/Поглед.инфо/ Масираните бомбардировки на бастиона на метежниците в Идлиб говори за неминуемо наземно настъпление на сирийската армия. Предупрежденията и протестите на западните страни и на ООН нямат никакво въздействие, защото Дамаск, Москва и Техеран искат да сложат край с въстаниците. Те вземат предвид единствено недоволството на Турция, която иска настъплението да се отложи, за да се защитят местните ѝ съюзници и стратегически интереси.

Около 100 хил. метежници в Идлиб

През март 2016 г. броят на метежниците в Идлиб е между 50 и 90 хил. души. Това отклонение е свързано с неясността при определянето на бунтовника – 50 хил. се занимават с това на постоянна основа, докато още 40 хил. епизодично. Към тях се присъединяват хиляди други бойци, които са изгонени от Алепо, Гута, Дераа, Растана, тоест метежни зони, оказали се в ръцете на сирийския режим за последните две години.

Метежниците са разделени на две примерно равни по численост групировки: „Хаят Тахрир аш Шам“ и сформираната в Турция коалиция „Фронт на национално освобождение“. ФНО включва в себе си всички противници на ХТШ, от бившата „Сирийска свободна армия“ до „Бригади аз Зинки“ и „Ахрар аш Шам“: общо се наброяват десетки групи, които на свой ред са разделени на десетки повече или по-малко независими отряди. С помощта на тази коалиция Турция иска да отслаби ХТШ и да не му даде да поеме цял Идлиб под пълен контрол. До есента на 2017 г. ХТШ контролира турската граница, град Идлиб, различните стратегически точки и основните пътища за комуникации, плетейки своята власт в региона като паяжина.

През есента на 2017 г. между тях и протурските метежници започна война, която доведе през пролетта до по-еднородно разпределение на териториите между страните. ХТШ сега на практика еднолично контролира северната част на региона, неговата столица и границата с Турция, оставяйки на противника юга на провинцията и западната периферия на Алепо. Така протурските метежници са се оказали в изолация на юг, между чука на сирийската армия и наковалнята на джихадистите от ХТШ. При това Турция едва ли ще може да помогне на ФНО, защото самата е принудена да води преговори с ХТШ за пропуска на военни и техника на установените от нея наблюдателни постове на линията на фронта със сирийската армия. В резултат протурските метежници попада на първата линия на готвеното настъпление на сирийските войски в южната част на провинцията.

Сирийската армия първоначално ще се погрижи за слабите

Дамаск има намерение в перспектива да си върне контрола над целия Идлиб, но първо трябва да се задоволи с ограничено настъпление в южната част от провинцията заради голямата численост на метежниците. Неговата първа задача се заключва в това да повиши защитата на Латакия и на руската база „Хмеймим“, които се подлагат на обстрел от страна на метежниците. Всичко това ще го тласне до атака срещу Джиср еш Шугур. Втората цел е метежниците да се изтласкат от Хама, поемайки целият юг до Маарет ен Нууман. Третата задача може да стане прочистване от метежниците на западната периферия на Алепо. Това означава, че основната цел на настъплението ще станат протурските метежници. Междувременно в Джиср аше Шугер става дума за уйгурите от Ислямско движение Източен Туркестан, които се отбелязаха в бойните действия, но не можаха да се интегрират във въстанието заради своята етническа особеност и вярност към „Ал Кайда“. Освен това не е сигурно дали сирийската армия няма да се опита веднага да завземе Джиср еш Шугур, защото това представлява непроста задача.

На първо място бомбардировките в района на Джиср еш Шугур трябва, съдейки по всичко, трябва да неутрализират уйгурските терористи. Във връзка със сложния релеф около града сирийската армия трябва да поеме под контрол близките планини, което би отнело месеци. Междувременно завземането на равнините и хълмовете около Маарет ен Нууман ще бъде значително по-лесно: авиацията и бронетехниката могат без труд да отнесат отбраната на метежниците. Пристигналите от запад сирийски войници могат да се съединят с отрядите от Абу ед Духур, за да поемат под контрол Маарет ен Нууман. В резултат на това провинцията ще бъде срязана на две. Обкръжените от юг протурски метежници ще трябва само да се предадат. Непримиримите могат да намерят убежище в Африн или в Джараблус, които се контролират от Турция.

Сирийската армия вече използва тази стратегия в Гута, Алепо, Растана и Дераа. Тя първоначално ще се заеме с най-слабите, ще раздели територията на метежниците, а след това ще проведе преговори отделно с различните групировки. Сирийската армия разчита на неутралитета на ХТШ, който има интерес да позволи на враговете си да се избият взаимно, а след това да привлече на своя страна останките от ФНО.

Турската дилема

Турция, разбира се, коренно не е съгласна с тази стратегия, защото ще трябва да се разплати със своите верни привърженици. В резултат тя ще загуби доверието на местните си съюзници, които водят борба срещу ХТШ. Затова Анкара трябва да отложи настъплението. Москва и Дамаск ѝ възразяват, че не е сдържала своето обещание да ликвидира ХТШ. Есента на 2017 г. първото настъпление срещу Идлиб позволи на Дамаск да поеме под свой контрол целия югоизток на региона и военната база Абу ед Духур. Ердоган побесня и публично заплаши Асад, защото нападна неговите съюзници. В крайна сметка Ердоган получи от Русия зелена светлина да настъпи срещу кюрдския Африн. В перспектива е възможна още една отстъпка от подобен тип, защото за Турция е приоритет остава ликвидирането на кюрдските въоръжени отряди. Запазването на американското въоръжено присъствие в Североизточна Сирия става препятствие за новите турските операции срещу кюрдите.

Ликвидирането на ФНО позволява на Дамаск да се избави от групите, които могат да приемат участие в официалните преговори. Според стратегията на борбата с метежниците, към която се придържа сирийският режим от 2011 г., на първо място трябва да се отстранят умерените, за да се оставят единствено радикалите. Те не могат да станат политическа алтернатива и потвърждават запазването на властта на Башар Асад от гледна точка както на сирийското население, така и на наплашените от джихадистите демокрации.

Турция безуспешно се опитва да постигне от ХТШ отказ от джихадистката идеология и връщането в състава на ФНО: тя се стреми да получи по този начин инструмент за дългосрочен натиск Дамаск, превръщайки Идлиб в свой протекторат подобно на северната част на Алепо. Голяма част от Идлиб тогава стана буферна зона на границата между двете страни. Само че широкото присъствие на ХТШ в северната част на Идлиб поставя под въпрос формирането на тази зона, защото това би означавало създаването на бастион на „Ал Кайда“.

Мосул, Ракка и Идлиб

Първото настъпление в южната част на Идлиб ще доведе до относително нисък брой жертви, защото населението ще има възможност да се укрие в северната част от провинцията при турската граница. Второто настъпление ще има съвършено друг мащаб и може да предизвика истинска хуманитарна катастрофа. Веднъж след като Москва и Дамаск заложат на това, че борят борба срещу джихадистите от „Ал Кайда“. Но след като Западът не се церемонеше „Ислямска държава“ в Мосул и Ракка, трябва ли да чакаме нещо различно в Идлиб?

Превод: Поглед.инфо