/Поглед.инфо/ Премина годишният отчет на международния институт (международна асоциация на компанията) Gallup. Нейният основател е видният социолог от средата на ХХ век Джордж Галъп.

Докладът за 2017 г. бе подписан от шестия президент на асоциацията, известният български социолог Кънчо Стойчев, единодушно избран на юбилейната конференция на „Галъп Интернешънъл”

С това обзорът за годината можеше и да приключи, защото Стойчев е първият в историята на асоциацията представител на страните от Източна Европа на поста президент. И това вече говори много.

Въпреки това, запознайте се с редица резултати от годишния отчет.

Време на съзвездия.

Резюме: Основният конфликт на нашата епоха е конфликтът между световната икономика и местното регулиране. Неговото разрешение неизбежно изисква преминаване през етап на мащабно политическо прегрупиране, възникването на нови групови идентичности при отсъствието на доминиращ център. Ние стискаме палци, страстно искайки, този период да премине мирно…

Независимо от това, какви са виртуалните проучвания на общественото мнение, те все пак обединяват важни елементи от реалността и тайната на сегашния свят просто не може да бъде решена без тях.

През януари 2018 г. „Галъп Интернешънъл“ публикува редица данни, основани на изследванията на световното обществено мнение в рамките на 41 допитвания, които се провеждат ежегодно от 1977 г. насам по инициативата на самия Джордж Галъп. Долу ще представим кратки факти, отразяващи световното настроение:

На първо място, макар и мнението да се разделя, повечето хора предпочитат Владимир Путин пред Доналд Тръмп като лидер на „моята страна“.

На второ място, едва в девет страни от 55 симпатиите са на страната на Тръмп, което е напълно съпоставимо с ниския рейтинг на САЩ като световен лидер.

На трето място, Путин получава сравнително високи оценки по земното кълбо заради ролята му в снижаването на равнището на противопоставяне в Сирия.

На четвърто място, повечето допитани в 55-те страни смятат, че този свят не трябва и занапред да се управлява от най-силната страна. И ако се предлага алтернатива за световно лидерство: САЩ като едноличен лидер или САЩ и Русия като два лидера, повечето явно предпочитат втория вариант.

На пето място, налице е глобално неприемане на признанието на Ерусалим за столица на Израел от президента Тръмп. В арабския и мюсюлманския свят повече от 90% от допитаните не са съгласни с подобно решение.

На шесто място, мнозинството в света (53%) смятат, че силата и ролята на Китай ще расте. Русия я поставят на второ място по този показател, а САЩ на трето място.

Ако дори и част от тези факти е достоверна, а всъщност е така, това означава, че ние определено живеем в нов свят или в най-малкото, не в този свят, където САЩ и Западът удържаха победа в студената война. Какво се случва? За да се разбере това, ние е нужно да анализираме глобалния контекст за последните две години.

----------------------------------------------

През 2016 г. вятърът на промяната отново се засили почти до равнища от 1989 г. Но, за разлика от тогава, този вятър не наду платната на либерализма, а по-скоро от обратна посока. Той напълно издуха множество предварителни очаквания и прогнози. Тази година ознаменува превратен момент в съдбата на американската геополитическа утопия, наложена след края на Студената война. Светът направи решителна крачка в посока „многополярно съзвездие“. Основното движение получи теоретично изражение в понятието „глобална корекция“, а практическо признание в платформата, с която Доналд Тръмп въпреки очакванията, удържа победа на президентските избори. Предсказуемостта на процесите в демократичните общества, включително социологическите компоненти, се снижиха съществено. Скоростта на социалните промени нарасна.

Задълбочава се политическата криза в ЕС. Във Великобритания възтържествуваха евросктептиците, които се укрепиха в Италия и Франция и дори се разпространиха в Германия. Елитите в Брюксел, Берлин и Париж отчаяно търсят приемливи решения. Междувременно страните от Централа Европа не са способни да станат независими и действителни проводници на промяна. В Европа се надига вълна от консервативен популизъм, който вече е достигнал и до България. Европа остава неспособна да играе сериозна роля в геополитиката, бивайки аутсайдер относно водещия триъгълник САЩ-Русия-Китай.

През 2017 г. стана очевидно съвкупното обобщение на новата глобална динамика: живеем в свят, където има по-малко сигурност. Триенето на международната арена достигна до критично равнище. Никога още от края на Студената война планетата не е приближавала толкова близо до нов военен пожар, извънредно непредвиден и с катастрофални последствия. В началото на годината бе авторитетно и убедително провъзгласено, че светът се намира на границата на влизането в „постзападната епоха“.

Основополагаща причина за политическата нестабилност е изтощаването на „Пакс Американа“ (хегемонията на САЩ по света) и отсъствието на нова основа на световния ред.

Отсъствие на структурна безопасност. Геополитическата турбулентност е пряко или косвено свързана с дълбоки социални процеси.

Доказателствата, представени в доклада, а след това през декември 2017 г. издадени и дълбоко разгледани от авторитетна експертна група под ръководството на френския професор по икономика Томас Пикети, говорят за това, че в различните региони на света, се случва постоянно задълбочаване на социално разслоение. Социалното неравенство постоянно се задълбочава. Концентрацията на богатството в ръцете на неголяма върхушка хора става все по шокираща. Междувременно ООН регистрира най-острите си хуманитарни кризи от края на Студената война. Разширява се пропастта не само между Първия свет и останалото човечество, но и вътре в самите богати страни. „Златният милиард“ се топи пред очите ни. Особено значение за политологията има фактът, че осъзнаването на неравенството и свързаната с него несправедливост подхранват общественото недоволство и тревога.

Разделеният западен свят. През 2017 г. се забеляза сериозен вътрешен разкол в западния свят – както в световния лидер САЩ, така и между САЩ и традиционните им европейски съюзници.

Европейската година на изчаквателната позиция. Основно събитие за Европа стана задействането на чл. 50, което даде началото на процедурите, свързани с Брекзит.

Нови съзвездия страни.

Основните събития за последните две години не ни позволяват да съставим последователна картина на света и изглежда, изключват единната им трактовка. Случват се много спорни събития, но безпокои общото възприятие на връзките между тях. За описание на случващото се, навярно, най-добре би подхождала думата „разбалансировка“. Светът от времената на студената война бе напълно противоположен: балансиран и предсказуем. Тогава едва ли трябваше сила на въображението, за да се предскаже, че ако руснаците направят едно или друго, то американците ще реагират по определен начин и в крайна сметка всичко ще остане без изменения. Днес всичко е обратно: има впечатление, че дори и ако руснаците и американците не предприемат нищо, промените все пак ще са неизбежни.

Националните капитали могат свободно (а може би, не съвсем свободно) да изтичат и да се концентрират във вид на наднационален капитал. Но националните идентичности не могат и няма да се трансформират с такава или дори подобна лекота без съпротива или болезнена адаптация. Съвършено е очевидно, че ние неизбежно ще преминем процес на регионализация на националната идентичност – регионализация не в тесния географски смисъл, а във вид на нова социално-икономическа и културна идентификация на родството като група родствени страни. Ние бихме нарекли това „съзвездия“ от държави.

Борбата за лидерство, която ние обикновено очакваме да видим на глобално ниво, на практика се случва на равнище на такива съзвездия от региони – в широк социално-културен, но и в културен смисъл – т.е. на равнище на масово съзнание в съзвездията.

Затова и всички опити за глобално обяснение на събитията, случващи се в политическата сфера са обречени на неуспех. Основният конфликт на нашата епоха е конфликтът между световната икономика и местното регулиране. Неговото разрешаване неизбежно изисква провеждането на етап на крупномащабно политическо прегрупиране, възникване на нови групови идентичности при отсъствието на доминиращ център. Ние стискаме палци, страстно желаем, този преход да премине мирно.

----------------------------------------------------

Ето го докладът, накратко обобщен.

Аз бих, в допълнение към докладчика, обърнал внимание на процеса на залязването на „Pax Americana“.

Подобни процеси нерядко се случват поетапно. Един от тези етапи е явната смята на векторите на мненията, представени в самото начало на доклада.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели