/Поглед.инфо/ Междинните избори в САЩ се състояха, но все още не бяха напълно завършени. Все още има преброявания за гласове в щатите Флорида, Джорджия и Охайо, където разликата между основните кандидати се изчислява в части от процента. Техните резултати трябва да бъдат обявени чак на 15 ноември, затова за момента две губернаторски места, три сенаторски и седем конгресменски остават празни. Но основните резултати са вече определени.

- Камарата на представителите през 2019 г. за първи път през последните осем години попада под контрола на сините, т.е. на Демократическата партия, те получават около 230 гласа, като 218 са необходими за обикновено мнозинство, но нямат възможност да преодолеят ветото на президента, което изисква 290 мандата;

- Сенатът остава в ръцете на червените, тоест на републиканците, които са получили поне 51 места;

- на държавно ниво, има увеличение на Великата стара партия („Great Old Party”), по-специално, републиканските губернатори смениха демократите в пет от 36-те щата, обратният процес се е случил само в два.

По този начин може да се каже, че кръстоносният поход, организиран от политическите представители на „Дълбоката държава” срещу 45-ия президент на САЩ непосредствено след победата му на президентските избори на 8 ноември 2016 г. всъщност се провали. При това през първата половина на президентския му мандат в Белия дом Доналд Тръмп трябваше да ръководи реална война на два фронта: както с демократите, така и с противниците си в Републиканската партия. Но той продължи. И това е голяма победа на американските „националисти” над „глобалистите”. И личната победа на самия „голям Доналд”, който многократно заяви, че изборите на 6 ноември са вот на доверие към неговата политика и призовава гласоподавателите да гласуват, сякаш на мястото на фамилията на кандидатите републиканци има само пет букви – ТРЪМП.

Не с бройка, а с умение

Може би най-изненадващо е, че сегашният стопанин на Белия дом, на когото 98% от американските медии прогнозираха най-мощно поражение, успя да го избегне. Това означава, че Тръмп се бие като Суворов - не с бройка, а с умение. Всъщност той стана президент, спечелвайки почти три милиона по-малко гласове от своя демократичен опонент Хилари Клинтън: 62,985,106 срещу 65,853,625. Но на ниво избирателна колегия от щатите, които пряко избират името на новия американски лидер, тези минус три милиона се превърнаха в плюс 77 електора.

Този вид сблъсък в американската политическа традиция вече се е случил и повече от веднъж, но никога разликата между кандидатите не е била толкова голяма. Така през 2000 г. Джордж У. Буш бе избран за 43-и президент на Съединените щати с 5 електорски гласа (271 срещу 266), но загуби малко повече от половин милион гласа пред своя съперник демократ. По-рано, подобни прецеденти са се случвали през 1876 г. (републиканския Ръдърфорд Хейс, който е губи с 200,000 гласа пред демократа Самюъл Тилдън, но печели с електорски марж от един глас), а през 1888 г. републиканецът Бенджамин Харисън отстъпва пред демократическия Гроувър Кливланд около 90 000 гласа при плюс 65 по електори. Имайте предвид, че и четирите случая са в полза на републиканците. След изборите от 2016 г. демократите дори внесоха законопроект, съгласно който американският президент трябва да бъде избран чрез пряко гласуване на гласоподавателите, а не от борда на упълномощени електори от щатите, но тази инициатива, разбира се, не премина през републиканския тогава Конгрес. Може би сега тя ще бъде отново активирана - макар и без шанс за успех в Сената и Белия дом.

На претенциите на демократите и масовите протести по двата „сини” бряга на Америка с лозунга „Не е мой президент!” Тръмп отговаря в духа си, че е спечелил в пълно съответствие с действащото законодателство и че ако буквата на закона бе различна, той би използвал друга печеливша избирателна стратегия. Резултатите от гласуването на 6 ноември 2018 г. потвърдиха думите му: Големият Доналд успешно премина през огнището на преките избори, съсредоточавайки усилията си на ниво 33 сенатори и на 36-те щати, в които преизбират губернаторите, оставяйки без каквато и да е лична подкрепа на практика всички републикански претенденти за постове на Конгресмени, защото „те са твърде много” – така той напълно възложи отговорността за този политически сегмент на апарат на Великата стара партия, където бяха съсредоточени основните сили на неговите опоненти. Тоест във „висшата математика” на американската политика, „отборът Тръмп” засега е с едни гърди пред своите демократически опоненти.

