/Поглед.инфо/ Влошаването на икономическите отношения със САЩ тласка ЕС към търсене на нови партньори, пише Wirtschaftswoche. Брюкселската среща „Азия – Европа“ трябваше да демонстрира на Тръмп, че Европа може да изгражда многостранни икономически отношения и без Вашингтон. Но, предупреждава изданието, тук има своите подводни камъни: азиатските страни (на първо място Китай) няма да могат напълно да заменят САЩ, тъй като те не разделят европейските ценности.
По време на откриването на срещата „Азия – Европа“ миналия четвъртък в Брюксел, Върховният представител на ЕС по външната политика Федерика Могерини заяви, че „Тази среща не се провежда срещу когото и да било“ - пише Wirtschaftswoche. Но повече от очевидно е, че срещата на лидерите на ЕС и Азия изпраща явен сигнал срещу политиката на Доналд Тръмп „Америка преди всичко“. В думите на Ангела Меркел, казани на полето на срещата имаше по-голяма яснота: „Тук са се събрали страни от Европа и от Азия, които искат основана на ясни правила световна търговия и се придържат към принципите на мултилатерализма*“. Може смело да се добави: „...които не се придържат към Тръмп“ - отбелязва изданието.
Графичните и статистическите данни, публикувани в навечерието на срещата на сайта на Европейската комисия също носеха в себе си антиамериканско послание, се казва в статията на Wirtschaftswoche. Съгласно тези данни търговският оборот между ЕС и страните от Азия (включително Китай, Япония, Южна Корея, а също Австралия, Русия, Индия и страните от Югоизточна Азия) се оказа със значително по-голям обем, отколкото оборота между ЕС и Северна Америка. „Ние можем да минем без Тръмп“ - ето краткия смисъл на приведената статистика.
ЕС иска хармонизация на търговските пътища, граничния контрол и митническите правила и в това интересите на Брюксел и азиатските страни са сходни. В плановете влиза вграждането на китайския „Нов копринен път“ под формата на многостранната търговия, информира изданието.
Но, предупреждава авторът на статията Фердинанд Кнаус, представата на азиатските (на първо място китайските) власти за мултилатерализма рязко се отличават от европейската. Пекин действа в парадигмата на своите национални интереси и ЕС никога не трябва да забравя за това. Затова не си струва Брюксел да се надява, че ще успее да създаде с азиатските партньори същото общо ценностно пространство, което имаше някога с Вашингтон. Авторът прави извод, че извънредното сближаване на Европа с Поднебесната в търсене на замяна на „тръмпизираната“ Америка, по-скоро ще засили не мултилатерализма, а пекинските амбиции за световно господство.
*мултилатерализъм - начин за организиране на международните отношения, позволяващ на всяка държава да се ползва от привилегии в отношенията с всички партньори (бел. пр.).
Превод: М.Желязкова