/Поглед.инфо/ Във Вашингтон сега е популярна враждебната риторика по отношение на Москва, пише Foreign Affairs. Администрацията на Тръмп с нейна помощ отклонява подозренията, че има връзки с Русия и републиканците, последвали демократите, вече изобразяват Русия като най-страшната заплаха за САЩ. Но подобна инстинктивна враждебност при всеки случай няма да подобри отношенията между страните и това пречи на Америка в постигането на собствените ѝ интереси.
Миналата седмица директорът на ЦРУ Майк Помпео, когото Доналд Тръмп предложил на поста държавен секретар на САЩ, нарече Русия „опасна“ за Америка. В същото време демократите го критикуваха заради неговата недостатъчно твърда позиция. Това е типично за епохата на Тръмп, когато представителите и на двете партии представят Русия като ужасна заплаха за Съединените щати, пише Foreign Affairs. Както отбелязва изданието, тази враждебност към Русия кара дори и Тръмп да предприеме редица антируски мерки, „от безсмислени санкции до потракване на оръжие“.
Въпреки това, тази политика не води за промяна в поведението на Русия - в повечето случаи е вероятно тя да влоши още повече положението, подчертава авторът Ема Ашфорд. Въпреки това, според нея е възможна по-ефективна политика спрямо Русия. За това трябва да се признаят непростите реалностите на днешните отношения между САЩ и Русия и да се постави основен акцент върху възпирането, а при необходимост и върху възобновяването на сътрудничеството. „За съжаление, това не може да бъде постигнато, докато САЩ реагират с рефлексивна враждебност и конфронтация на действията на Русия“, пише Ема Ашфорд.
Предвид намесата на Москва в президентските избори в САЩ през 2016 г., не е изненадващо, че много американци се отнасят към Русия враждебно, отбелязва Foreign Affairs. Мащабите на тази намеса остават неясни, а самото ѝ въздействие е съмнително, но все още изглежда, че нарушава нормите, обяснява авторът. В същото време сегашната „подстрекаваща реторика“ все още се чувства. По този начин бившият вицепрезидент Джо Байдън наскоро написа, че „руските власти нагло потъпкват основите на западната демокрация“. Демократът от Ню Йорк и лидер на малцинството на Сената Чък Шумър призова Тръмп „да се съсредоточи върху чуждестранния противник, Русия, която ни атакува“. Демократът от Камарата на представителите от щата Индиана Андре Карсън от своя страна предупреди за „нова желязна завеса, която се спуска над Европа“.
Подобна заплашителна реторика допринася за запазването на високото ниво на напрежение и генерира ответни политически мерки, насочени към безсмислена конфронтация, със съжаление констатира авторът на статията. Например миналогодишният закон „За противодействие на противниците на САЩ чрез санкции“ CAATSA изпълнява основно наказателна функция, няма ясна перспектива за разглеждане на въпроса за премахването на санкциите и по този начин лишава Русия от стимул да промени характера на действията си, твърди изданието
Администрацията на Тръмп първоначално действаше сдържано, но през последните месеци започна да предприема мерки, насочени към конфронтация, твърди Foreign Affairs. Някои от тях, според автора, са очевидно оправдани - например експулсирането на руските дипломати в отговор на опита на покушението във Великобритания срещу руския двоен агент Скрипал. Но другите мерки са признавани от автора на статията като не толкова оправдани – например съгласието за доставка в Украйна на смъртоносно оръжие.
Както се отбелязва в статията, програмните документи на Белия дом също демонстрират войнствени позиции към Русия. В Стратегията за национална сигурност Русия се нарича една от „ревизионистичните сили“ и се причислява като „реална заплахи“ заедно с „престъпните режими“ като Иран и Северна Корея. При това в Обзора на ядрената политика за 2018 г. са включени положения за ново тактическо ядрено оръжие с малка мощност и крилати ракети, явно предназначени за противодействие на ядрения арсенал на Русия, а това може да повиши вероятността за конфликт с Русия, подчертава Ема Ашфорд.
Доказателство за същата враждебност са дори и неотдавнашните удари срещу Сирия, уверява тя. Атаките са ограничени и при тяхното нанасяне руските обекти са основно избегнати. Въпреки това някои служители в администрацията се застъпват за по-мащабни удари, които биха довели до поразяване на руските обекти. За щастие надделя по-предпазливия подход, чийто привърженик е министърът на отбраната на САЩ Джеймс Матис, заключва авторът.
Според Ема Ашфорд в съвременната конфронтационна реторика и политика към Русия реалността често не се взема под внимание, което означава, че е необходимо да се търси нов, алтернативен подход. Тя признава, че Русия действа агресивно срещу други страни, но много от действията ѝ са оправдани. Например, “завземането на Крим свидетелства за притесненията по повод сигурността“ и по-специално за необходимостта от запазване на руските военни бази в региона. Също така авторът признава за обоснована разработката от Русия на ново ядрено оръжие в отговор на решението на САЩ да се оттеглят от Договора за ПРО, положил началото на нова надпревара във въоръжаването. Вътрешната политика също играе роля, продължава Foreign Affairs. Руският президент Владимир Путин се опасява от по-отворените политически системи на Запада и настоящата взаимна враждебност играе в негова полза, защото помага за поддържането на популярността му вътре в страната.
