/Поглед.инфо/ Флагманът на американската делова преса, изданието Wall Street Journal излезе с паническа статия за предстоящата „битка на титаните“ между САЩ и Китай. Действията на Доналд Тръмп приближават съвсем истинска търговска война с Пекин, а резултатът от нея напълно е възможно да стане колапсът на цялата съществуваща система за световна търговия. Нещо повече, американските финансови журналисти посочват, че за САЩ това ще се превърне в нарастване на безработицата и рязко падане на печалбите на такива компании като Apple, „Боинг“ и „Дженерал Мотърс“. Това не значи, че за Китай всичко ще бъде просто и безболезнено, но даже Wall Street Journal се съмнява в способността на Щатите да нанесат достатъчен ущърб на китайската икономика за да принудят Си Цзинпин към политическа капитулация и изпълнение на исканията на Доналд Тръмп.

Генезисът на престоящата търговска война е желанието на Доналд Тръмп и онази част от американския икономически елит, която го доведе на власт, радикално да промени ролята на САЩ в световната икономика. Тях категорично не ги устройва позицията на „световен паричен принтер“, благодарение на който Щатите могат в краткосрочна перспектива лесно да запълват бюджетните дупки с помощта на печатането на пари, да запазват колосален дефицит на търговския баланс и да осигуряват населението си с безкраен поток от евтини вносни стоки, от които печелят номинално американските, а в действителност транснационалните корпорации. Тези корпорации отдавна вече контролират така наречената „офшорна аристокрация, т.е. свръхбогатите семейства, които се считат за граждани (или даже владетели) на света, а САЩ за тях не е родина, а всичко на всичко удобен инструмент, чиято армия изпълнява за „офшорната аристокрация“ ролята на частна военна компания, която може да се използва по целия свят

Съществуващата схема на международната търговия е много изгодна за „офшорната аристокрация“, която използва Китай като „работилницата на планетата“, при това лъвската част от доходите от продажбите на тези, същите айфони се натрупва не в САЩ, а в различни офшорни юрисдикции. От САЩ при това се измиват работните места, а икономиката постепенно губи компетенциите си, необходими за международната конкуренция. Например, у специалната комисия към Министерството на търговията има подозрения, че в случай на прекратяване на вноса на китайска стомана САЩ просто няма да могат да произвеждат стомана за удовлетворяване на потребностите на военно-промишления комплекс. Това не значи, че в САЩ не са останали предимствата при разработките на високите технологии, но днешната Вашингтонска администрация не устройва факта, че тези технологии се превръщат в готови изделия на чужда територия, а доходите от тяхната реализация не работят в икономиката на САЩ.

По версията на „офшорната аристокрация“, света владее онзи, на когото принадлежи „интелектуалната собственост“, тоест технологиите. Както считат привържениците на Тръмп, „интелектуалната собственост“ струва малко без заводите за нейното превръщане в крайни стоки, а също мощна армия, която да служи като „покрив“. Тръгвайки от тяхната логика можем да твърдим, че ако не поправим ситуацията именно сега, то след 10-15 години Китай напълно може да се откъсне като световен лидер, а САЩ да заплатят за днешния си комфорт и достъпен внос със загубата на световната хегемония, а това в крайна сметка означава последваща загуба и на комфорта, и възможностите да купуват евтиния труд на хората от другите страни.

(рус.ез.

Для воплощения в жизнь трамповского лозунга "Америка прежде всего!" нужно сделать так, чтобы действующие производства вернулись в США, а новые создавались сразу в Америке, а не в других странах. Этого можно добиться двумя способами. Например, сделать так, чтобы американские рабочие и предприниматели трудились и инвестировали более эффективно (то есть создавали больше продукции при меньших расходах), чем их китайские или мексиканские конкуренты. По очевидным экономическим, политическим и культурологическим причинам это почти невозможный подход. Остается второй вариант: протекционизм, который должен в той или иной форме сделать китайские (а желательно вообще все иностранные) товары настолько дорогими, чтобы обеспечить конкурентоспособность американских производителей. Побочным эффектом реализации этой схемы будет сильный удар по китайской экспортно ориентированной экономике, что с точки зрения Вашингтона является большим и важным плюсом.

По оценке Wall Street Journal, у команды Дональда Трампа еще нет полноценного плана атаки на китайскую экономику, однако уже сейчас просматриваются несколько возможных направлений удара. Например, активно обсуждается идея введения антикитайских санкций под предлогом наказания за помощь КНДР в обходе санкций ООН. Также очень активно обсуждаются планы наложения серьезных штрафов на китайские компании, которые обвиняются США в массированном воровстве американской интеллектуальной собственности. В недавнем интервью агентству Рейтер Трамп заявил, что речь о идет о штрафах таких размеров, "что их даже невозможно себе представить". Если ориентироваться на цифры, которые упоминают американские компании, пострадавшие от действий китайских конкурентов, то речь идет о "сотнях миллиардов долларов". Еще одним антикитайским оружием в торговой войне Трампа, скорее всего, станут заградительные тарифы и квоты на импорт китайских товаров, которые президентская администрация готовится ввести против широкого спектра китайской продукции, включая сталь и солнечные батареи. А для радикального решения "китайской проблемы" США будут пытаться ввести системные ограничения против Китая в рамках ВТО, причем, как уточняют журналисты Wall Street Journal, американские чиновники считают, что сам факт допуска Китая в ВТО (даже в статусе страны с нерыночной экономикой) является трагедией и грубейшей ошибкой предыдущих американских администраций.

Проблема США в том, что такой план хорошо сработал бы 10 лет назад. Возможно, он (со скрипом) прошел бы еще пять лет назад. Но сегодня даже вечные оптимисты из американской деловой прессы скептически оценивают шансы Трампа на победу. Дело в том, что за последние годы китайский рынок стал ключевым для многих американских компаний, в том числе для упоминавшихся уже Apple, "Боинг" и "Дженерал Моторс". И это означает, что ответные меры КНР сильно ударят по доходам этих компаний, а также по многим высокооплачиваемым рабочим местам в США. Wall Street Journal приводит два конкретных примера: Китай может перестать закупать самолеты "Боинг", заменив их на "Эйрбас", а также перестать импортировать американскую сою, что приведет к серьезным потерям для фермеров Штатов, которые как раз массово голосовали за Трампа. Важной дополнительной проблемой будет рост цен для американских потребителей, которые будут лишены доступа к дешевому импорту. Более того, журналисты США, которые пообщались с китайскими чиновниками, утверждают что, несмотря на дружеские заявления председателя КНР Си Цзиньпина, который призывает США "вместе работать над увеличением общего пирога", в Пекине уже есть детальный план торговой войны со Штатами и железная политическая воля для его воплощения в жизнь. Ожидается, что китайские ответные меры будут подобраны таким образом, чтобы нанести максимальный ущерб конкретным избирателям конкретных сенаторов и конгрессменов, которые будут поддерживать антикитайские меры. По меткому замечанию неназванного китайского чиновника, пересказавшего этот план Wall Street Journal, "китайцы лучше умеют есть горечь", то есть выдерживать трудности, что выгодно отличает их от американских избирателей и дает Пекину определенные преимущества в случае серьезного экономического противостояния.

Если смотреть на вещи реалистично, торговая война между США и Китаем — это всего лишь вопрос времени, и сама историческая логика противостояния между "угасающим гегемоном" и наступающим многополярным миром диктует ее неизбежность. Уже сейчас можно сказать, что от нее пострадают все стороны конфликта, а существующая система международной торговли, скорее всего, не переживет этой "битвы титанов". Правда, у Китая есть один важный козырь: Вашингтон находится в конфликтных отношениях практически со всем миром, начиная от России и Евросоюза и заканчивая соседями США по континенту — Мексикой и Канадой, против которых американские власти тоже собираются использовать тарифные барьеры и другие ограничительные меры. Если все, кто недоволен политикой США, смогут создать собственную систему международной торговли без участия Вашингтона и без учета его интересов, то никакие торговые войны администрации Трампа уже не помогут. Мир пойдет в будущее, отправив американские претензии на мировое господство на свалку истории.