/Поглед.инфо/ Въпреки, че речта на министър-председателя Тереза Мей на заседанието на британския парламент да не може да се нарече убедителна, повечето депутати подкрепят ракетните удари на съюзниците в Сирия, предава The Guardian. При това се отбелязва, че заседанието по-скоро е свикано, за да може парламентът да се самоутвърди, а не за да обсъжда сирийския въпрос.

Предполагаше се, че нейният глас ще звучи „войнствено“, но министър-председателят на Великобритания Тереза Мей на речта си пред парламента по-скоро изглеждаше притеснена, пише The Guardian.

Авторът на статията смята, че началото на речта се е отдала нелошо на министър-председателя: Мей заяви, че не е възнамерявала да се меси, но „използването от сирийския режим на химическо оръжие против собствения му народ не ѝ е оставило избор“. Но всичко това се променя, когато Мей се опитва да обясни, защо не се е обърнала към парламента за одобрение, пред да вземе решение.

Мей се опита да убеди депутатите, че ракетните удари на съюзниците са не повече от щателно планиран символичен жеста, след който няма последвала руска ответна реакция. При това министър-председателят не видя необходимост депутатите да се безпокоят „за нещо толкова тривиално“, докато са в почивка, пише авторът.

Въпреки това се отбелязва, че лидерът на опозицията Джереми Корбин не е убеден от Тереза Мей. Първоначално лидерът на лейбъристите заявява, че действията на съюзниците в Сирия са юридически съмнителни. След това задава въпроса защо Мей ограничава своите „хуманитарни усилия“ само със Сирия, след като на света има толкова много горещи точки, които в равна степен заслужават внимание.

След речта на Корбин членовете на Консервативната партия „се изреждат“, за да изразят подкрепа към министър-председателя. Така, според Кенет Кларк Мей се проявява като „истински министър-председател“, самостоятелно приел решение за толкова решителни марки. Другите консерватори, според автора, направо „със сълзи на очи благодарят на Тереза за спасението им от отговорността да вземат решения, които самостоятелно не биха успели да приемат заради глупостта си“.

При това авторът отбелязва, че на свой ред Лейбъристката партия е доста разделена. Така редица нейни членове одобряват действията на Мей, докато други осъждат думите на Корбин, заявявайки, че всички които са за бездействие в подобен въпрос, трябва да бъдат привлечени под отговорност. Лейбъристът Бенджамин Брадшоу дори иска от Мей повторни ракетни удари, отбелязвайки, че при такъв случай „ще намери в сърцето си силя, за да ѝ прости“ за това, че не се е посъветвала с парламента.

Сред това самодоволство и самохвалство“, за съдбата на сирийския народ не си спомня никой, пише авторът. Единствено веднъж е повдигнат въпроса за възможността да се приеме голямо количество сирийски бежанци. При това Мей побързва да отклони това предложение, позовавайки се на това, че сирийците няма да харесат британския климат и ще бъдат много по-щастливи в родината си. Депутатите не откриха с какво да възразят.

Така тричасовото заседание по-скоро цели парламентът да се самоутвърди, а не да обсъжда сирийския въпрос. Пише The Guardian.

Коментари на читателите на сайта на The Guardian:

Shouldbeworking: Бомбардировките нямаха никакво отношение към Сирия, нали. Политически жест, отправен към жителите на САЩ, Великобритания и Франция.

Tintenfische: Не, единственият жест е по адрес на Русия. Цялата кампания цели демонстрирането на това колко политически и дипломатически е изолирана Русия. Това се демонстрира в цялата си светлина. Може да не ви харесва това послание, но започвайки с пълното извеждане на Русия от строя в ООН започват и самите ракетни удари – всичко цели да се унижи Русия.

ElevateThedebate: Ако се бе обърнала тогава пред парламента, лейбъристите щяха да настояват за разследване под егидата на ООН, а Русия отново щеше да го блокира.

Dunaskin: Мей показа колко е слаба, но Корбин се провали отново. Избраните представители не отговарят на нашите интереси.

Mapmypubcrawl: Сега всичко изглежда доста добре за Мей, но всичко може да се промени в зависимост от това, какво ще направи Путин по-нататък и колко надежден ще се окаже Тръмп.

Превод: Поглед.инфо