Междувременно е в интерес на САЩ да избягват безсмислен конфликт с Русия заради държави, които „не са толкова важни за националната сигурност на САЩ“, включително Сирия и Украйна, смята авторът. Въпреки това, според наблюденията й, през последните години политиците във Вашингтон често тълкуват интересите на САЩ толкова широко, че те стават безсмислени. Те трябва да обърнат повече внимание на поддържането на взаимодействие с Русия по ключови глобални въпроси като неразпространението на ядрени оръжия или отношенията с Иран и Северна Корея. Според Ема Ашфорд е напълно възможно да се осъществят тези интереси: „отказвайки се от конфронтационната риторика и политика, Вашингтон може да снижи напрежението, да осигури ефективно сдържане в жизненоважните области и да възобнови взаимодействието с Русия по въпросите, представляващи взаимен интерес“.
Авторът на статията препоръчва на Вашингтон първо да определи с Русия „червените линии“. Някои от тях са очевидни - това е ненамесата в американските избори или други нарушения на суверенитета на САЩ, военни действия срещу съюзниците на САЩ в НАТО. Другите трябва да бъдат внимателно обмислени - например, въпросът за това в кой случай намесата на Русия във вътрешната политика на близки съюзници изисква ответни действия от страна на САЩ.
В случай на нарушение на червените линии ответните мерки трябва да бъдат разбираеми, но в същото време гъвкави и нестандартни, убедена е Ема Ашфорд. Например, вместо да се въвеждат поредните безсмислени санкции или насочването на всички сили към нарастването на военния потенциал, САЩ биха могли да използват своя обширна глобална мрежа от финансово разузнаване и са оповестят публично информация, показваща участието на ключовите фигури в Кремъл в корупция. Военните възможности от прехвърлянето на войски до продажба на оръжие, винаги трябва да се разглеждат като крайни мерки, настоява авторът на статията.
Освен това Вашингтон трябва да обърне внимание на уязвимите места на Запада, пише Foreign Affairs, като обяснява, че става дума за все по-едностранният и ориентиран към партийни интереси характер на политиката на САЩ, несъвършените норми на киберсигурността, както и НАТО, чиито членове рядко допринасят за укрепването на общата отбрана. Решаването на тези задачи би помогнало за укрепването на отбраната на САЩ, твърди изданието.
На първо място, според автора, трябва да бъдат решени два ключови проблема. Американският народ заслужава да осъзнае степента на намесата на Русия в изборите през 2016 г. и влиянието, което тя има върху резултата от изборите. Единственият начин да се осигури ефективна защита срещу бъдеща намеса е да се създаде последователна картина на реалните събития. Увеличаването на военните разходи в страните от НАТО не трябва да бъде единственият показател в тази сфера. Вашингтон трябва да изисква от другите страни членки на НАТО да изградят своя капацитет и по този начин да допринесат за укрепването на военната мощ на Алианса. Това ще намали ролята на САЩ в ръководството на НАТО, което ще стане съюз на равни участници, смята Ема Ашфорд.
Също така, американските политици трябва да се опитат да съживят отношенията си с Русия, настоява тя. Войнствената реторика от последните няколко години доведе до фактическия крах на американско-руските дипломатически отношения. Това пречи на Русия и САЩ при регулирането на кризите и съвместното решаване на въпроси от взаимен интерес. Основният проблем за двете държави е Северна Корея, като участието на Русия в международните преговори може да помогне за разрешаването на кризата, и ще помогне да се оздравят влошените американско-руски дипломатически отношения. Въпреки това, по-важно е връщането към преговорите за контрол над въоръжението, тъй като много от действащите днес договори не се изпълняват или предвид сроковете на действието им, скоро ще загубят сила, напомня изданието.
Авторът вижда основната пречка за подобряването на американско-руските отношения във вътрешната политическа ситуация в САЩ: действащите сега в страната вътрешни стимули сега поставят ударение върху враждебността. Администрацията на Тръмп се интересува от твърди позиция спрямо Русия, за да отклони подозренията във връзка с разследването на специалния прокурор. От своя страна противниците на президента смятат враждебността за отличен повод за обвинения срещу Тръмп, твърдейки, че именно тя води до агресивните действия на Русия, обяснява изданието.
Както се съобщава в статията, тези стимули като цяло пораждат противоречивата политика спрямо Русия. „Изглежда, че политиката на администрацията спрямо Русия е в задънена улица“ между по-скоро помирителните импулси на Тръмп и по-агресивната реторика на неговите съветници и Конгреса на САЩ. Междувременно изглежда, че Белият дом няма намерение да предотврати или възпира бъдещата намеса на Русия в изборите, отбелязва Ема Ашфорд.
Според нея, дори и да се окаже, че в администрацията на Тръмп е невъзможно да се разработи дългосрочна стратегия за американско-руските отношения, настоящият „акцент върху враждебността е абсолютно контрапродуктивен“. И демократите, и републиканците трябва да имат предвид, че инстинктивната враждебност по отношение на Русия единствено ще влоши ситуацията в дългосрочна перспектива, заключва Foreign Affairs.
Превод: Поглед.инфо