/Поглед.инфо/ Анализирайки туитите, посветени на падането на самолета МН17, политолозите стигнаха до извода, че в много случаи с по-голямо внимание се ползват постовете на обикновените хора, а не властовите структури и мейнстрийма на средствата за масова информация. Като изключение сред тях авторите посочват телевизионния канал RT, който има „необикновено голямо влияние“. Затова не си струва да се заблуждаваме, че в епохата на информационните войни просто „хранят“ хората с информация – гражданите изразяващи собственото си мнение също стават активни участници в процеса, твърдят аналитиците във The Washington Post.

Тази седмица Министерството на отбраната „се опита да дискредитира официалните заключения“ относно това как през 2014 година руска ракета уж е свалила над Украйна пътническия авиолайнер рейс МН17. „На нас нещичко ни е известно за спусканите отгоре надолу тактики и стратегии на режима, но къде по-малко знаем за онези, които непосредствено разпространяват дезинформация в цифровата сфера и за онези, които непосредствено се противопоставят на това. За да разберем кой се занимава с разпространение на дезинформация в социалните мрежи ние разгледахме обсъжданията (на свалянето – ИноТВ) на МН17 в Twitter“ - пише професорът от факултета по политология на Копенхагенския университет Ребека Адлер-Нилсън и докторантът по програмата за PhD на факултета по политология на Копенхагенския университет Евгений Головченко в своята статия за The Washington Post.

По думите на политолозите, те изследват обсъжданията, които избухват в социалните мрежи след падането на МН17 на 17 юли 2014 година и са се постарали да открият кой най-активно се занимава с разпространяването на информация за причините на падането на самолета. Световната общественост веднага се съгласи с това, че падането на самолета, което отнесе 298 човешки живота е голяма трагедия. Само няколко часа след станалото в социалните мрежи започнаха да се множат обясненията на причините за падането на самолета. Западните средства за масова информация твърдяха, че самолета са свалили „проруските сепаратисти“, руските власти виняха за всичко украинските военни.

През септември 2016 година Обединената следствена група, която се оглавява от холандски специалисти, предостави резултатите от своето разследване. Според заключението на чуждестранните експерти, МН17 е свален от ракета, изстреляна от територията, подконтролна на „сепаратистите“. В последствие следователите заявиха също, че самата ракета принадлежи на руската армия.

Както подчертават авторите на статията, в своето изследване те вземат за основа това, че резултатите от официалното разследване са верни и че всички, които се опитват да опровергаят тези заявления в социалните мрежи се занимават с разпространение на “дезинформация“. Впрочем, Адлер-Нилсън и Головченко настояват, че те не са си поставяли за цел да намерят истината, а само са искали да понаблюдават кой разпространява „конкуриращите“ гледни точки.

Политолозите анализират случайна подборка, съставляваща 10% от всички туити, засягащи падането на малайзийския авиолайнер – почти 1 млн. поста от 17 юли 2014-та до 9 декември 2016-та. Както се изяснява, в разгледаните обсъждания на трагедията преобладават две противоположни гледни точки: тези, които подкрепят версията на Обединената следствена група, и онези, които считат, че за всичко е виновна Украйна или Запада. Впрочем, някои ползватели в появилите се в подборката постове просто са изразявали съболезнования и не са говорили нищо за причините за трагедията.

Изследователите разделят всички разглеждани акаунти на три категории: онези, които се управляват от името на държавните структури, принадлежащите на средствата за масова информация и на представителите на гражданското общество (на обикновените граждани и на НПО)). И тук неочаквано авторите стигнали до извода, че зад разпространението на дезинформацията в мрежата и борбата с нея на първо място стоят отделни хора и групи (даже в по-голямата си част не са ботове), които по ефективност на своите действия в някои случаи превъзхождат мейстрийма на средствата за масова информация и властовите структури.

По думите на Адлер-Нилсън и Головченко, резултатите от тяхната работа говорят за това, че популярната по-рано мисъл за изключително управляемата от държавите информационна война заради Украйна не е съвсем вярна и посочват важността на гражданската активност в „глобалната битка за истина и дезинформация“. Много ползватели активно си взаимодействат в Twitter, но най-голямо влияние получават в масовите ретуити заедно с другите активни ползватели.

„Даже по време на международни конфликти, както в Украйна, където контролираните от режима средства за масова информация и различните информационни кампании се конкурират една с друга в създаването на определен контент, влиятелните блогери и гражданските журналисти превъзхождат професионалните журналисти и големите медийни корпорации, такива като CNN и BBC. RT (бившата Russia Today), финансираният от руското правителство новинарски канал, по всяка вероятност тук прави изключение. Въпросът за това, защо RT има необичайно голямо влияние е достатъчно важен и несъмнено трябва да стане предмет на бъдещи изследвания, но на днешен ден ние не знаем, защо се наблюдава такова явление“ - пишат Адлер-Нилсън и Головченко.

Авторите обясняват, че не се опитват да разграничат идеите, транслирани чрез постовете на гражданските лица и идеите, разпространявани от властовите структури или средствата за масова информация. Гражданите нерядко разпространяват информация, зад която изначално стоят властите или подконтролните им средства за масова информация. Но много постове на влиятелните ползватели се попълват с техните собствени аргументи.

Изследователите не привеждат конкретни обяснения за популярността на „гражданските“ постове, но предполагат, че това може да бъде свързано с по-голямата готовност да вярват на също такива граждани.

Лесно е да се мисли, че Кремъл и западните правителства вземат на въоръжение информацията за да завоюват общественото мнение. Но не трябва да се намалява гледната точка на гражданите и гражданското общество – това не са просто беззащитни обекти, които могат да бъдат манипулирани с военни или стратегически цели. Във века на интернет и социалните мрежи гражданите стават не просто пасивни получатели на информация – те играят голяма роля в борбата за разпространението на дезинформацията и борбата с нея, считат политолозите.

Превод: М.Желязкова