Целта е втори президентски мандат.

Написаният от американския президент пореден туит по този повод: „Огромен успех тази вечер! Благодаря на всички!”, предизвика много бурна реакция в американското общество. Повечето противници на Тръмп и дори неутралните наблюдатели оцениха този запис повече от критично: видите ли, той винаги е свикнал да блъфира, републиканците загубиха Камарата на представителите, сега всички инициативи на Белия дом на това равнище ще бъдат забавяни, а разследванията против 45-ия президента на САЩ с перспектива да се стигне до импийчмънт продължава. При това основните удари по него от областта на фантазиите за „руските хакери”, „агентите на КГБ” и сексуалния тормоз, най-вероятно, ще преминат към по-доказателствена сфера по линия на укриването да данъци, корупционни схеми и прочее „мръсно финансово бельо”, свързано с бизнес империята на „Големия Доналд”. При това „огледалният отговор” към семейство Клинтън от страна на Белия дом ще бъде в полза на Демократическата партия, която се е „уморила” от Хилари и Бил (именно в тази последователност). И съответно „клинтъновците” категорично нямат интерес да превеждат атаките срещу Тръмп в тази сфера. Така че според нас 45-тият президент има някои основания да охарактеризира резултатите от изборите като „огромен успех”.

На първо място той запази републиканското мнозинство в Сената и на равнище законодателните органи на повечето щати. Това не е проста задача, но изпълняването ѝ гарантирано го предпазва от опити за импийчмънт от страна на демократите и създава нелоши условия през 2020 г. да бъде избран за втори мандат.

На второ място той, по всяка вероятност, ще получи значително по-голям контрол над Републиканската партия, включително и над нейния апарат. Вътрешнопартийната опозиция по отношение на Тръмп сериозно отслабна и на ниво Конгрес, и на ниво федерална и общинска бюрокрация. По водещата телевизионна програма NBC (Далеч не „протръмповски” медиен ресурс) водещият Кък Тод, коментирайки резултатите от изборите от 6 ноември призна, че президентът е прехванал управлението върху „Партията на слова”. „Сега Републиканската партия е партията на Доналд Тръмп”, заяви той. За това, че това не са празни приказки, а констатация на реални изменения, говори оставката на 7 ноември

На 7 ноември, точно на следващия ден след междинните избори, главният прокурор на САЩ и министър на правосъдието Джеф Сешънс, който по всякакъв начин допринеся за работата на по същество антитръмпова комисия на Мюлер, подаде оставка. Сега Тръмп издига на този пост, заобикаляйки първия заместник на Сешънс Род Розенщайн, които пряко ръководи работата на комисията Мюлер 49-годишният християнски консерватор от Айова, Матю Уитакър.

На трето място Тръмп мобилизира собствения си електорат до край. Публиката на предизборните му речи достигна 50 милиона души. Това на свой ред накара опонентите му да се обърнат за повече подкрепа към маргинализираното американско общество. В резултат на това според анкетни проучвания Партията на магаретата е подкрепена от 90% от гласувалите афроамериканци, 77% от азиатските гласоподаватели и 68% от латиноамериканците, 87% от представителите на сексуалните малцинства, 67% от гласоподавателите под 30 и 66% от жителите на мегаполисите , И ако с такава подкрепа противниците на 45-ия президент на Съединените щати не успяха да постигнат решаващо предимство, това означава, че неговите поддръжници бяха мобилизирани в още по-голяма степен, отколкото преди две години. „Струва ми се, че Тръмп е намерил електоралната си база”, каза същият Чък Тод. Избирателната активност на изборите надхвърли 50% (на предишните такива избори през 2014 г. тя бе един и половина пъти по-малко, 36,5%), а в някои щати достига 60% или повече. Освен това такова разширяване на антитръмповския електорат доведе до структурите на властта много радикали - привърженици не на Хилари Клинтън, а на левия Бърни Сандърс, който бе успешно преизбран от Върмонт като независим кандидат, а не като демократ. Това на свой ред прави много по-вероятно разделянето на демократичния електорат на президентските избори през 2020 г., когато условното Бърни Сандърс или неговият еквивалент по отношение на синьото може да играе същата роля, която Рос Петро игра във връзка с червените през 1992 г. и особено през 1988 г., разделяйки републиканските гласоподаватели и помагайки на победите на Бил Клинтън.”

„Синята вълна” срещу „Червената стена”

А демократите и другите опоненти на „Тръмпизма”? Синята вълна, която заплашва да повете републиканците на междинните избори и да устрои импийчмънт на 45-тия президента на САЩ още преди края на първия му мандат, се натъкна на „червена стена” и в много отношения загуби мощта си. Вместо цунами се образува просто вълнение.

Антитръмовият съюз, на първо място, успя уверено да си върне Камарата на представителите, която държи в ръцете си както финансовата и бюджетна част на американската държава, така и дейностите на съдебната система и специалните служби. Следователно кадрите на „Дълбоката държава”, които наводниха тези структури през последните 17 години, получиха известни гаранции за своя статут и за дейността си в бъдеще.

На второ място, антитръмповският съюз се консолидира по време на предишната предизборна кампания и включи нови групи в своите редици, които могат да играят решаваща роля в следващия политически цикъл и да окажат по-голямо влияние върху политиките на сегашната администрация.

И накрая, неуспехът на „Големия Доналд” на международната сцена беше третият сериозен фактор в дейността на силите, насочени срещу него, тъй като той се оплете и влоши позицията на САЩ в почти всички сфери на световната политика. Неговият опит да „осребри” световното лидерство на Америка започна още повече да напомня на разярения политически и финансов елит, че все по-близо приближава Америка до съдбоносно решение, за което антитръмповците говорят открито на закрити срещи с ешелоните на властта във Вашингтон.

Тактика плюс, стратегия минус

Сравнявайки позициите на Тръмп и на неговите противници е възможно да се каже с абсолютна сигурност, че основните битки са все още пред тях и те все повече ще люлеят и разтърсват огромния кораб на американската политика. Освен това всички постижения на Тръмп са предимно тактически по своята същност и не решават основните стратегически задачи, пред които е изправен президентът на САЩ: как да се справи с китайския настъпващ гигант и в същото време да се сложи край на вътрешния политически конфликт в Америка, като същевременно запази „глобалното лидерство” в целия свят. Същността на този конфликт също не е тайна и изключително проста: за да спаси САЩ за сметка на „Доларовата империя” или да спаси „Доларовата империя" за сметка на САЩ.

До неотдавна засилването на Америка и разширяването на „Доларовата империя” бяха еднопосочни и взаимосвързани процеси. Но сега очевидно това не е така. Предишният курс, създаден след избирането на Джордж Буш по консенсуса на американските политически елити, използващи атентатите от 11 септември, позволи на Америка да застане под знамето на „глобалната борба срещу международния тероризъм” и активното „изнудване с мека сила”, почти четворно, от 5,77 в началото на 2001 г. до 21.7 трилиона. долара днес да увеличи своя държавен дълг, отдавна е изчерпан. Но той поддържа такава инерция, че в момента е невъзможно да го спрем без катастрофални последици за Съединените щати и за целия свят. Не само в изпълнение на Доналд Тръмп, а изобщо.

Оттук и външнополитическите залитания на американския президент. Ако в страната той всъщност успя да се отърве от войната на два фронта, тогава на международната сцена той, напротив, разгръща война в срещу всички. Преди всичко - срещу Русия и Китай. Освен това, в китайската посока, без да се обвързва с каквито и да било ограничения на силите, Тръмп изобщо върви „ва банк”, опитвайки се да „смаже” Пекин с увеличаване на вносните мита от 4 ноември. Междувременно американският търговски дефицит в търговията с Китай разбива нови рекорди. Така през януари-октомври 2018 г. той достигна 257.6 млрд. долара.

Коментирайки резултатите от междинните избори на 7 ноември, Тръмп заяви, че няма да позволи на КНР да заема първо място в световната икономика (макар Китай да я заема, като се взима предвид паритетът на покупателната способност, вече за шеста поредна година), което благодарение на въведените вносни мита, би било невъзможно. Но САЩ не се интересуват от търговска война, а от добро търговско споразумение със своите китайски партньори. И на 8 ноември официален Вашингтон „позволи” осем страни по света, включително Китай и Индия, да купуват токсичния ирански петрол, който беше забранен от американците. Тъй като и в Пекин, и в Делхи решиха да не обръщат внимание на подобни забрани на САЩ, но под забраната световните цени за черното злато ще бъдат малко по-високи

Очевидно плановете на сегашния президент на САЩ включват гигантска финансова и политическа маневра, за която е необходимо да се натрупат астрономически „репарации”в ръцете му не само от васали (Европа, Канада и Мексико, Япония, „петролните монархии” на Персийския залив и т.н.), но и от Китай, Русия и „Третия свят” като цяло. Каква е тази маневра? Най-вероятно е пълно преформатиране или дори разпадането на „Доларовата империя” с връщането на дълговете и едновременния технологичен пробив на американската икономика. И не случайно Тръмп намеква, че има нужда от втори президентски мандат за пълното и успешно осъществяване на такава маневра.

