/Поглед.инфо/ Доналд Тръмп, за когото политиката е подобна на бизнеса, а ЕС няма особено значение е шанс за Владимир Путин не само да излезе от международната изолация, но и да получи възможност да се върне към „добрата стара“ политика на сила, в която Русия се чувства като риба във вода, пише полският политолог и професор Роман Кузняр. В изданието Rzeczpospolita той отбелязва, че в ситуация, когато великите държави ще решават всичко, то ЕС, ако не се разпадне, най-вероятно ще загуби своето значение.

„Европа без европейския съюз няма да попречи нито на Тръмп, нито на Путин. В политически смисъл тя би станала слаба и безпомощна. Върху такава Европа, върху нейните отделни държави и двете страни ще могат лесно да налагат своята воля. Те по някакъв начин ще проведат ново разделяне на сфери за влияние, който останалите ще приемат дори без Желязна завеса. И те днес отново искат такава Европа. Москва отдавна, а Вашингтон за първи път след Втората световна война“, пише за изданието Rzeczpospolita политологът и професор Роман Кузняр.

Двете срещи на високо равнище ще затруднят ситуацията за Европа, която е поставена между два огъня, продължава той. Първата е срещата на Северноатлантическия алианс, а втората е срещата между Путин и Тръмп. За президента на САЩ по-важна ще бъде втората, убеден е политологът. Срещата на високо равнище на НАТО е за него същото, като тази на „Голямата седмица“, която бе кратка спирка преди срещата със севернокорейския диктатор. Както е известно, срещите със съюзниците раздразват Тръмп, той не се чувства част от този клуб. Съвсем иначе е положението с диктаторите. Към тях Тръмп изпитва уважение, а по отношение на Путин направо и явно възхищение“, подчертава авторът.

По-рано срещите на високо равнище на НАТО, по-лесни или сложни, са служили освен приемането на важни решения и за потвърждение на стратегическите и идеологическите връзки, съединяващи Америка и Европа. Сега основната им точка са вечните упреци от страна на Тръмп и така сигнал, поставящ под съмнение единството, тоест дееспособността на Алианса. „Още пруският военачалник Карл Фон Клаузевиц пише, че основният източник на сила за един съюз е неговото единство“, отбелязва Кузняр.

„Имаме си още НАТО, но вече не и атлантическо съдружие.. И това е работа на САЩ, защото партньор на Америка бе интегрираща се Европа. Така беше добре и за двете страни“, съжалява той и подчертава, че дори несравнено по-мощните американци са го разбрали досега. „Ако нещата някога са достигали до напрежение, то това винаги е било семейна караница. Дори когато Дьо Гол изведе Франция от военната организация на Алианса или когато Джордж Буш, поемайки на война срещу Ирак със злост деля ЕС на стара и на нова Европа“, напомня политологът.

А това сега се е променило. Няма задружност, няма семейство. Тръмп разглежда АЛианса като акционерно дружество, в което той има контролен пакет и той може да принуди останалите да приемат неговия способ за управление на компанията или изменянето на вида на дейността. Той също така може да отстъпи част от своите акции на някой друг, не пряко, а чрез отслабване на Алианса – например Русия“, предупреждава полският професор.

„За Тръмп силната позиция на Германия в Европейския съюз е като трън в окото. Стремейки се към отслабване на Германия, той иска да намали ролята на ЕС. Общността на ценности, единството на Запада в противотежест на растящата сила на останалия свят – всичко това няма значение за Тръмп. Имат значение бизнесът, тук и сега“, добавя той.

Използвайки тактиката на възстановяването на равновесието в полза на САЩ, Тръмп е готов да влезе в съюз с прозападните държави. Авторът смята за куриозно мнението, че именно Западът ограничава позициите на Америка. Нали ръководейки Запада, Вашингтон има по-мощен мандат, за да ръководи света. „И в тази точка в полза на политиката на Тръмп идва Путин. Тръмп е шанс за Путин не само да излезе от международната изолация след агресията на Русия в Украйна. Това е също шанс за завръщане към „добрата стара“ политика на сила“, обяснява Кузняр.

И допълва, че в нея Русия се чувства като риба във вода, нали не трябва да се прави на прилична, да се придържа към нормите, да търси компромиси в международните органи. Големите ще решават всичко. Поради това и китайците в неофициалните преговори казват, че Тръмп е „дар от небесата“. В Пекин не са очаквали толкова бърз отказ на САЩ от техните азиатски съюзници. В това няма противоречие с военното присъствие на САЩ в Южнокитайско море, защото там става дума за икономически интереси, подчертава той.

Няма противоречие с американското военно присъствие в Южнокитайско море, защото става дума за икономически интереси, подчертава той. „Специфичната логика на действията на Тръмп отговаря на очакванията на стопаните на Москва и Пекин, които се смятат за по-мъдри и съобразителни, имащи право да разчитат на успех в играта, предлагана от президента на САЩ. За наивността, съединена с нарцисизъм, свидетелстват и срещата на високо равнище в Сингапур. Но Путин или Си Дзинпин не са малкия хулиган от Пхенян. Това са играчи тежка категория, което май Тръмп не разбира“, смята политологът.

Политиката на Тръмп към Европа е особено присърце на Путин. Стопанинът на Кремъл играе същата игра: той иска да я раздели и отслаби. Досега, без много успех, отбелязва той. Орбан е интересен съюзник на Путин, но Унгария не означава твърде много. „Това, че „Право и справедливост“ направиха Будапеща и във Варшава, доставя удоволствие на Кремъл, но това не е Берлин, Париж или Лондон. В тази перспектива срещата на високо равнище Тръмп-Путин е лош сигнал за Европа“, разказва професорът.

Какво може да направи Европа между двата пожара? Европейските ръководители, както и органите на ЕС, отговарящи за външната политика на Съюза, могат да отговорят на това. Той определено трябва да остане единен и да не се оставя да се манипулира. Но дори и тази първа предпоставка на стратегията на реакция на ЕС на възникващата ос „Тръмпутин“ може да не възникне, предупреждава той. Ако, както се оказва, руските пари са подкрепяли кампанията в полза на Брекзит, тогава какво да кажем за държавите, които исторически или идеологически са били изложени на влиянието на Русия.

Досега Европейският съюз успя да остане относително сплотен по отношение на Русия, твърди авторът. Но съюзът, към който могат да се насочат отношенията между Тръмп и Путин и техните съвместни действия срещу единството на Европа, може да промени това. Европейският съюз може да следва пътя на политически колапс. И важна последица от това ще бъде немско-руското сближаване. "Берлин няма да иска да тръгне зад Вашингтон. Тогава Русия ще получи повече свобода по отношение на възвръщаемостта на влиянието в Централна и Източна Европа ", обобщава полският политолог и професор Роман Кузняр в публикацията в Rzeczpospolita.

Превод: Поглед.инфо