според него, Израел не трябва да се надява твърде много на симпатиите на Русия, дори и след като дълго време отношенията между двете страни да вървяха по възходяща траектория.
Въпреки разсъжденията за „путиновия мир“, който трябва да се установи в Сирия, всъщност сирийският конфликт по опасен начин мутира, пише професорът по геополитика Жан-Силвестър Могерение в своята статия за Atlantico.fr. Особено внимание в този контекст се обръща на сблъсъка между доминиращия Иран и Израел, който е принуден да се защитава, отбелязва авторът. И изглежда, че, за да балансира Техеран, Израел се е обърнал към Москва, което се потвърждава от телефонните преговори между тях и двустранните срещи. Но политологът смята, че тази стратегия не е правилна.
От историческа гледна точка, след разпада на Съветския съюз Русия възнамерява да възстанови отношенията с Израел. Освен това през 90-те години рускоговорещите евреи емигрират в Израел, за да помогнат на сътрудничеството в политическата, икономическата и военно-техническата сфери. В цифри това се изразява с 20-кратен ръст на двустранната търговия.
И затова в светлината на тези отношения и голямата политическа тежест на емигриралите от Русия израелските власти не видяха в подкрепата на Москва към Асад сериозна заплаха за сигурността на своята страна. Преди началото на сирийския конфликт грижата на Путин бе основно в пазарите за руската военно-промишлена продукция и договорите за енергийния сектор. Русия отчиташе интересите на Израел, например отлагайки доставките на С-300, бойните самолети и прочее въоръжения. И Иран на свой ред, тогава приемаше това сътрудничество като удар по собствените си отношения с Москва.
В резултат Израел дори подкрепи плана за химическото разоръжаване на Сирия вместо удара на съюзниците през 2013 г. През септември 2015 г. прие военната намеса на Русия в конфликта като по-малкото зло: Москва, според него, трябва да балансира Иран. Израел първи подкрепи инициатива да се сключи споразумение, което да позволи избягването на сблъсъци между руските и израелските въоръжени сили, още повече, че те действат в много ограничено пространство.
Сега, когато Израел удря по позициите на „Хизбулла“ в западната част на Сирия, руските военни гледат на другата страна, пише авторът на статията. А Нетаняху започна постоянно да се среща с Путин, за да му обясни позициите и регионалната стратегия на Израел. „И макар не винаги да се вслушват в него, както казват специалистите, него го разбират напълно“.
Всичко бе наред до февруари 2018 г., когато се случи сблъсък между силите, подкрепяни от Иран и Израел. Тогава, според някои експерти, Путин трябваше да звъни на Нетаняху, за да може израелския удар да не бъде толкова разрушителен. В този момент между Москва и Тел Авив се образува дистанция, отбелязва авторът на статията.
И сега „червените линии“, установени от Израел се изтриват все повече, а Москва започна да смята израелските искания като отсъствието на ирански военни на Голанските възвишения за преувеличени. Всъщност работата е там, че така наричаният съюз между Москва и Техеран е основан на съвпадащи политически и идеологически интереси. До това водят сходното историческо минало и стремежът към реванш – в резултат и двете държави искат да унищожат хегемонията на Запада в Близкия изток и да установят друг ред. Затова и ако трябва да избира, Путин едва ли ще пожертва съюза си с Иран заради отношенията с Израел.
Оста Москва – Дамаск – Техеран е по здрава от когато и да било, прави извод авторът на статията. И затова е безполезно да се опитват да се разделят, съблазнявайки Русия с някакво възнаграждение. Увеличаването на руските бази в Сирия и засилването на войските, напротив, свидетелства за укрепване на връзките ѝ с Иран.
При това Путин и екипът му те са бизнесмени, които търсят изгода – те се опитват да наложат своята воля. Според автора той не работи за запазване на постигнатото. „Целта на такива хора се състои не в това да установят стабилен, балансиран и съразмерен световен порядък, а в това да обърнат шахматната дъска на световната власт. Така че за нас настъпи време на големи опасности, прави извод авторът на статията в Atlantico.fr.
Превод: Поглед.инфо