/Поглед.инфо/ Тъй като детайлите от скандалната среща на високо равнище на Г-7 продължават да изтичат в пресата, става все по очевидно, че отношенията между САЩ и техните (всъщност вече бивши) европейски съюзници едва ли ще се възстановят. Преди година, през май 2017 г., ние писахме, че действията на германското ръководство по отношение на Съединените щати повече напомнят на „заявление за геополитически развод“ с САЩ предвид това, че Ангела Меркел с Доналд Тръмп не си пасват не само по характер, но и по представата за това какво място трябва да заема Европа в глобалната политика на XXI век.

Тогава на мнозина това им се стори преувеличена, а мощта на трансатлантическата солидарност изглеждаше несъкрушима и способна лесно да преживее всички сътресения, свързани с администрацията на Доналд Тръмп. Силата се превърна в слабост и начинът, по който се държат помежду си лидерите на западните страни убедително показва, че метафората „геополитически развод“ е била на 100% вярна.

Известният експерт, политолог и ръководител на влиятелния „мозъчен тръст“ Eurasia Group Ян Бремер разказа пред американския телевизионен канал CBS за това как са минали преговорите на срещата на високо равнище на Г-7 и как е реагирал Тръмп, че „шестицата“ под ръководството на Меркел се е обединила против американската позиция.

„Тръмп седя там със скръстени на гърди ръце и явно не му се харесваше, че останалите лидери на Г-7) са се наговорили против него. В края на краищата той се съгласи и каза „ок“, тоест че ще подпише финалното заявление. И в този момент той стана, бръкна в джоба на сакото си, извади два бонбона и ги хвърли на стола. Той каза, обръщайки се към Меркел: „Ето, Ангела. Не казвай че никога нищо не съм ти давал“, обясни Бремер.

На това интервю CBS политологът констатира очевидното:

„Отношенията между САЩ и основните им съюзници не функционират. Трансатлантическите отношения не са били никога такива след Втората световна война“

Съдейки по това, че е минало повече от денонощие без категорично официално опровержение, може да се предположи, че най-вероятно преразказът на Бремер съответства на наистина случилото се на срещата на високо равнище. Ръководителят на Eurasia Group има достатъчно близки приятели и познати в Държавния департамент и в американските специални служби, за да разказват наистина и такива пикантни епизоди, а и в неговия „мозъчен тръст“ работят достатъчно „бивши“ сътрудници на американското разузнаване, които сега, видимо, не са много доволни, че Тръмп демонтира системата на американските международни съюзи.

Оставяйки в скоби дискусията дали хвърлянето на бонбони на дипломатически преговори съответства на статута на лидер на световна държава, не трябва да не отбелязваме, че тази „стилистика“ за водене на диалог наистина подозрително напомня на отношенията на семейна двойка, която е достигнала до развод и разделя имуществата. Фразата на Тръмп „не казвай че никога нищо не съм ти давал“ – това е като отглас на трансатлантическите спорове по повод на желанието на американския президент на наложи на ЕС ежегоден данък от 2% от общоевропейското БВП. Европейските политици и особено бизнесмени често сочат, че отношенията със САЩ окончателно са се превърнали в еднопосочна улица и че Европа не получава от тези отношения никакви ползи. Тръмп (вече не е важно дали нарочно или случайно) със своя „бонбонен жест“ потвърждава тази теза, убедително показвайки, че максималната възможна полза за европейците се свежда до перспективата да получат два бонбона от президентския джоб.

Много малко е вероятно, че подобен подход ще помогне да се изгладят трансатлантическите отношения. Освен това нервният срив на американския президент демонстрира нещо важно: Вашингтон вече не може да говори и му е все по-трудно да принуждава дори и най-близките си васали да изпълняват неговите желания.

Президентите Обама или Буш понякога се сблъскваха с недоволството на европейските или азиатските подчинени на САЩ страни, но за тях никога не е било трудно да получат от тях разкаяние. Сега администрацията на Тръмп се сблъсква с това, че принципно не се наблюдава никакво разкаяние и единството, което предотвратява мащабния бунт е невъзможността да се сломи и пренастрои самостоятелно цялата сложна система на икономически и институционални връзки между ЕС и САЩ. Но такава перестройка е въпрос на време и политическа воля, а действията на вашингтонската администрация водят до това, че европейците с ускорени темпове се отказват от своите стари представи за необходимостта от трансатлантическо сътрудничество.

Вече след срещата на Г-7 и след като Тръмп за пореден път използва своя „Туитър“ за атаки над Германия, флагманът на германската преса „Шпигел“ публикува статия със заглавие „Врагът е в Белия дом“, в която Тръмп е описан като враг, с който трябва да се води борба:

„Не, този президент никога не ни е бил партньор. Той е противник, настроен неприятелски. Трябва най-накрая да се държим с него, изхождайки от това и да действаме по съответния начин <…> Освен това отношенията с тази администрация на САЩ трябва да се сведат до абсолютния минимум. Вече не трябва да се преструваме, че сме приятели. Германия и ЕС трябва да се откажат от политиката на самосдържане по въпросите за публичното взаимодействие с Тръмп и неговата администрация. <…> Ние отдавна знаем, че не можем да разчитаме на САЩ под контрола на Тръмп. Но сега стана ясно, че трябва да се защитаваме от него“.

Показателно е, че в този материал на „Шпигел“ фигурира тезата, че Тръмп е примерно толкова лош, колкото и Путин, и дори по-лош, защото действа открито. И ако злонамереността на Путин още може да се обяви като „теория на конспирацията“, то в злонамереността на американския президент никой вече не се съмнява.

Би било прекрасно, ако усилията на настоящата вашингтонска администрация доведат до това, че Европа си намери нов „любим враг“ в лицето на САЩ. Съдейки по допитването на германския телевизионен канал ARD, на Русия ѝ се доверяват повече германци, отколкото на Съединените щати. Това значи, че окончателното превръщане на Америка в геополитически опонент на Германия е напълно възможен сценарий, особено ако Тръмп продължава да хвърля бонбони но европейските лидери при всеки удобен случай.

Превод: Поглед.инфо