/Поглед.инфо/ На 4 декември на поредната сесия на НАТО държавният секретар на САЩ Майк Помпео съобщи, че официален Вашингтон дава на Русия 60 дни, за да унищожи всички свои ракети, които американската страна нарича нарушаващи Договора за ракетите със среден и малък обхват (ДРСМО) от 1987 г., в противен случай САЩ ще престанат да го съблюдават.

Това потрисащо и дори небивало в международната дипломатическа практика в следвоенните години заявление е направено от бившия ръководител на ЦРУ буквално третия ден след края на срещата на високо равнище на „Г-20” в Буенос Айрес. И това постави нещо като черта под всички провокации на „колективния Запад” начело със САЩ срещу Русия. Никакви обсъждания не са нужни, никакви възражения не се приемат.

Кой свали малайзийския „Боинг”? Разбира се, че Русия, кой друг! Доказателства така и няма вече четири години, но кого го интересува това?

Кой се меси и влияе на американските президентски изборни през 2016 г.? Руснаците, кой друг? Комисията на Мюлер всеки миг ще съобщи за това на основанията на това, че някой, някъде с някого се е срещал, но все още не е казал за това на Конгреса.

Кой отрови Скрипалите? Хайли лайкли Русия, кой друг! Доказателства така и не се появиха, но затова има Петров и Боширов, санкции и нови обвинения за минали отравяния. Борджия да не би и той да е руснак?

Кой носи отговорност за инцидента в Керченския пролив? Разбира се, Русия, кой друг! Защото Крим е украински, а резултатите от референдума на полуострова са нелегитимни.

Да не говорим за спортно-допинговия скандал, „руските дивизии в Донбас” и т.н.

Общо взето „Русия трябва да млъкне и да се маха”, както ясно го формира бойният британски министър на отбраната Гевин Уилямсън, честно спечелил своето настояще кресло, помагайки на редица влиятелни политици с „правилната ориентация”.

Сега, когато световното информационно поле е изорано и засято със семената на русофобията, дадени от предишните скандали, на Запада като цяло и в САЩ в частност, видимо са сметнали, че е време за удивителни истории, тоест за ултиматуми.

Максималната публичност и обида на въпросното решение на Помпео предполагат, че Кремъл ще се откаже да приема подобен ултиматум, което ще позволи на САЩ в най-кратки срокове не просто да излязат от ДРСМО (Решение, както справедливо отбеляза руският президент, вече е заложено в приетия бюджет на Пентагона за 2019 г), но и преди всичко, да получат съгласието на европейските съюзници за разполагането на американските ракети в Прибалтика, в Украйна и в Полша, така разбърквайки военно-стратегическия баланс в своя полза, защото времето на полета на „Пършинг” и неговите аналози при това намалява до 3-5 минути. А „огледалното” разполагане на руските РСМО не заплашва самите САЩ никак, още повече концентрирайки основния фронт на военните действия в Европа, както е по време на Първата и Втората световни войни, позволили на САЩ да излязат от тях като глобални лидери. Впрочем, на настоящият президент на Франция Еманюел Макрон, а и на германският канцлер Ангела Меркел, които се опитаха да възразяват среща подобен сценарий, бързо и нагледно им показаха „кой е господарят тук”, когато въпросът се отнася до „сериозната” политика.

Разбира се, това са „игри с огъня”, насочени, както и всички действия на САЩ и на техните съюзници за „неутрализацията” на руския военно-стратегически потенциал (а в идеалния случай – за унищожаването на самата Русия като единствената държава, която има военен паритет с Америка). Не само в случай на нанасянето на първия удар, но и при всеки технически „проблем” на американките ракетни бази, разположени в такава близост от Русия, на Москва няма да ѝ остане дори една минута да вземе ответно решение..

За разбиране на проблема си представете, че аналогични руски ракети бъдат масово разположени, да кажем, в Куба. Или дори в Никарагуа и Венецуела. Как в такъв случай ще се чувстват Тръмп, Помпео и Ко? Но нали във Вашингтон смятат, че Москва няма друг изход, освен по горбачовски да се предадат „в името на живота на земята”, признавайки на САЩ правото да „владеят и управляват”, ролята на глобален лидер, който ще диктува условията по всички въпроси на световната икономика и политика. Видите ли „руснаците рано или късно ще се сплашат”, а думите на Путин за това, че „светът без Русия не ни е нужен може да не се взимат предвид, защото чиновниците и олигарсите, чиито портфейли и съответно сърца отдавна са на запад, просто „ще свалят” нашия президент от Кремъл. Ето така се получава разположението в хибридната война, разпалена от САЩ и техните съюзници срещу Русия като държава и руснаците като етнос.

Впрочем, по адрес на КНДР американците съвсем наскоро излязоха с още по-категоричен ултиматум – и как приключи всичко това? Вече навсякъде течащият процес на обединението на двете корейски държави – при това изобщо не при американските условия. А и не за първи път чуваме от другата страна на фронтовата линия безкрайното „Руснако, предай се!”, нали?

Превод: В.Сергеев