/Поглед.инфо/ Доналд Тръмп отчасти е прав като избира твърд подход към Русия, но всичко сочи, че инициатор на различните решителни крачки по отношение на Москва е неговата администрация, счита наблюдателят на CNN Джил Догърти. Като резултат, според нея, политическият курс на Тръмп повече напомня „шизофрения“, тъй като неговите думи за подобряване на отношенията с Русия доста лошо се съчетават с въведените пак от него антируски санкции.
При нас в ефир е наблюдателят на CMM Джил Догърти. Тя е сътрудник на Центъра Удро Уилсън. Джил, прав ли е Тръмп (в това, че се отнася твърдо към Русия – ИноТВ)?
ДЖИЛ ДОГЕРТИ, наблюдател на CNN: Знаете ли, мисля че в някаква степен -да. Но... има едно голямо „но“. Ако погледнем ситуацията комплексно, можем да забележим обратната страна на медала. Например, какво направи той (на срещата – ИноТВ) на НАТО? Да, разбира се той застави съюзниците да отворят кесиите си. Но в процеса, както ми се струва, той направи тази организация по-слаба със своята критика. Освен това тук има и други аспекти. Той постоянно отстъпва от своята позиция, той няма цялостен подход към Русия.
Това засяга всичко, за което говори. Санкциите – да, но към това решение него по същество се налагаше да го мъкнат, без да обръщат внимание на това, че се дърпаше и викаше. Така че като цяло неговата администрация понякога прави много твърди крачки, но сам президентът по всяка вероятност не ги подкрепя. Или поне, даже ако ги и поддържа, то ние не знаем за това.
Според мен, при липсата на някакъв реален политически курс, всичко това прилича на шизофрения. Президентът не говори и не прави нищо конкретно, с изключение на заявленията за подобряване на отношенията. Но в същото време неговата администрация действително предприема твърде решителни крачки против Русия.
Добре, но във връзка с това у мен възникват няколко въпроса. Първо: вие имате предвид, че тези крачки, които президентът предприе срещу Русия, на него много не му се искаше да ги предприема?
ДЖИЛ ДОГЕРТИ: В някои случаи да, особено в случая със санкциите. Но ми се струва, че въпросът се състои в това, кой ги прокарва...
Той не е президент, когото са заставяли да прави много нещо против волята си.
ДЖИЛ ДОГЕРТИ: Именно затова ние и подхождаме към въпроса, кой стоеше зад всичко това. Беше ли това самият президент, който заявяваше за необходимостта от доставка на смъртоносно оръжие (на Украйна – ИноТВ) и въвеждането на санкции? С други думи, да провежда някаква политика. Или с това се занимаваше неговата администрация и неговите чиновници, които се обявяваха за... Ще наречем това предсказуема американска политика, в рамките на която някои решения действително биха могли да бъдат непредсказуеми и по-твърди, отколкото би могло да се предположи. И той се съгласява с тях за да се застрахова и за да може на всички да им се струва, че той се придържа към твърдия подход, когато реториката му по отношение на президента Путин не става по-твърда.
Именно това предизвиква недоумение. Ние просто знаем. И ако съдим по думите му, не мисля, че той постъпва (с Русия – ИноТВ) чак толкова твърдо. Неговата реторика в действителност е много сдържана, ако не се смятат обещанията му да стане „най-лошия кошмар за Путин, ако отношенията отидат по дяволите“.
С нас беше Джил Догърти. Благодаря за Вашата оценка.
Преевод: М. Желязкова