/Поглед.инфо/ Опитите на британския и американски политически естаблишмънт да пренесат скандала около отравянето на Скрипал от политическа на икономическа плоскост бяха предсказуеми. Но надеждите за блицкриг не се оправдаха и ако се погледне на нещата изключително от гледна точка на икономическия реализъм, то предварителният резултат в този мач изглежда, че не е в полза на английския отбор.

Британският министър-председател Тереза Мей, която упорито се опитва да си предаде вид, че е преродена или подобрена версия на Маргарет Тачър, е подложена на двойна унизителна обструкция. Това, че Берлин ще се откаже да подкопава собствената си икономика, за да повдигне рейтинга на британския премиер, бе предсказуемо. Но това, че политиката на Тереза Мей ще стане обект на издевателствата на финансовите структури на могъщото лондонско Сити е нещо ново в британския политически живот. Особено внимание трябва да се обърне на факта, че в дадения случай дори и усилията на американските сенатори-русофоби никак не помогнаха на британското правителство.

Да започнем с позициите на новоизпеченото правителство на Ангела Меркел. В петък, по време на съвместна пресконференция с външния министър на Полша Яцек Чапутович, новият външен министър на Германия Хайко Маас отбеляза твърдото нежелание на немската страна да плати за политическите амбиции на Тереза Мей. Отговаряйки на въпрос дали Германия ще се откаже от строителството на магистралния газопровод „Северен поток – 2“ заради отравянето на Скрипал, Маас заяви, че газопроводът и отравянето са „две съвсем различни неща“. Той също така подчерта, че „Северен поток“ е проект от фирми в рамките на частната икономика. Това е чисто търговски, икономически проект“.

Трезвата и премерена позиция на Берлин придобива допълнителна ценност в контекста на това, че искането „Северен поток-2“ да се блокира бе издигнато миналата седмица от американските сенатори. Съответното писмо, подписано от 39 сенатори, бе изпратено до американския министър на финансите Стивън Мнучин и до първия заместник държавен секретар Джон Съливан. Показателно е, че своите искания, които са очевидно целящи придвижването на скъпоструващия американски втечнен газ на европейския пазар, бяха „опаковани“ от сенаторите като грижа за свободата на европейските страни.

„Твърде дълго европейските народи бяха заложници на руския политически натиск върху редица области заради зависимостта от „Газпром“, жалват се авторите на писмото.

Съдейки по позицията на главата на германската дипломация, показната грижа на американските сенатори за европейската независимост от „Газпром“ не предизвиква никакви положителни емоции в Берлин.

Практиката показва, че въпреки готовността да оказва вербална подкрепа към Лондон, в Европа няма желаещи да жертват своите икономически интереси в контекста на скандала около отравянето на Скрипал.

Показателно е, че позицията на игнориране на антируската пропаганда, която се провежда от политическите елити на Лондон и Вашингтон, е свойствена не само за някои европейски страни, но и за влиятелните финансови кръгове на Великобритания и САЩ. В максималния разгар на антируската истерия се състоя емитирането на руските евробондове „Россия-29“ и „Россия-47“, които се оказаха извънредно популярни сред британските и американските инвеститори.

Както съобщи ръководителят на управлението на пазарите за дългов капитал „ВТБ Капитал“ (Организатор на пускането на книжата) Андрей Соловиев „британските институционални инвеститори изкупиха 49% от „Россия-2047“, инвеститорите от САЩ – 20%, руските инвеститори – 13%, азиатските – 3%. Останалите 14% от емисията отиде при инвеститори от други региони“.

Инвеститорите гласуват с пари и позицията им очевидно не съвпада с интересите на тези, които разгръщат русофобската истерия на Запад.

Толкова силен интерес към руските облигации показва и че инвеститорите не вярват за възможната пълна финансова и икономическа изолация на Русия и че новите санкции ще успеят да нанесат сериозна вреда върху руската икономика. В противен случай доходността по облигациите щеше да бъде съвсем различна, а и сред купувачите нямаше да има толкова много американски и британски инвеститори.

За да стане картината пълна трябва да се отбележи и че някои инвеститори от западните страни са принудени да купуват руски ценни книжа заради действията на западните рейтингови агенции. През февруари т.г. американската агенция S&P повиши кредитния рейтинг на Русия но равнище ВВВ-/А-3, което доведе до незабавни последствия: сега инвестиционните фондове, които по устав за задължени да инвестират в облигации, съответстващи на определено равнище на кредитен рейтинг, трябва автоматично да купуват и портфейли с новите емисии на руските държавни облигации. Да бъдем честни: поведението на британските и американските инвестиционни фондове като цяло е свързано не някакво позитивно отношение към Русия, колкото с това, че икономическата част от западните елити систематично не се съгласява с действията на западните политици.

Сравнително неотдавна Китай също емитира доларови облигации, за да се демонстрира: западните инвеститори са готови да влагат парите си в китайски ценни книжа дори и в условия на политическа конфронтация със САЩ, а също така и на негативни коментари на западните рейтингови агенции по повод перспективите на китайската икономика.

Ако се достигне и по-нататък, то цялата история с отравянето на Скрипал и последвалите неподплатени обвинения по адрес на Русия ще бъде окончателно насочена в изцяло политическо русло и ще може да се използва единствено за това „руското химическо оръжие“ да заглушава негативните емоции от предстоящите загуби на повече от 60 милиарда евро заради излизането от Европейския съюз.

В икономически план най-вероятната цел на следващите действия на лондонските политици могат да станат активите на малобройната, но доста състоятелна „лондонска диаспора“ от бизнесмени с руски паспорти и сложни биографии. Списъкът със замъци, къщи и квартири, които могат да бъдат експроприирани, вече е съставен от британските медии.

Има определена вероятност Тереза Мей, не успяла да се добере до руската икономика или до „Северен поток“, да използва „Случая Скрипал“ като предлог за попълване на британската хазна за сметка на това имущество. Това ще нанесе сериозна вреда върху британския пазар на недвижимо имущество и върху репутацията на Великобритания като надеждно убежище за всеки капитал със сложен произход. Но в момента има подозрение, че приклещеното в ъгъла британско правителство иска пари и ПиАр победи още сега, без да мисли за каквито и да е дългосрочни последици.

Ако основният резултат от скандала около отравянето на Скрипал стане окончателната дискредитиране на Великобритания, то такъв резултат може само да се приветства.

Превод: Поглед.инфо