/Поглед.инфо/ Макар че масовите протести в арабските страни срещу авторитаризма, корупцията и икономическите проблеми не ни позволяват да говорим за началото на нова „Арабска пролет“, в региона определено се оформя експлозивна атмосфера, съобщава The Washington Post. Както отбелязва изданието, опитвайки се да сдържа Иран, администрацията на Тръмп разчита на "авторитарни регионални режими", затваряйки очите си за репресиите, но ако започне втора "арабска пролет", тя ще се окаже сред губещите.

Кадри от масовите протести в столиците на арабските държави, в които протестиращите изискват оставката на техните корумпирани и застаряващи управници, може да изглеждат анахронизъм. „Нима Арабската пролет не се случи ли преди няколко години? И нима не завърши с преврати и граждански войни, в резултат на които старият авторитарен ред е възстановен?”, си задава въпроса The Washington Post.

И да и не, отговаря вестникът. Абдел Фатах ал-Сиси е в процес на провъзгласяване на себе си като „диктатор за цял живот” в Египет, Башар Асад „управлява руините на Сирия”, а монархиите в Персийския залив, водени от Саудитска Арабия, провеждат твърда, репресивна политика.

Въпреки това в Алжир, в резултат на масови демонстрации, президентът Абделазиз Бутефлика отказа да бъде преизбран за друг мандат. В същото време в Судан, въпреки отстъпките и жестоките репресии на "режима" на Омар Башир, протестите не спират. В Йордания се провеждат национални маршове срещу корупцията, а в Мароко митингът на учители завършва с вика "да премахне диктатурата".

Това все още не е втора „арабска пролет“. Нито един режим не е паднал. Много от тези, които се присъединиха към революцията през 2011 г., са или мъртви, или в затвора, или деморализирани, съобщава The Washington Post. "Мнозина, включително египтяните, осъзнават, че цената на едно въстание ще бъде висока", каза изследователката Мишел Дан, която предвиди революцията в Кайро.

В същото време, продължава изданието, новата вълна от безредици ни позволява да направим няколко извода, противоречащи на общоприетото във Вашингтон, и особено в администрацията на Тръмп, мнение. Първо, по думите на Дан, „подпалките в района отново са изсъхнали и искрите вече летят“. Второ, „авторитарната реставрация”, която трябваше да върне политическата стабилност в Близкия изток и да отвори пътя към икономическа модернизация, се провали.

Ас-Сиси и принцът-наследник на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман смятат, че могат да вървят по пътя на "капиталистическата автокрация" по примера на Китай и Русия. Въпреки това, за разлика от Си Дзинпин, те не успяха да постигнат икономически успех: корупцията, "тежката ръка на държавния капитализъм" и обичайната некомпетентност пречат на притока на чуждестранни инвестиции, пише The Washington Post.

В Алжир се създаде подобна ситуация: „застойният режим“ не можа да компенсира загубата на приходи от износ на нефт и газ. От 2013 г. алжирските златни и валутни резерви намаляха наполовина, а коефициентът на безработица се повиши до 11%.

По-голямата част от региона страда от токсичната смес от небрежност и корупция. Не достигайки процъфтяване по китайски или дори руски модели, арабското общество отново потъна в депресия. "Злобата, причинена от арогантността и безнаказаността на политическите, военните и икономическите елити, постоянните провали на правителството и утежнена от разрастващата се корупция и разхищаване на държавата, напомня за атмосферата на войнственост от 2010 г. и началото на 2011 г.", отбеляза по този повод сътрудникът на Националния демократичен институт Лесли Кембъл.

Разбира се, протестни акции се провеждат в страни с по-либерална политическа система. Тунис, който единствен от всички страни стана демократична държава след „Арабската пролет“, страда от стачки и демонстрации. Ирак миналото лято пострада поради безредици, причинени от недостиг на електричество и вода.

Въпреки това, според Кембъл, в тези страни има възможности за диалог, относителна свобода на словото, както и за политически институции, които в известна степен могат да реагират на исканията за промяна. Вълненията в Ирак, например, завършиха с демократична промяна на правителството, а президентът и новият премиер, според Thе Washington Post, са умерени политици, които се стремят да се борят с корупцията.

Ситуацията в Ирак не може да се нарече стабилна, но ситуацията там изглежда не лоша в сравнение с Египет и Саудитска Арабия, чиято единствена реакция на размириците или дори мирни протести остава "жестоки репресии", смята изданието.

Администрацията на Тръмп изгради своята стратегия за Близкия изток върху автокрациите. Тя заложи на това, че ас-Сиси в Египет и Мохамед бин Салман в Саудитска Арабия ще се станат опора на регионалната стратегия за сдържане на Иран. Подобна тактика се гради на допускането, че техните режими ще осигурят стабилност. Поради тази причина администрацията не предприе никакви усилия да обуздае репресиите. От това следва, че ако започне новата „арабска пролет“, президентът Тръмп ще бъде сред губещите" – обобщава The Washington Post.

Рекламирайте или подкрепете Поглед.инфо и ПогледТВ, за да ги има по-дълго време и да запазим тяхната независимост. /Прочетете долу/

Превод: М.Желязкова


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели