/Поглед.инфо/ Сред част от нашето население все още има фундаментална носталгия за съветския период. Сред същите, които не са пострадали от този период, се наблюдава положителен, патриотичен образ на социално-справедлива държава с технологичен прогрес, нови хоризонти, нравствени отношения между хората и дисциплина. Така настроенията на неосъветизма остават в нашето общество – сред възрастните хора като нещо естествено, сред младите като нещо полемично, което противопоставя Сталин на съвременните либерали./ВИДЕО/ Рус.ез.

Държавата, виждайки в съветската носталгия патриотизъм и някаква приемственост на тоталитарния модел, частично я култивира, защото това е доста удобна форма. Тогава е имало идеологически тоталитаризъм, а сега административен.

Второто отношение към Съветския съюз, което се наблюдава сред консерваторите, често се наблюдава сред православните и монархистите. Те се борят срещу този неосъветизъм, представят примери от тоталитаризма, унищожаването на религията зверствата.

Има и либерали, които изобщо мразят всички – съветските, руските, а пред 90-те години наричат цяла Русия червено-кафява. Фразата на Швидски „руският фашизъм е по-страшен от германския“ – ето това е цялата същност на либералите.

Но ако либералите имат автореферентна система и с тях изобщо може да не се съобразяваме, то възгледите на неосъветистите и на новите леви са легитимни. Те предоставят информация, доколкото може да се прецени от Интернет и социалните мрежи, по ужасен начин - нито едните, нито другите представят аргументи, те не искат да се изслушат едни други. При комунистите, като правило, под горещата ръка попадат религията, монархията, руската история, „експлоататорите“, а при белите изплуват атеизмът, преследването на духовенството, етническата принадлежност на организаторите на революцията, теорията на конспирацията.

В този конфликт днес пребивава патриотичното движение. Не е странно, че то е абсолютно депресивно – диалогът е неконструктивен, проект не предлагат нито едните, нито другите. И изглежда, че всички са устроени от това – това освобождава от проекти и от консолидация, може спокойно да се прехвърлят вели оскърбления и да се блокира насочеността на всяко от движенията.

Преди време, през 1991 г. във вестник „День“, а след това във „Завтра“ (с Александър Проханов и други съмишленици), поставихме задачата да не позволяваме да се разделят тези две линии, да не се превърнат в антагонисти в политиката. Да, това са два различни възгледа за руската история, да, това са две различни ценностни системи, които са несравними една с друга, но те имат общ знаменател - и двете са патриотични. И белите, и червените са руснаци, които по различен начин приемат нашата мисия и имат свой образ за Русия.

Онези, които ни управляват днес, въобще нямат образ за Русия. Те нямат Русия - те са глобалисти. Те вярват, че Западът е модел, а ние сме недостатъчно западна страна, която трябва да бъде доведена до общия знаменател и след това интегрирана в западния свят.

За разлика от либералите-глобалисти, неосъветските и белите патриоти обичат родината си. Ние искаме силна, независима, социална и справедлива система.

Любопитно е, че ако питате белите каква я виждат Русия, те приемат идеята за социална справедливост (само без атеизъм, материализъм и т.н.) и ако питате неосъветите, те признават руския народ за велик (само че под формата на СССР). Тоест - по двата въпроса – за социална справедливост и за руска идентичност - бялото и червеното се сливат. Това из основи ни отличава от либералите.

Сега нека помислим: кой има интерес това взаимно депресивно оскърбяване да продължава? Парадоксално, но не са само либералите – това са също новите червени и новите бели, които не искат да правят нищо. Либералите искат да управляват и да изправят едни срещу други червените и белите, а те не искат да променят нищо.

В един момент общ знаменател стана Путин - той беше признат и от либералите, и патриотите, той се превърна в компромисна фигура, която реши половината проблеми, втората не. Нашият народ му е възложил идеологическа отговорност, която той не е в състояние да реши, а и не иска. Той иска да бъде президент и на трите групи – и на олигархичните елити, и на белите, и на червените патриоти. Той симпатизира на всички и ще удържа компромиса до край.

Но постепенно противоречията се натрупват и достигат до критичния етап. Сега е един преходен момент, 20-годишно отлагане на процесите, които съзряваха през 80-те и са загубени от патриоти през 90-те.

Прекрасно е да си бял, прекрасно е да си червен, но нека бъдем убедителни, живи и етично съответстващи на тези идеали, а не деградирали маргинали. Да бъдем пълноценни, събрани, етически цели хора и на двата фронта. Карикатурността на двата типа свидетелства, че и двата мирогледа са повърхностни за нас – нашият истински мироглед е някъде в ядрото на руската идентичност, където има и религия, има и социална справедливост, и силна държава, и традиции. Това ни и обединява. Общият импулс е руското, то може да бъде разбрано, осмислено, превърнато в концепция, в теория, в проект и в стратегия.

Превод: Поглед.инфо