/Поглед.инфо/ Страните от Източна Европа постоянно са преследвани от враг, който подкопава работата на правителствата и дестабилизира обществото - но съвсем не става дума за Русия, пише Politico. Както отбелязва изданието, къде по-голяма вреда за такива държави като Грузия, Украйна и Молдова причиняват задкулисните игри, срастването на капитала с властта, както и корупцията и непотизма*.
Страните от Източна Европа непрекъснато преследва враг, който подкопава работата на правителствата, възпрепятства нормалното функциониране на икономиката и също дестабилизира обществото, пише Politico.
„Това Русия ли е? Не. Най-голямата заплаха за такива страни като Грузия, Молдова и Украйна е в лошото управление и злоупотребите с неформалната власт, смята вестникът. "Въпреки че всички тези слабости ги правят уязвими пред лицето на силния им източен съсед, вината в крайна сметка е във вътрешните проблеми."
Разбира се, продължава Politico, "руската военна агресия" е голяма заплаха за Киев. „Явното залавяне“ на три украински кораба в Азовско море потвърждава това. Но такова „открито оскърбление“ е по-скоро изключение, отколкото правило.
Това е много добре илюстрирано от примера на последните събития в Грузия. Американската военна помощ отслаби страха на страната от "руската военна агресия" и направи въпроса за присъединяването на Тбилиси към НАТО по-малко належащ.
Всъщност отношенията между Русия и Грузия се подобриха значително след войната от 2008 г., когато Москва "загуби пряко влияние" в страната, а също така призна и Абхазия и Южна Осетия.
В момента, според изданието, най-големият проблем за Грузия не е "заплахата от Москва", а мръсната политическа игра, която би могла да застраши най-големия инфраструктурен проект - дълбоководното пристанище в Анаклия на Черноморското крайбрежие.
Новото пристанище, чието откриване е набелязано за 2020 г., е предназначено да засили значението на Грузия като транзитен пункт от изток на запад. По-специално, това ще позволи да се приемат големи контейнеровози и ще доведе до увеличаване на обема на автомобилните и железопътните превози.
Освен това, този проект привлече международни инвеститори: цената на първата фаза на проекта ($600 млн.) ще бъде частично заплатена от група от четири чуждестранни кредитори, а Европейската комисия обеща да помогне по време на изпълнението на втората фаза на строителството.
Въпреки това, както подчертава Politico, бъдещето на пристанището изглежда доста неясно. Проектът му е тясно свързан с името на бившия премиер Георги Квирикашвили, който напусна поста си миналата година след конфликт с друг бивш министър-председател Бидзина Иванишвили.
Неотдавнашно разследване на прането на пари от банка TBC, свързано с изграждането на пристанището, се смята за политически мотивирано действие, което може да се дължи и на самия Иванишвили, който все още има огромно влияние върху новото грузинско правителство. Освен това, според Politico, интересите на бившия премиер или неговите бизнес партньори във функционирането на конкурентното пристанище Поти могат да бъдат значителен фактор.
Официално правителството на Грузия подкрепя изграждането на пристанище в Анаклия, така че този проект има добри шансове за краен успех. Въпреки това несигурността, предизвикана от продължаващата борба за власт, вече дестабилизира ситуацията и даде възможност на външни лица да се намесят в този въпрос.
И, както смята вестникът, тук няма недостиг на недоброжелатели. За Русия Анаклия ще стане конкурент за нейните пристанища на Черно море. В допълнение, този град е твърде близо до "клиентската квази-държава" Абхазия, което доведе един руски коментатор до идеята, че това строителство всъщност е "таен американски военен проект".
Анаклия също може да не харесва на Турция, тъй като пристанището ще бъде пряк конкурент за Анкара. В същото време, въпреки че Китай официално подкрепя проекта, се чуват слухове, че тъй като опитите на Пекин да установи контрол над него, са се провалили, той е започнал да се отнася към него с много по-малък ентусиазъм.
За съжаление няма нищо ново в подобни сблъсъци: неформалното правителство и задкулисната игра отдавна са оказали огромно влияние върху държавните дела. По едно време анализаторът Ивлиан Хаиндрава каза, че при толкова обичания в някои западни кръгове бивши президент Михаил Саакашвили, със Запада говори „дневното правителство“, докато в същото време реалната власт е съсредоточена в ръцете на нощното правителство. В същото време, в сравнение с други източноевропейски страни, нещата продължават да се развиват сравнително добре в Грузия, тъй като съществува система на сдържане и противовес.
Корупцията и непотизмът обаче са много по-често срещани в Молдова и Украйна. В това отношение Молдова се откроява по-специално, където бизнесът и политиката са преплетени в едно, а големите ведомства са принудени да служат на интересите на отделните влиятелни лица, а не на цялата държава. Тази пролет и в двете страни ще се проведат избори, по време на които избирателите ще трябва да избират между няколко кандидати със съмнително минало.
„Парирането на руската агресия, особено в Украйна, както и преди има голямо значение. Това обаче е само половината от битката. Докато съществуват тези вкоренени вътрешни проблеми, противниците на суверенитета на тези страни ще проникват до тях през отворения черен вход”, обобщава Politico.
*непотизъм - е раздаването от страна на папата, с цел укрепване на своята власт, на доходоносни длъжности, висши църковни звания и земи на свои близки роднини; в съвременния политически живот - когато близки роднини и приятели на управляващите заемат високи длъжности (и в икономиката), които не отговарят на техните качества, опит и способности.
Превод: М.Желязкова