/Поглед.инфо/ След като администрацията на Тръмп публикува т.нар. „Кремълски списък“, самият американски президент и съставителите на този списък сред сътрудниците на Държавния департамент и Хазната на САЩ бяха подложени на жестока критика за мекостта и нежеланието да се нанесе на „руските олигарси“ наистина сериозна вреда.

Сред критиците особено се отличаваше консултантът от Държавния департамент и експерт от аналитичния център „Атлантически съвет“ и патологичен русофоб Андерс Аслунд, който заяви, че „Кремълския списък“ е „опит на някой високопоставен да направи така, че правителството на САЩ и Конгреса да изглеждат смешно“. Американските медии, Демократическата партия и дори президентските съюзници-републиканци едновременно заклеймиха Тръмп и доста бързо принудиха министъра на финансите Стивън Мнучин да обещае нов транш антируски санкции, които, този път, вероятно, биха довели до значителни политически последствия.

Миналата седмица министерството на финансите на САЩ публикува нов санкционен списък, който предизвика бурен възторг сред определена част от руската и американската медийна класа, която отново започна да извежда теорията, че вълната „на олигархическия протест“ ще залее руския президент и ще го накара да промени външната си политика.

От прагматична гледна точка, която споделят и здравомислещите западни експерти, подобно развитие на събитията е малко вероятно, а санкционната политика на администрацията във Вашингтон в дългосрочна перспектива ще окаже позитивно въздействие на руския бизнес-естаблишмънт.

Съдейки се по реакцията на околофинансовите медии, типичният коментар на типичния аналитик, който възпроизвежда типичните страхове, възгледи и искания на самите тези медии, трябва задължително да съдържа някакъв „Основен извод“ – („тези нови санкции са принципно ново отприщване на напрежението и на принципно новата реалност“), а също така подчертават, че „когато мнозинството най-накрая разбере какво се е случило, ситуацията ще започне да се променя“. При това под изменяне на ситуацията се разбират сериозни икономически проблеми , падане на курса на рублата и друга ужасии от тип „С какво да плашим избирателните на Путин“.

На практика, въпреки паническото разпродаване на някои акции и облигации на фирмите, свързани с бизнесмените, включени в санкционните списъци, не трябва да се очаква някакво икономическо въздействие върху Русия, и в този смисъл дори и американските експерти не изпитват оптимизъм. Журналистът от The New Yorker Робин Райт попита цяла редица американски „специалисти по Русия“ и достигна до нерадостен извод: „Санкциите мога да изпратят предупреждение, но в обозрима перспектива, те няма да променят много в политическите и финансовите елити. Москва дори може да извлече ползи от санкциите“.

Логиката на привържениците на версията, че всичко е лошо, а бъдещето ужасно, в крайна сметка се свеждат до следващия сценарий. Ако „се прекъсне кислородът“ на някои определени руски компании, ако те се отключат от доларовата система и пазарът на САЩ бъде затворен, както и възможността да продават своите акции и облигации на американските инвеститори, то сега всички руски компании ще станат „токсични“ за всеки външен сътрудник, в това число и за европейските и китайските купувачи, доставчици, инвеститори и банкери. От този сценарий следва далеч отиващият извод, че руската икономика е „успешно изолирана“ и сега няма как да се говори за никакъв икономически ръст, а на правителството му е време да обнародва програма за антикризисните мерки, нали хипстърите от Москва-Сити са в истерия: ако не бъдат успокоени, те скоро ще започнат бунт край кафемашините в офисите си.

В цялата тази история поразява преди всичко това, че сред руските любители на разговора колко е лошо без испанска шунка и как ще боли заради санкциите, числото на вярващите (именно вярващите) във всемогъществото на Вашингтон, са значително повече, отколкото в самите САЩ, да не говорим вече за Европа и Китай. Поразително е, че тази вяра във всемогъществото на Вашингтон и на неизбежното „страшно наказание на Русия“ никак не е намаляла дори след като ръководството на Министерството на финансите на САЩ преди няколко седмици официално съобщи, че няма да има никакви санкции по отношение на руския пазар. Защото, на първо място, това е безполезно, а на второ – ще нанесе вреда на американските финансови структури.

