/Поглед.инфо/ Антируската пропаганда в Швеция доведе до там, че жителите на тази страна наистина са повярвали, че Русия може да ги нападне, пише Proletären, позовавайки се на участника в бойните действия в Босна Густав Фрьодинг. Според ветерана, въпреки цялата риторика и отсъствие на широка народна поддръжка, Въоръжените сили на Швеция активно се стремят да влязат в НАТО, с което ще поставят кръст на суверенитета на страната.

Преобладаващото мнозинство политици и журналисти, говорещи на конференцията „Народът и отбраната” с представители на Въоръжените сили на Швеция, се придържат към почти еднакви възгледи за световната обстановка. Според събралите се на форума, Швеция трябва да даде отпор на „агресивна” Русия, която се е заела със засилване на въоръженията си и да се сближи с НАТО, пише Proletären.

Ветеранът Густав Фрьодинг е един от тези хора, които никак не вярват в тази заобикаляща ги картинка. През 90-те години той служи в Босна, както под флага на ООН, така и на НАТО, но в момента той се изказва против Алианса и приближаването към него.

„Пропагандата се е превърнала в чист абсурд, те създават картина на света, която не съответства на действителността. Народът наистина вярва, че Русия може да нападне Швеция. Тук няма истина и за пет пари, но пред хората рисуват именно такава картина”, смята Фрьодинг.

Според него няма никакво съмнение, че зад създаването на образа на „руската заплаха” стоят влиятелни сили.

„Тези, на които е оказала влияние пропагандата, се събуждат и казват, че нищо не е така. Но може просто да видим бюджетите на размера на АНБ и на другите пропагандни ведомства. Да се говори, че те не могат да влияят на умовете, е смешно, защото за тези цели се отделят значителни суми”, отбелязва ветеранът.

Затова не е никак странно, че подобна картина остава в главите на хората. Междувременно Фрьодинг се възхищава доколко е жив пропагандният образ – дори след разобличаване.

Превод: В.Сергеев

„Понякога имаш чувство, че си под обектива на скрита камера. Колко трябва да продължава така, преди народът да разбере, че това не е истина? Това е като по време на войната в Ирак.Цялата страна бе унищожена, защото някой каза, че там има оръжие за масово поразяване. Такова нямаше. И нищо не се случи. Няколко стотин хиляди души загинаха, а хората дори глава не сведоха”,възмущава се Фрьодинг.

Ветеранът уточнява, че не се смята за по-умен от останалите.

„Хората много трудно виждат причината за събитията. Във Франция народът излезе на улиците, защото не може да оцелее на една заплата. Междувременно на площад „Мюнторгсет” в Стокхолм минава банда десни екстремисти в жълти жилетки и започва да крещи, че всички мигранти трябва да се прибират. Защо не искат края на войната там? Те казват, че на бежанците трябва да им се помага на място и че нямаме пари да ги изпращаме там. Но защо никой не казва, че трябва да спрем войната”, задава въпроса активистът.

Според Густав Фрьодинг, в основата на шведската отбранителна политика лежи коренно неверният възглед за причините и следствията. „ОТ САЩ ние внесохме либералната пазарна система, която ни доведе до там, че нямаме принципно никакви пари за въоръжени сили. Решението на проблема е да се предаде военния контрол на НАТО. Това е като да се оплакваме от бежанците, без да разбираме, че ние участваме в бомбардировките на страните, откъдето идват”, отбелязва той.

Ветеранът е убеден, че Въоръжените сили на Швеция напълно подкрепят сближаването между Стокхолм и НАТО. „Няма никакви съмнения, че ВС подкрепят влизането в НАТО. Повечето хора не подкрепят подобно нещо, но военните се придържат към пронатовски позиции”, смята Фрьодинг.

Активистът отбелязва, че доверието между ВС и гражданското общество изчезва, а също така дава пример с мероприятията по случай Деня на ВВС в град Упсала. „Ако бяхте там, щяхте да видите, че там стоят въоръжени с бойно и заредено оръжие хора с табелти охрана, които разгонват хората. Те имаха големи камери, които уж трябваше да снимат самолетите. Само че в 90% от времето тези камери бяха насочени към хората”, спомня си той.

Според Фрьодинг, ВС са обхванати от „параноя”. В частност той разказва, че веднъж е ходил да разглежда разположението на новия полк, който се формира на остров Готланд.

„Ако излезеш на пътя, водещ към разположението на полка, ти се натъкваш на огледална стена, и високоговорител ще те пита какво правиш тук. При това с охраната се занимават не военни, а охранители на частни компании. Военните се обграждат от обществото и навсякъде им се привиждат шпиони”, отбелязва ветеранът.

Въпреки критиката си към курса на Въоръжените сили, до последно Фрьодинг влиза в състава на народното опълчение. „В края на краищата не успях да намеря мотивация да остана там. Вече не споделях възгледите си с военните”, признава той.

Споменава, че и него самият го е засегнала параноята. „Плъзнаха слухове. Квартирмайсторът на нашата рота опълчение ми каза пряко, че си мисли, че Русия ми плаща”, съобщава ветеранът.

Според него, Въоръжените сили твърде активно се сближават с НАТО, за да може да скрият зад думите, че те само изпълняват заповеди на политиците.

„Повечето шведи не подкрепят влизането в НАТО, но във ВС се смята, че трябва да се присъединим”, отбелязва Фрьодинг, напомняйки за шведската поговорка за военноморския флаг над крепостта Кастелет в Стокхолм.

„Казват, че в деня, когато над Кастелет престане да се развява този флаг, Швеция ще загуби свободата си. Интересно ми е само кой ще спуска този флаг, когато ние влезем в НАТО. Ще пристигне ли самият главнокомандващ или ще го спуска заедно с министъра на отбраната?”, задава риторичен въпрос Густав Фрьодлинг.

Превод: В.Сергеев