/Поглед.инфо/ В американските медии се появиха статии с оценка на реакциите на европейските политици за излизането на Тръмп от ядреното споразумение с Иран и перспективите за трансатлантическото сътрудничество.

Тази статията в Bloomberg е една от малкото, които се опитват да анализират не реакцията на елита, а реакцията на общественото мнение. За пълнота на контекста по този въпрос ви препоръчвам да се запознаете със статията „Тръмповия намек за Европа“.

Подзаглавието на статията е „Ангела Меркел и германският елит все по-трудно сдържат растящия антиамериканизъм“.

Германците никога не са харесвали президента на САЩ Доналд Тръмп, а сега негативната реакция за неговите действия е по-силна от когато и да е било, след като той изтегли САЩ от Иранското ядрено споразумение. Но съществува растящ разрив и между германските елити и избиратели: първите може да са антитръмповски, но вторите все повече стават антиамерикански.

Германският канцлер Ангела Меркел изрази своето разочарование от Тръмп в своята реч от 11 май в град Мюнстер, заявявайки, че решението му по Иран „подкопава доверието към международния ред“. „Ако всички правят това, което си искат, това ще бъде лоша новина за целия свят“, заяви Меркел.

Тази реч съвпадна с една от най-провокационните корици, някога публикувани в много уважавания в Германия седмичник „Шпигел“, на която се показва изпънат среден пръст с лика на Тръмп с надпис на английски език „Сбогом, Европа“.

В редакционната си статия „Шпигел“ призовава Европа да се присъедини към антитръмповската съпротива. Ето го и текстът:

И какви са преимуществата на радикалното действие на Вашингтон. Няма такива. Просто хаос, където някога имаше ред. Само капризите на американците след десетилетия стабилност.

Но най-шокиращото осъзнаване е, че това пряко влияе на нас: Западът, какъвто някога знаехме, повече не съществува. Нашите отношения със САЩ в момента не могат да се нарекат приятелство и едва ли могат да се нарекат партньорство. Президентът Тръмп прие тон, който игнорира 70 години доверие. Той иска наказателни мита. Въпросът за това дали Германия и Европа ще участват в чуждестранните военни намеси във Афганистан или Ирак, вече не стои на дневен ред. Сега става дума дали съществува трансатлантическото сътрудничество в икономическата и външната политика и в политиката на сигурност. Отговорът е – не. Не е възможно да се преоцени това, което Тръмп демонстрира през последните 16 месеца. Европа загуби своята защита. Тя загуби своя гарант за общите ценности. А той загуби глобалното политическо влияние, което можеше да оказва само защото САЩ бяха редом. И какво ще се случи в следващите две и половина (или шест и половина години) от ръководството на Тръмп? За по-нататъшната ескалация остава много време.

Всяка сряда в 11:30 сутринта главните редактори на „Шпигел“ се събират, за да обсъдят главната редакционна политика на седмицата и в крайна сметка да решат въпроса „Сега какво?“ Простото описване на проблемите не е достатъчно, добрата редакция трябва да показва възможните пътища за решаването им. И рядко е било толкова тихо, колкото по време на срещата тази седмица. Европа трябва да се готви за посттръмпова Америка. Европа може да демонстрира на Иран, че иска да запази ядреното споразумение и тя може да поощри компаниите от средния бизнес да продължат да водят бизнес с иранските партньори. Може би Европа ще успее да намери начини да защити по-големите компании. Европа може да се опита застави ООН да приеме мерки, дори и чисто символични, предвид, че САЩ имат право на вето в Съвета за сигурност. В течение на дълги години в Европа говориха за разработката на мощна съвместна външна политика и тя стана по-необходима, откогато и да било. Но какво ще последва?

Трудността ще се заключва в това как да открием баланса между решимостта и такта. Триумфиращият антиамериканизъм също е толкова опасен, колкото и хвърленото предизвикателство. Но подчинението също не води наникъде – затова Европа не може да поддържа политика, която смята за опасна. Доналд Тръмп също няма нищо, освен презрение към слабостта и той не я възнаграждава.

Необходима е умна съпротива, но това случи също толкова тъжно и абсурдно, както и съпротивата против САЩ.

Това са силни думи. Но разбира се, в речта на Меркел няма нищо за разпускането на съюза между Германия и САЩ и редакцията на „Шпигел“ единствено призовава Европа „да започне подготовка към Америка след Тръмп и да се стреми да избягва провокациите на Вашингтон“. „Германската политическа система, видимо, смята, че Тръмп е проблем и че провежданият през годините европейски подход – очакване проблемът да изчезне е най-добрият избор.

Зависимостта на Европа от Америка също служи за проверка на реалността. Независимо от това колко пъти Меркел може да каже на Тръмп, че Германия планира да увеличи своите разходи за отбрана до 2% от БВП, искани от НАТО, настоящото бюджетно предложение на правителството ги увеличава едва от 1,24% тази година до 1,29% следващата, като същевременно се предвижда спад до 1,23% през 2020 г. „Казано по-просто, трябва да се каже, че Европа сама не е толкова силна, че да бъде глобален миротворец“, заяви Меркел в Мюнстер.

Германските избиратели не се интересуват от това. Научноизследователските центрове Pew и Koerber Stiftung наскоро сравниха възгледите на американците и на германците към двустранното отношения и откриха, че докато американците говорят, че сигурността и взаимодействието в областта на отбраната са най-важния аспект от взаимоотношенията, то за германците икономическите връзки и общите демократически ценности имат значително по-голямо значение.

Като цяло, според Pew и Koerber Stiftung повечето германци изгледа смятат, че американско-германските отношения са „лоши“. „Този дял се увеличава след избирането на Тръмп, но германците бяха негативно настроени към САЩ от повечето европейци дори и по време на президентството на Барак Обама, който бе популярен в Германия“.

Германия избягна замесване в Иракската война, но не можа да се съпротиви на натиска на САЩ за влизане в Афганистан, против волята на повечето германци. Германците, които направиха всичко възможно, за да се избавят от своето жестоко минало, наблюдаваха как САЩ използват изтезания, незаконно задържане и общ контрол – практика, която бе въведена при Джордж Буш и частично запазена в епохата на Барак Обама.

Още преди Тръмп да се засели в Белия дом, германците започнаха да разбират, че САЩ не се интересуват от икономическите и търговските връзки като тях. Наказателната атака на САЩ срещу „Фолксваген“ след скандала с дизеловите емисии започна при Обама и задмина всичко, с което компанията се сблъсква в дома или някъде другаде в Европа, а оплакванията на Тръмп за германската автомобилна промишленост просто продължиха тази линия.

Сега се разгръща още едно непонятно икономическо зрелище, паралелно с натиска на Тръмп върху европейските износители на стомана и алуминий. Съветникът по националната сигурност Джон Болтън заплаши със санкции европейските компании, сътрудничещи си с Иран и междувременно държавният секретар Майк Помпео заяви, че перспективите на американските инвестиции в Северна Корея, ако ядреното разоръжаване се осъществи. Нали Иранската сделка се заключваше в това?

„Така американските компании скоро ще могат да водят бизнес в Северна Корея, но не и европейските в Иран“, коментира журналистът Марк Шериц. Той публикува статия в седмичника „Цайт“ в неделя, твърдейки, че САЩ вече не са партньор за Европа. Той заяви, че е време Европа, за да противостои на САЩ да отговори на „изнудването“ във формат „око за око, зъб за зъб“.

Внимателният германски елит, начело с Меркел с нейното предпочитание към компромиса, при всяка ситуация, досега сдържа антиамериканските настроения. Но тази позиция може да стане несъстоятелна, защото германците разбират, че страната им не получава достатъчно от това да бъде съюзник на САЩ. Повечето не могат да си представят ситуация, при която американските войници ще защитават Германия от агресия, а понеже разривът в ценностите със САЩ расте, а ползите от икономическото партньорство намаляват, антиамериканизмът може да стане все по привлекателна карта за политически игри.

Германия оказа услуга на САЩ и не се бори за лидерска роля в течение на десетилетия от момента на нейното обединение. Но няма никаква гаранция, че след Меркел, някой няма да заеме по-агресивна позиция, използвайки ЕС като средство за своите амбиции. Дори и ако правителството на САЩ след Тръмп се откаже от своя едностранен подход, недоверието, което се натрупва в течение на дълги години, няма да изчезне за една нощ.

Превод: Поглед.инфо