/Поглед.инфо/ Руският отбранително-промишлен комплекс в последно време започна да полага сериозни усилия по разработката и внедряването във въоръжените си сили автономни системи и роботи, съобщава Defense One. Както подчертава авторът в изданието, макар и лидерството в това отношение все още да принадлежи на Вашингтон, американските войски отдавна вече трябва да се замислят какви заплахи създава такова бързо придвижване от страна на Москва.
Поради неотличаващото се с особена ловкост правителство и не толкова развития отбранително-промишлен комплекс, Русия, както и преди, изостава пред западните страни в много ключови области, включително в средствата за връзка, микроелектрониката, високотехнологичните комплекси на командните прибори и редица други важни технологически сектори, пише Defense One. Между другото, както смята авторът на статията, Москва, както се вижда, ще започне постепенно да изпреварва конкурентите си по отношение на автономните бойни системи: руските компании активно развиват и изпитват широк спектър от такива платформи и разработват стратегии за употребата им в бъдеще.
През последните години Русия успя значително да оптимизира процеса за отделяне на финанси за развитието на безпилотни апарати и роботи, което според журналиста не на послено място е свързано с организационната структура на руското правителство – в частност, министърът на отбраната на страната има пряк контакт с президента и решенията във военен план често се вземат от неголям кръг хора, което рязко контрастира със ситуацията в САЩ.
Според Defense One днес руската войска активно използва в бойните операции „трио“ разузнавателни безпилотни летателни апарати (БПЛА) - разработения в Русия „Елерон“, а също така произвежданите по закупен от Израел лиценз „Застава“ и „Форпост“. Руските машини от този клас в сравнение с американските се отличават с малки габарити, по-просто устройство и ниска цена, благодарение на което Русия може да ги използва, без да се опасява особено за загубата им, смята авторът на статията.
Заедно с това страната активно ликвидира своето изоставане по отношение на ударните БПЛА: в частност през август миналата година пред света най-накрая бе представен първият руски средновисочинен безпилотник с голям обхват на полета „Орион“, който в близките години трябва да бъде обзаведен с ударна версия, а към 2020 руските въоръжени сили трябва да получат нови БПЛА от двете основни контрукторски бюра на страната „МиГ“ и „Сухой“. Първото обеща да представи цяла линия безпилотници, докато второто работи над „Ловеца“, който най-вероятно ще стане аналог на американския Х-37. Руското министерство на отбраната от няколко години води преговори с руски компании за производство на „рояци БПЛА с изкуствен интелект“, следвайки примера на САЩ и Китай, които също предприемат подобни инициативи, пише в статията.
Що се отнася до наземните автономни машини, Москва вече използва за разминиране робота „Уран-6“, а също така разузнавателните комплекси „Скарабей“ и „Сфера“. Между другото в близко време е планирана и разработката и употребата на средни и тежки бойни роботи, снабдени с различно въоръжение – което е напълно логично, отчитайки се статута на Русия като голяма континентална държава и досега готвеща се за война „с бронетанкови съединения при поддръжката на артилерия с дълъг обхват и въздушни сили“, пише авторът.
В момента руските компании водят работа въз основата на редица опитни образци за подобни платформи, включително тежките „Уран-9“ и „Вихър“ , средните „Съратник“, „Нерехта“ , „Платформа-М“, „Арго“ и редица други модели, изброява журналистът. Роботът „Нерехта“, създаден за поддържка на системите за изкуствен интелект, ще бъде получен от руската армия в близкото бъдеще, докато в момента „Съратник“ вече преминава през изпитания и руското командване го разглежда. За разлика от американските стратези, които разглеждат наземните бойни роботи на първо място като разузнавателен инструмент или средство за поддръжка, руските им колеги планират в бъдеще реално да задействат роботите в бой заено с хората или изобщо да ги пускат на предна линия, отбелязва той.
За война по море руските компании доставят редица неголеми безпилотни подводни апарати, а също така дълбоководни автономни планери и миниподвоници. Паралелно се разработват и изпитват няколко дълбоководни платформи с повишена автономност, които могат да се задействат и в по-дълги операции, продължава наблюдателят от Defense One. Руските военни разчитат с помощта на такава техника да охраняват морските пътища в Арктика, да ги използват в плътни групировки и в идеален случай, в течение на дълъг период. Въпреки, че руските подводни системи да изостават от аналозите си, използвани от САЩ и от съюзниците им, подобни групировки, които ще бъдат потенциално ръководени от изкуствен интелект, трябва да „заставят американския флот да се замисли за способността си да контролира световните акватории“, убеден е авторът.
На фона на Русия, която енергично развива и приема на въоръжение наземни автономни системи, САЩ демонстрират „някои съмнения“ по повод това как е възможно те да се употребяват, се отбелязва в материала. В публикуваната през февруари 2017 г. от командването на сухопътните сили на САЩ по подготовката на кадрите и разработките на военните доктрини „Стратегия за употребата на роботизираните и автономни системи“ има немалко думи за това, че американската армия в близко бъдеще ще трябва да преразгледа стратегията си с отчет на новите технологии а роботехниката. Същевременно в текста за необходимостта да се развива бронираната техника и въоръжените наземни роботи за оказване на поддръжка на войниците в бой е писано твърде накратко, докато Русия работи над такива платформи още сега и щателно ги изпитва, смята авторът.
Американските военни говорят много за „Бойната машина от ново поколение“, където трябва да се използват технологии от роботехниката, но и с тази концепция те внимават твърде много – в частност и досега не е ясно кой модел точно ще бъде заменен от такава машина: танкът „Ейбръмс“, бойната машина за поддръжка на пехотата „Брадли“ или и двете, както подчертава авторът от Defense One. Впрочем внимателния подход от страна на американците е напълно обясним, смята той, защото има сериозни въпроси по повод устойчивостта, реалната приложимост и функционалността на наземните роботи, да не говорим вече за етическите проблеми, възниквайки при създаването на машини, способни да убиват.
Говорейки относно последния еспект високите чинове от американските въоръжени сили често подчертават, че Русия се отнася към бъдещите самостоятелни роботи-убийци съвсем не толкото внимателно. Но всъщност не е така : ако се съди по заявлениетята на руските военни експерти, а също така по инициативите на руските дипломати в ООН, Москва все пак се скланя към докрината, при която при вземането на решения, водещи до гибелта на хора, ще включва човек, подчертава се в материала. Това, наистина, не отменя фактът, че руският президент неотдавна заяви, че страната, която първа разработи изкуствен интелект ще „управлява света“ и видимо именно тези думи служат за „катализатор“, заставил руският отбранително-промишлен комплекс сериозно да се замисли за ролята на Изкуствения интелект във военните действия.
Не може да се каже, че Русия изпреварва САЩ по отношение на автономните системи: в по-голямата част, ако не във всички напреднали технологически области, лидерството принадлежи именно на САЩ, допълва авторът от Defense One. Но Русия, редом с другите страни, бързо догонва американските конкуренти и военният и гражанския естаблишмънти на САЩ вече трябва да се замислят, предвижда той.