/Поглед.инфо/ Министърът на икономиката на Франция Бруно Ле Мер внезапно реши да развали празнуването на Нова година на американския президент.

В интервю за The Wall Street Journal заяви за „ребалансиране“ на отношенията със САЩ, отдръпване от „ексклузивните трансатлантически отношения“ и твърдото желание на Париж да организира „основна търговска система“, която ще свързва столицата на Франция и Пекин през Москва. Заявлението на Ле Мер ни карат да си спомним легендарния френски дипломат и политик Шарл Морис Талейран, който формулира един от ключовите принципи на геополитиката:

„Предателството - това е въпрос на дата. Навреме да предадеш – това означава да предвидиш“.

Създава се впечатление, че френската политика запазва определена историческа приемственост като подход към решаване на стратегическите въпроси.

Бруно Ле Мер е не само ключов министър в правителството на Макрон, но и влиятелен политик на европейско ниво, член на съвета на директорите на Международния валутен фонд и финансист, за когото европейските аналитици пророкуват поста на президент на Еврогрупата – съвета на министрите на финансите на страните от Еврозоната. Неговите заявления не бива да се считат за самодейност, още повече че американските журналисти вече идентифицираха даже конкретните дати, за които е насрочен френския „завой на Изток“. Според версията на The Wall Street Journal,президентът на Франция Емануел Макрон планира да започне тази операция по време на първата си визита в Китай през януари, а също по време на участието си в майския Петербургски международен икономически форум, който е руският отговор на Световния икономически форум в швейцарския Давос“.

Напълно е възможно, че източникът на тази информация да е самият министър на икономиката на Франция, за кого вече няма смисъл да крие очевидното и който е известен със своята склонност към публични антиамерикански изказвания.

Бруно Ле Мер е един от съавторите и е подписал скандално известното „писмо на четиримата“, с в което министрите на финансите на Франция, Германия, Испания, Италия и Великобритания се обърнаха към ръководството на Хазната на САЩ с изискване да се откажат от реализация на така наречената данъчна реформа на Тръмп, обвинявайки САЩ в това, че под маската на данъчна реформа в действителност се крият очевидни нарушения на правилата на Световната търговска организация (СТО) и протекционистки мерки, насочени към това, да се дадат на американските международни компании нечестни предимства при конкуренцията с европейските корпорации. Американският отговор беше издържан в стила „вашето мнение и много важно за нас, но ние ще правим всичко, което считаме за нужно“, и сега настъпи времето на ответния ход на европейската политическа и икономическа администрация. Позицията на европейските политици, ако изчегъртаме от тях слоя дипломатическа словесност и разсъжденията за трансатлантическата солидарност се свежда до това, че те са били много доволни от ситуацията, когато можело да грабят околните заедно със САЩ, но сега се обявяват радикално против опитите на Белия дом за застави европейците да заплатят в една или друга форма икономическото състояние на Америка.

„Написването на това писмо не е нещо обичайно. Това е знак, че Европа осъзнава необходимостта да заяви за своята сила“, - така коментира Ле Мер своя епистоларен демарш.

(рус.ез.)

Как говорится, одна ласточка не делает весны, но в данном случае речь не идет о каком-то изолированном инциденте. Уже несколько лет трещины в фундаменте американо-европейских отношений растут день ото дня. США еще во времена Обамы пытались перевести Евросоюз из состояния вассала в состояние колонии с помощью так называемого Трансатлантического торгово-инвестиционного партнерства, которое предполагало подчинение европейской судебной и законодательной власти американским корпоративным судам, но немецкие и французские политики совместными усилиями заблокировали принятие соответствующих соглашений, несмотря на колоссальное давление американских дипломатов и лоббистов. Попытки Трампа принудить Евросоюз к выплате дополнительной "дани" размером в 300 миллиардов евро, которые должны были быть потрачены на НАТО и продукцию американского ВПК, привели к тому, что Германия и Франция создали европейский "защитный пакт", который британские журналисты уже назвали "альтернативным НАТО", в котором не предусмотрено участие США. Ускоренная репатриация немецкого золота из США — тоже признак охлаждения трансатлантических отношений. Попытки ввести санкции против европейских партнеров Газпрома и заблокировать "Северный поток — 2" с целью "пересадить" европейский рынок на дорогой американский СПГ вызвали угрозы ответных санкций со стороны ЕС. Министр экономики Франции даже напомнил своим американским собеседникам, что он резко осуждает "экстерриториальные санкции США" и попытки США взять на себя функции "жандарма мировой торговли". Логично, что заявка на создание общего евразийского торгового пространства с прицелом на интеграцию в китайский проект "Один пояс — один путь" должна была стать следующим шагом в "бракоразводном процессе" между Евросоюзом и США. Ангела Меркель в силу очевидных внутриполитических причин сейчас не готова взять на себя роль главного сторонника европейского "поворота на Восток", зато у Эммануэля Макрона нет таких ограничений.

Возможно, для министра Ле Мэра (да и для самого Макрона) уже ищут подходящих "горничных" или другие варианты политической дискредитации, жертвой которой когда-то пал Доминик Стросс-Кан (а у него тоже были определенные претензии к американской политике в отношении ЕС). Однако даже в случае удачной реализации операции по дискредитации направление геополитического разворота "старой Европы" вряд ли изменится. В данном случае роли конкретных личностей в истории имеют минимальное значение, так как и сам Макрон (экс-банкир дома Ротшильдов), и Ле Мэр (потомственный финансист, чья семья связана с французским нефтегигантом Total) — это просто выразители коллективных интересов европейского бизнеса и старых политических элит, которым идея "торгового коридора от Парижа до Пекина через Москву" кажется намного более перспективной, чем трансатлантическая солидарность, которая для них предполагает одни расходы и никакой прибыли. В этом "развороте" отсутствует идеологическая компонента, а присутствует лишь голый и прагматичный экономический расчет. Уже сейчас правительство Макрона, которое вряд ли можно заподозрить в русофилии, понимает, что для реализации этого плана придется привлечь на свою сторону Россию — и французские официальные лица даже готовы это признавать публично. Это значит, что одно из главных событий 2018 года произойдет в мае, в Санкт-Петербурге. Если Эммануэль Макрон и Владимир Путин договорятся о "европейском повороте на Восток", то это радикально улучшит соотношение сил в борьбе за создание многополярного мира, в котором у США уже просто не будет шансов на сохранение былой гегемонии.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели