/Поглед.инфо/ Въпреки факта, че агресивната политика на Доналд Тръмп към Европа е породила опасения, че НАТО скоро може да изчезне, за сега признаци на отслабване не се наблюдават, според журналисти от Le Figaro. Както пише изданието в материала си за перспективите на алианса, НАТО все още остава в основата на защитата на обединена Европа, макар и само защото просто няма алтернатива.

Когато на „бащата на перестройката“, Михаил Горбачов, след падането на Берлинската стена, зададоха въпрос какво очаква сега от НАТО, той отговори: „Очаквам да изчезне!”, пише Le Figaro. Алиансът, разбира се, не е изчезнал никъде, но днес е изправен пред нови предизвикателства, се подчертава в материала на изданието. Редакцията на френския вестник реши да направи изводи за дейностите на НАТО и да обрисува перспективите му.

Първият въпрос, който е засегнат в статията е: успя ли НАТО да изпълни възложените му задачи? Според авторите, отговорът ще зависи от това кой период от време се има пред вид. Така, в продължение на 40 години от момента на появата му през 1949 г., съюзът наистина успешно изпълняваше мисията „да осигури колективната отбрана на своите членове, да запази мира в Европа и да поддържа неприкосновеността на своята територия, благодарение на силните трансатлантически връзки“, се казва в статията. Междувременно, през периода след Студената война - от падането на Берлинската стена през 1989 г. до украинската криза през 2014 г. - главната задача на НАТО беше регулиране на кризите в такива места като Босна, Косово, Афганистан и Либия, и резултатите от действията на алианса там бяха вече не толкова еднозначни: военните му операции, въпреки победоносния изход, далеч не винаги водеха до „тържество на мира“, правят уговорка наблюдателите на Le Figaro.

През 2014 г., заедно с украинската криза, стартира нов период в историята на НАТО, който се характеризира с „връщане към корените - колективна отбрана срещу нарастналата заплаха от страна на Русия“. Според авторите, въпреки че алиансът продължава да предприема мерки за сигурност в Източна Европа, увеличава военния си потенциал и организира мащабни учения, критерият за неговия успех сега ще бъде как ще се справи с три нови предизвикателства: ще трябва да укрепи трансатлантическите връзки, отслабнали след като на власт в САЩ дойде Доналд Тръмп; да намери "точка на равновесие" в отношенията с Русия, за да осигури сдържането на тази страна, но същевременно да избегне "плъзгането" към Студена война; и, накрая, да намери своето място в съвременния свят, където непрекъснато възникват нови заплахи като кибернетични атаки.

Завръщането на Франция в алианса, което се състоя при президента Никола Саркози, но всъщност беше подготвено много преди това, беше по-скоро положително събитие за страната, отбелязват наблюдателите на Le Figaro. Париж успя да „отстрани подозренията”, които президентите на САЩ неизменно изпитваха по този въпрос, и най-накрая започна сближаване с Великобритания, която преди това беше много предпазлива по отношение на проблема за европейската отбрана, включително отбраната на френската територия. Благодарение на завръщането си в НАТО, Франция съумя да увеличи влиянието и престижа си сред съюзниците, получи в свое разпореждане две командвания - в Норфолк и Лисабон - и сега се смята за един от основните членове на алианса, заседавайки в Североатлантическия съвет, изброяват авторите.

Всичко това впрочем не попречи на Париж да взема самостоятелни решения - като например направи президента Франсоа Оланд, който скоро след встъпването си в длъжност изведе френските войски от Афганистан - и това означава, че ако на Франция й се наложи да се противопостави на някакви действия на съюзниците, както вече се случи през 2003 г. с американското нахлуване в Ирак тя ще бъде свободна да постъпва така по-нататък, въпреки факта, че сега е в алианса, смятат журналистите. Като член на НАТО Франция се ползва с подкрепата на съюзниците по време на собствените си операции - например в Мали, където на френските войски помагаше американската авиация, припомнят авторите. И накрая, след като „нормализира” положението си вътре в алианса, Франция ще може, ако желае, по-малко активно да участва в неговите инициативи, тъй като вече не е необходимо да получава признание от своите съюзници, като поема постоянни задължения, се казва в статията.

Отношенията между Алианса и Турция са трудна тема, но Анкара, която силно охладня към НАТО след неуспешния опит за преврат срещу турския лидер Реджеп Ердоган през 2016 г., едва ли в близко време ще иска да разруши напълно отношенията със своите съюзници, убедени са журналистите Le Figaro. Както пишат авторите, докато остава в алианса, Турция запазва своето "сцепление" с европейския континент, а освен това съюзът остава един от стълбовете на турската отбранителна способност.

На свой ред САЩ се нуждаят от турски бази, за да могат да продължат да играят ролята си в региона, и виждат в Турция важен съюзник срещу нейния „главен противник“ - Иран, смятат те. Европа, от друга страна, разчита на Анкара като защитник на европейските граници, ограничавайки притока от сирийски бежанци, които осядат на турска територия. "Турция на Ердоган изглежда като Франция на Де Гол: отношенията й с НАТО са сложни, но остава реален съюзник", цитира Le Figaro източник, запознат със ситуацията. Разбира се, окончателната реализация на инициативата за закупуване на руски системи за противовъздушна отбрана C-400 ще тласне Турция към периферията на съюза, но няма да доведе до нейното освобождаване, се отбелязва в статията.

Собствените усилия на Брюксел за създаване на европейска отбранителна система, която според някои наблюдатели може да създаде "конкуренция" за алианса, е малко вероятно да го застрашат, преминават авторите към следващия въпрос. Принципът за „липсата на дублиране“ на функциите между ЕС и НАТО винаги е бил подкрепян основно от онези членове на ЕС, които смятат, че алиансът е основен гарант за собствената им сигурност, казват журналистите. В резултат на това, между тези държави - включително Норвегия, страните от Прибалтика, Полша и други - които основно подкрепят НАТО и не вярват, че ЕС ще има достатъчно силни сили да се противопостави на "руската заплаха" и тези, които подкрепят разширяването на правомощията на ЕС, има "разцепление", което съществува и до днес, признават те. Страните от втората група се опират на изявленията на Доналд Тръмп, който редовно заплашва да престане да изпълнява задълженията си към алианса, и призовава европейците да обръщат повече внимание на собствената си способност за отбрана; брекзит също е от полза за тази група страни, тъй като Великобритания винаги е била една от основните "спирачки" за формирането на обща европейска отбранителна политика, разсъждават авторите.

В такава обстановка Брюксел успя да започне реализацията на редица отбранителни инициативи, които и Франция подкрепи, припомнят те. Едновременно с това, на възникването на европейска отбранителна система пречат редица „неизменни атрибути“ на Европейския съюз, включително липсата на единна концепция за външната политика на държавите от блока, както и склонността на Германия да използва „мека сила“ вместо военни средства, се казва в статията. "Защо това, което е възможно в НАТО да е невъзможно в Европа?" попита неотдавна бившият ръководител на Генералния секретариат на Франция за национална отбрана и сигурност Лоран Готие. “НАТО работи, защото си създава врагове. То не предполага, че неговите членове имат обща воля за сътрудничество. Но ЕС се създаде, не за да се противопостави на някакъв враг - точно обратното“ - му отговори заместник-директорът на Института за международни и стратегически отношения на Франция (Iris) Жан-Пиер Молни.

От момента на встъпването в длъжност на Доналд Тръмп бъдещето на НАТО стана мъгливо - политиката на американския президент, който нарече алианса „остарял“, подкопава надеждността на съюза, се казва в материала. Агресивното поведение на Вашингтон към Европа породи у някои хора страх, че САЩ ще се оттеглят от алианса, което в крайна сметка ще доведе до неговия крах, припомнят авторите. Независимо от това, наблюдателите на Le Figaro са убедени, че съюзът се справя с нещата много добре: появяват се нови командвания и мисии, а инвестициите на САЩ в отбраната на Европа не само не отслабват, но и се увеличават. Това впрочем не означава, че в трансатлантическите отношения няма сериозни въпроси, на които все още предстои да бъде отговорено - например, не е ясно дали Доналд Тръмп е символ на отстранеността на САЩ като цяло от отбраната на Европа и следователно и от НАТО или Брюксел просто трябва да изчака да мине неговото президентство, разчитайки на това, че американският конгрес и обикновените граждани запазват своята привързаност към алианса, се казва в статията.

Независимо от това, въпреки че въпросът за разпределението на разходите за европейска отбрана в рамките на Алианса вероятно ще надживее Доналд Тръмп, американците и европейците все едно "изглеждат естествени съюзници" пред лицето на все по-агресивно утвърждаващите се Русия и Китай - още повече, че европейските страни за сега не виждат алтернативи на НАТО. "А това означава, че това е спор за нищо – все пак план Б няма", в заключение цитират авторите високопоставения френски дипломат.

* Рекламирайте или подкрепете Поглед.инфо и ПогледТВ, за да ги има по-дълго време и да запазим тяхната независимост. /Прочетете долу/

Превод: М.Желязкова