Предлагат на Кремъл да се предаде

При тези условия, от либералния блок на руския властови вертикал към Путин има предложения незабавно да се предаде на милостта на Америка. Сегашният ръководител на Сметната палата на Руската федерация, Алексей Кудрин, ясно говори за това в ясен текст. И малко по-завоалирано - главния редактор на „Независимая газета” и дългогодишен сътрудник на Анатолий Чубайс и Олег Дерипаска Ремчуков, които активно убеждава в една от последните си статии: „В мисиите на по-голямата част от световните глобални компании и корпорации присъствието на американския пазар се смята за условие за успех. Разбира се, в тези реалности преговорният лост в ръката на Тръмп прилича на диктаторски жезъл. Засега му се подчиняват всички. Ред е и на Китай. Следващата страна в това отношение ще бъде, според мен Япония, имаща голям профицит в търговията със САЩ. И там няма да има дълга съпротива. Японските водещи корпорации традиционно се стремят към пазарите на САЩ. Европейският съюз е на ред…” Изводът е логичен: Русия трябва по-бързо да застане на ред, за да не остане извън васалите на САЩ. А за „преизбирането на Тръмп е нужен ръст на икономиката, доходите и заетостта. Което ще остави малко пространство за маневриране и гъвкавост в преговорите с чуждестранните икономически партньори”.

Честно казано, дори е изненадващо да чуя такова нещо от човек, който има славата на „сивия кардинал на Кремъл” и доскоро ръководителя на избирателния щаб Сергей Собянин. Нещо повече, по времето, когато тримата гиганти от Евразия: Китай, Индия и Русия не само се договарят за постепенно излизане от „доларовата зона”, но и създават „зона без долари”в световната икономика, докато самата Америка е на ръба "Финансова корекция”, която ще бъде много по-тежка не само за кризата на от 2008-2009, но и от Голямата депресия (1929-1933).

Въпреки това, тази гледна точка остава много популярна в руската върхушка - а не само на нивото на финансовия и икономически блок на правителството. Съединените щати водят открита хибридна война срещу страната ни отдавна, но тя не получава адекватен отговор от нас: нито в Грузия, нито в Украйна, което позволява на киевската необандеровска хунта да извършва нацистки терор срещу независимото население, включително бомбардировките на жилища и други цивилни обекти в бунтовния Донбас. Тази ситуация беше специално отбелязана от президента на Русия, който на 23 октомври с консултанта по въпросите на националната сигурност на Тръмп Джон Болтън привлече вниманието на чуждестранния гост към факта, че „САЩ предприемат абсолютно непровокирани стъпки към Русия, които не можем да наречем приятелски. Ние дори на практика не реагирахме на нито една ваша крачка – всичко това продължава ли, продължава”. По-рано такава мекота се обясняваше с нежеланието на Кремъл да си разваля отношенията с новия американски президент, който обеща да нормализира отношенията с Русия и да се разбере с Путин по редица проблеми. Но днес е разбираемо, че Тръмп иска да се договаря единствено при своите условия. Затова политиката на отстъпки по отношение на настоящия стопанин на Белия дом не е най-добрата стратегия за действие.

Заплахи и възможности

По принцип разделянето на американските елити и продължаването на „Студената гражданска война” между тях, потвърдено от резултатите от междинните избори на 6 ноември, трябва да се разглежда като положителен политически фактор за Русия, тъй като те намаляват както силата, така и ефективността на американските външнополитически действия, включително на първо място, срещу нашата страна.

На второ място, ако такава конфронтация продължи поне през следващите две години, което сега е почти неизбежно, и двете страни ще трябва все повече да привличат външни съюзници до тях чрез всички налични средства: от пряка агресия до „почти равни” договори.

Превод: В.Сергеев