Трябва да се спрем на тезата, че заради страха да не попаднат под санкции повечето европейски и азиатски партньори и инвеститори ще обърнат гръб на руските компании, обозначени в американските списъци. Без съмнение, някои европейски или азиатски банки и купувачи ще решат, че сътрудничеството с „РусАл“ или с „Полюс Золото“ излиза скъпо, но едва ли ефектът ще бъде съобразен с тези надежди, които руските американофили възлагат на санкциите. За да се докаже това, може да се дадат два примера с компании, които от дълго време се намират под преките или секторните американски санкции и чието „финансово задушаване“ и изолация бяха предричани многократно.

Първият и основен пример е „Газпром“, който се чувства толкова удобно, че мнозина дори забравят, че компанията се намира под санкциите на САЩ. Всъщност под тях попадна не само самият „Газпром“, но и неговите многочислени дъщерни предприятия, свързани компании и така нататък, за което може да се убедим лесно на сайта на американското Министерство на финансите. Санкциите не съдържат преки забрани за работата с „Газпром“, но трябва без съмнение да го правят „токсичен“ (в крайна сметка от гледна точка на любителите на теорията на „икономическата изолация на Русия).

При това броят на партньорите на „Газпром“, които са се отказали да купуват от него тръбопроводен газ от Европа или Азия заради „токсичността“ или възможните американски санкции е равен на нула. Нито китайските, нито европейските компании не са провалили съвместните мегапроекти, такива като „Силата на Сибир“ или „Северен поток – 2“ Европейските дипломати успешно отразиха опита да се въведат преки американски санкции срещу европейските партньори на “Газпром“, въпреки цялата войнствена риторика на американските сенатори и конгресмени. Излагането за продан на евробондовете на компаниите, което се състоя в Лондон през март тази година на фона на „Случая Скрипал“, премина толкова успешно, че, както съобщава агенция Bloomberg, евробондове за 750 милиона евро са издадени на по-изгодни средства, отколкото се предполага първоначално. Всичко това благодарение на повишеното търсене от страна на европейските и британските инвеститори.

В контекста на предполагаемия „страх“, който трябва да изпитат западните банки при работата с „токсичните руски компании“ също се припомня и кредитът, който в близкото минало влиятелната американска банка JP Morgan Chase Bank организира за „Газпром“. Трябва да се спомене и банка ВТБ, която също се намираше под санкциите (т.нар. „Директива1“ на санкционния пакет, свързана с украинските събития), което не ѝ попречи да бъде организатор на европейското издаване на руски държавни евробондове.

Възможно е ситуацията да се промени в бъдеще, но засега властите на ЕС и на Китай се отнасят силно негативно към опитите да се разпространи американската юрисдикция над тяхното икономическо пространство, още повече, че веднъж създаден, прецедентът ще бъде използват задължително много пъти от Вашингтон, а това явно не е в интерес на Пекин и Брюксел.

Сумарно се получава, че сега перспективите новият санкционен пакет да нанесе някаква сериозна вреда върху руската икономика като цяло са съмнителни. При това определени „минуси“ от санкциите на САЩ ще се получат много бързо,което е на практика гарантирано. Руските компании, включително и тези, които още не са попаднали под индивидуалните санкции, както и техните чуждестранни партньори, може да решат, че в новия геополитически контекст е опасно самото използване на американската валута във всякакви външнотърговски операции 0 нали платежите в долари са „прозрачни“ за властите на САЩ и могат да бъдат замразени от тях. Масовото преминаване към нови валути ще бъде не много голяма, но важна за Русия крачка към дедоларизацията на външнотърговските връзки. За втория, още по-важен резултат от новия пакет санкции, с мъка говорят експертите, попитани от вече споменатия по-горе The New Yorker: „Олигарсите, които все още не се намират в санкционни списъци могат да решат да приберат своите пари от Запад от страх да не попаднат в тях, а след това да ги върнат в Русия“.

Наистина, нито една данъчна амнистия и никакви специални програми за завръщане на капитала не могат да се сравнят по ефективност пред страха от загубата на всичко на Запад. Дълго време значителна част от руския бизнес жива с мисълта,че в Русия правото на собственост не е гарантирано с нищо, а на запад е свещено. Вашингтон още сега представя убедителни аргументи в полза на това, че песничката за „свещеното право на собственост на Запад“ е отдавна загубила своята актуалност. И ако за окончателния крах на образа на „западните тихи пристани“ е необходимо за пострадат няколко руски бизнесмени, които твърде активно са си извеждали средствата отвъд границата, то това си е много добра сделка. Руската икономика от това като цяло единствено ще спечели.

Превод: Поглед.инфо