/Поглед.инфо/ Настоящият конфликт между САЩ Великобритания и Франция (засега никой друг не е влизал явно в западната коалиция) от една страна и Русия, Китай, Иран, Венецуела и Сирия от друга ще влезе в историята като Първата виртуална война.

Не защото в тази война не загиват и няма да загиват хора (за жалост, гинат), а защото сама по себе си тази гибел има малко значение. Реалността просто създава поводи и обслужва разгарящата се във виртуалността на информационното пространство битка.

Както учеше един от моите преподаватели „Ако не можеш да спечелиш на чужда шахматна дъска, създай своя“.

Или дорисувай във вече съществуващата допълнителна клетка (не е задължително опонентът да знае за съществуването ѝ). Наистина, трябва да бъдеш готов в резултат на това да ти надянат на главата шахматната дъска и да ти издърпат ушите.

Проблем е, че тези момчета никой дълго време не ги е бил. Твърде много. И те са забравили маниерите, съответстващи на живота в културно общество.

Но да се върнем към войната във виртуалността, защото всъщност на САЩ не им върви много (военното доминиране е загубено, пазарите са загубени пред Китай и ЕС, икономиката е в стагнация, държавният дълг расте, политиката е в криза и т.н.) и са принудени да нарисуват нова, виртуална шахматна дъска.

Някъде те уверено побеждават (или по-добре и по-точно да кажем „превъзмогват“). То измислят „стотици унищожени от американците руски наемници“, ту съобщават, че „всички ракети са поразили целта, нито една не е прехваната“.

Интересно ми е на каква онлайн-стратегия играе Тръмп, когато разказва за своите победи? Бих се регистрирал, чисто и просто за да му наритам задника.

Ако той твърди, че американските „мъже и жени от армията на САЩ“ са толкова яки, то нека устроим съревнование между техните специални сили и нашите. Може по страйкбол, може по ръкопашен бой, може на шашки. И тогава ще видим така ли е така всъщност.

Това, което ми е наистина интересно е отговорът на въпроса доколко западните елити изобщо запазват връзка с реалността? Нали те вече празнуват победата от „непровалилата“ се ракетна атака, проведена в отговор на измислената „химическа атака“. При това оповестяват на целия свят, че „неотдавна са убили няколко стотин руснаци“.

Къде е за тях границата между измислицата и реалността? Осъзнават ли го това? Разбират ли изобщо, че тя съществува.

Вчера играх на „Фар Край-5“. За една вечер убит двеста американци. Всички бяха рошави, невчесани, мръсни и зле въоръжени дрипльовци. Тази вече планирам да убия още няколко десетки американци.

Само че аз осъзнавам разликата между реалното и виртуалното. А Доналд Тръмп? А Тереза Мей?

Наскоро руският посланик във Великобритания озвуча доказателствата, че химическата атака в Дума е фалшифицирана от страна на „белите каски“. Момченцето, което европейските медии няколко дни показваха като „жертва на режима на Асад“ разказа как е участвал в постановъчните снимки за сладки и бонбони.

И по-нататък какво?

Всеки път задавам въпроса: какво искат да постигнат с подобни „информационни войни“ срещу Русия? Ще дадат поредното „доказателство“ на шайката дебили със синдром на МайДАУН, които постоянно вият, че „властта крие информацията“. А след това? Те повече няма да станат.

Какво искат да постигнат със своето подхвърляне на информация за „нечовешките и кръвожадни руснаци“ и за „бедните сирийски деца?“ За да може западните обитател да захвърлят своя удобен въпроси и да отидат да воюват срещу Русия. Сериозно? Нали всъщност 99% от американците и европейците биха плюли на тези деца от височината на Айфеловата кула. Американците дори не могат да покажат къде се намира тази Сирия на картата.

Както го разбирам, задачата на информационната война е да се обърне на твоя страна значителна част от населението на страната-противник, за да се осъществи там завземане на властта от контролирани „опозиционни“ групи. Но в случая няма да се постигне такъв резултат. Дори и близо до него няма да се достигне.

Напротив, те дори в собствените си страни довеждат своите верни привърженици да закипят. Както се случи преди няколко дни с Алекс Джоунс, който до последно бе един от най-яростните привърженици на Доналд Тръмп, но тук и той не издържа.

Аналогично и Тереза Мей със своите фейкове и действие само още повече се изложи на критиката от страна на Джереми Корбин, което с всеки изминал ден я приближава до оставката.

Ако така продължава и занапред, то Първата виртуална война ще я спечелим, седейки на шезлонг с пуканки в ръка и единствено ще хвърляме към врага факти, факти и факти. От рода на невзривилата се ракета „Томахоук“,която бе предадена от Сирия на Русия.

Може ли врагът сам да си се представя извънредно хитър и коварен, но от страни да изглежда като пълен глупак? По-рано мислех, че нямаме такъв късмет, но в последно време съм склонен да преразгледам тази своя представа.

Без съмнение ще победим. Трябва просто да запазим спокойствие и да обичаме Русия.

Превод: Поглед.инфо