/Поглед.инфо/ Както във всеки елемент на американската шоу-политика, в антируските санкции рано или късно трябва да се появи своя собствена позната марка. Ако политическото явление няма такава, то не може да съществува в общественото съзнание. Затова Тръмп сам по себе си е марка, и тази марка дори има лозунг „Да направим Америка отново велика“.

За антируските санкции са измислили не по-малко ярка и запомняща се марка – „санкции от ада“. Авторството принадлежи на сенатора-републиканец от Южна Каролина Линдзи Греъм. Американските медии, които видяха текста на проектозакона за санкциите преди официалното му публикуване, твърдят, че той напълно оправдава своето неформално име. Аналитиците от „Бърклис“ дори посочиха „радикалния“ сценарий за въплъщаването на практика на най-резките предложения, фигуриращи в законопроекта. Сред тях, покрай останалото, има въвеждане на финансовите ограничения срещу руските централни банки.

„Най-радикалната версия на санкциите, в която под тях попадат транзакциите с всички руски държавни банки, ще има сериозни последствия за цялата руска икономика. Което може да бъде още по-болезнено от санкциите срещу суверенния руски дълг“, заяви пред бизнес-информационната агенция „Блумберг“ икономистът от „Бърклис Капитал“ в Лондон Лиза Ермоленко.

В аналогична записка „Бърклис“ подчертават, че „законопроектът ясно демонстрира решимостта да се отиде по-далеч от преди, в стремежа да се нанесе вреда на Русия“. Тук трябва да се отмени, че в решимостта на сенаторите-русофоби да нанесат вреда на Москва никой не се е съмнявал преди. Въпросът бе дали неколцината рационални представители на американските елити ще успеят да спрат разрушителните и вредни за самите САЩ санкционни попълзновения на тези, които на основа на ненавистта си к Русия и Доналд Тръмп са готови на всичко.

Трудно може да се повярва в разрушителността на санкциите за самите Щати, нали пряката логика сочи простата конструкция: колкото са по-резки санкциите, толкова по-.зле за Русия и тя малко може да навреди на Америка. Значи, санкциите са най-добрият инструмент за въздействие върху Русия. А който смята иначе, проповядва „кремълска пропаганда“. Проблемът е там, че ако се изхожда от такова тълкуване на възможностите на САЩ и последствията на санкциите, то в стройните редове на кремълските пропагандисти трябва да впишем, например, американския бивш финансов министър Джек Лю, който бивайки още министър по времето на втория мандат на Обама, обясни на същия състав сенатори-русофоби, искащи „Русия жестоко да бъде наказана за Крим и Сирия“, че не трябва да се увличат със санкциите. И той представи много прагматични причини:

„Нашата централна роля в световната финансова система не трябва да се възприема като нещо разбиращо се от само себе си. Ако чуждестранните юрисдикции и компании усетят, че ще използваме санкции, в особеност вторични, без достатъчни обоснования и по неуместни причини, не трябва да се чудим, че ще потърсят начини да избягват транзакциите в САЩ или в долари. И колкото по-силно ще свързваме използването на долара или нашата финансова система с подчинение пред американската външна пол, толкова по-висок ще бъде рискът от миграция към други валути и финансови системи. Такъв изход не е в интерес на САЩ и ние трябва да се постараем да избягваме това“.

Това не е гласът на кремълската пропаганда, че санкциите ще навредят на самите САЩ. Това са тезите на първия финансист на Барак Обама. На човека, който успя да убеди в това беснеещите от кримската плесница американски политици през 2016 г. От това дали подобна убедителност ще прояви неговият приемник Стивън Мнучин, ценността на аргументите няма да се промени. Ако Вашингтон наистина поиска с мощен пробив да застави един от най-големите износители на газ и петрол на планетата да се дедоларизира, то сложностите в руската финансова система ще бъдат краткосрочни (или в най-лошия случай средносрочни). А вредата върху доларовата система ще бъде нанесена завинаги.

Отделно трябва да се засегне въпросът с така наречените вторични санкции – тоест заплахата за предприемане на мерки към европейските, китайските и другите неамерикански компании, които ще продължат да водят бизнес с руските санкционирани компании.

Да погледнем на иранската ситуацията, в която Вашингтон възлага надежди именно на „вторичните санкции“. Въпреки определените успехи в голяма степен европейските страни устроиха на Вашингтон истински празник на непослушанието. Например агенция „Ройтерс“ съобщава, че „Германия ще продължи да предоставя експортни и инвестиционни гаранции за иранските проекти, въпреки натиска на САЩ“.

Още по-интересна информация представя флагманът на американската делова преса The Wall Street Journal: „Правителствата на Франция, Великобритания и Германия съобщиха на Иран, че те разглеждат активацията на сметките на ЦБ на Иран и на централните банки на своите страни за откриването на финансов канал за поддръжката на иранската ядрена сделка“.

В случая европейците следват принципи – при това в иранската ситуация не става дума за някакви жизнени интереси на Европейския съюз, а по-скоро за желанието да се защитят собствените ирански инвестиции и да се покаже на Вашингтон, че той не може еднолично да диктува иранската външна политика. Освен това NBC и BBC съобщават, че на официално равнище ЕС вече заплашва да въведе санкции срещу европейските компании, които ще съблюдават санкциите на САЩ.

В тези условия шансовете ЕС да се съгласи да участва във финансовата изолация на Русия (с риск, например, да замръзне зимъска) заради удовлетворението на русофобските амбиции на група американски сенатори, меко казано са незначителни. Освен това определена част от антиамерикански настроените европейски политици, например Жан-Клод Юнкер, могат да възприемат възможността за пълната дедоларизация на европейско-руските финансови потоци като дар от съдбата. И като добър начин да развалят настроението във Вашингтон.

„Адските санкции“ са безспорно много ефективна политическа марка, но тяхната реална ефективност по отношение на Москва е крайно съмнителна. Дори и западните анализатори не вярват особено в тях.

Както заяви в интервю пред „Блумберг“ аналитик от рейтинговата агенция „Мудис“: „Русия е готова да поеме удара на всички нови санкции, които могат да бъдат въведени от САЩ. Мерките по намаляването на вложенията в американските облигации и зависимостта от долара направиха икономиката по-малко уязвима към по-резките американски ограничения“.

Ето това е случай, когато трудно можем да не се съгласим с мнението на американската рейтингова агенция.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели