/Поглед.инфо/ Сближаването между "авторитарните" Русия и Китай и тяхното сътрудничество в много области представлява нарастваща заплаха за американското господство и може да промени света към по-лошо, пише наблюдателят на Bloomberg Хал Бранд. Освен това, според него, заплахата от "оста Москва-Пекин" се наслагва върху намаляване влиянието на САЩ върху техните съюзници и партньори, както и върху отслабването на американския научно-технологичен потенциал.

В епохата на Доналд Тръмп важни събития понякога се изтласкват на заден план. Същото се случи и с изказванията на ръководителите на американските разузнавателни служби на Капитолийския хълм, по време на които те представиха своята оценка на световните заплахи, пише коментаторът на Bloomberg Хал Брандс.

Това събитие привлече вниманието на медиите главно защото директорът на националното разузнаване Дан Коутс и директорът на ЦРУ Джина Хаспел в своите доклади открито се противопоставиха на политиката на Тръмп спрямо Северна Корея и Иран. Според Коутс и Хаспел Ким Чен Ун няма да се раздели с ядрените оръжия, а на иранците, като че ли не им се иска, сега не го създават.

В същото време свидетелството на Коутс предизвика предсказуема истерия в Тръмп: той наруга собствените си служители от разузнаването и ги посъветва „да се върнат в училище“.

"Но, като цяло, заради този сблъсък, най-интересните аспекти на доклада на разузнавателната общност бяха загубени, макар че те хвърлиха светлина върху три тенденции, които могат сериозно да променят световната ситуация към по-лошо", смята авторът.

Първият аспект е сближаването между Китай и Русия. В продължение на няколко години отношенията на Вашингтон с Пекин и Москва се влошиха, а докладите на представителите на разузнавателната общност може да кажат какво мислят по този повод. Русия, както смята журналистът, е "клонящ към залез, но агресивен играч, който вероятно ще се опитва все по-активно да се намесва в изборите и да води информационна война срещу САЩ и другите демокрации".

В същото време Китай, продължава Брандс, не е просто „ревизионистична държава”: Пекин преследва „дългосрочна стратегия за постигане на световно господство”. Струва си да се отбележи, че докладът за двамата "авторитарни съперника" на Америка гласи: "Китай и Русия в по-голяма степен от всякога съгласуват своите действия като се започне от средата на 50-те години на миналия век."

Според автора, тези страни ще се сближат още повече на основата на еднаквото отношение към демократичните ценности и световното лидерство на САЩ. В момента Русия и Китай си сътрудничат в области като военните учения, продажбите на оръжия, енергетиката и икономиката, а също се опитват да „подкопаят международните норми по отношение на зачитането на правата на човека“. Подобно сътрудничество позволява на всяка от тези страни да противостои на САЩ.

Китай например подобри военната си система за ограничаване и забрана на достъпа и маневрирането, закупуването (а понякога и копирането) на руските технологии. Дори в тези сектори, в които Москва и Пекин не си сътрудничат пряко - например по отношение на подкрепата за „авторитарни режими и подкопаване на демократичната форма на управление в чужбина“, техните усилия се припокриват.

Като се има предвид, че „оста Москва-Пекин” се срина още през 60-те години, китайско-руските отношения е възможно да имат ограничения в дългосрочен план. Ако Китай наистина се стреми да завладее световното господство, тогава Русия ще трябва да се справи с агресивен колос на своята граница. В средносрочен план обаче САЩ ще се изправят пред конфронтация с квази-алианса на двата си главни съперника.

Вторият аспект са съюзниците на САЩ. Още на първата страница на доклада си Коутс предупреждава: „Някои американски съюзници и партньори се опитват да получат по-голяма степен на независимост от Вашингтон в отговор на това, което виждат като промени в американската политика за сигурност и търговия; те стават все по-доброжелателно настроени към нови двустранни и многостранни партньорства."

Изявленията в този документ са достатъчно обтекаеми, признава наблюдателят, но дори и това изречение показва цялата тревога, която е обхвана геополитическата коалиция на САЩ.

Тази тревога се появи още преди Тръмп, въпреки че американският президент я утежни. В продължение на много години съюзниците на САЩ в Европа и Азиатско-тихоокеанския регион се тревожеха, че волята и потенциалът на Съединените щати да защитават международния ред пресъхват.

Инциденти като фиаското от 2013 г. с „червената линия“ в Сирия и успехите на Китай за установяване на контрол върху значителна част от Южнокитайско море предизвикаха въпроси относно намеренията на САЩ, а промените във военния баланс в Източна Европа и западната част на Тихия подгряха опасенията по повод на упадъка на американския потенциал.

Освен това, анти-съюзническата реторика на Тръмп, неговата склонност да води търговски войни срещу най-близките приятели на Америка и неговите безразборни действия принудиха много американски съюзници и партньори да обмислят създаването на резервен план - въпреки че САЩ увеличи разходите за отбрана и полага усилия за сдържане на Русия в Източна Европа.

Това, което политолозите наричат „хеджиране“ или намаляване на риска, става все по-разпространено явление: от Австралия и Япония до Франция и Германия, страните се опитват да развият нови отношения, за смекчаване на удара, ако се окаже, че на Вашингтон не може да се разчита. Разговорите за европейска армия, опитите на Япония да установи по-близки отношения с Австралия и Индия, намеци за готовността на Филипините да се помирят с Китай, са елементи от една и съща парадигма. Освен това тези тенденции ще получат още по-ярък израз, ако Тръмп или друг скептик на американския глобализъм удържи победа изборите през 2020 година.

И накрая, голяма роля тук играе технологичното развитие. Американската разузнавателна общност не е лишила от внимание и този въпрос. Сега Китай може да извърши кибератаки, които могат да нанесат огромни щети на критично важна инфраструктура на Съединените щати, която за да се възстанови, може да отнеме дни или дори седмици, докато Русия "разполага с кибернетични дейности, които й позволяват да сее сериозни смущения в американското общество в случай на криза".

В по-широк смисъл развитието на международната икономика и световната политика ще се определя от новите технологии като изкуствен интелект, квантово изчисление и синтетична биология. Тази страна, която завладее господството в тези области, ще получи огромно предимство пред съперниците си. Владимир Путин и Си Цзинпин говорят за това от много години; Американското разузнаване също посочи това.

Нещо повече, няма гаранция, че САЩ ще се откъснат напред в това състезание. Американското интелектуално лидерство в науката и технологиите вече не е толкова голямо, както преди. През 1996 г. над 50% от академичните цитати се падаха на американски изследователи, но сега тази цифра е спаднала до 35%. В същото време дялът на Китай нараства от незначителен до над 20%.

Затова Пекин вече може да изпревари САЩ по отношение на изкуствения интелект и други иновативни технологии. „В продължение на много десетилетия американците считаха технологичното си предимство за геополитическо асо в ръкава. Сега обаче технологичните пробиви заплашват с отслабване на американската власт и размирни времена за целия свят”, смята авторът.

Превод: М.Желязкова