23 г. индианци в САЩ търсят справедливост

/Поглед.инфо/ Въпреки че свидетелите оттеглят показанията си, 4-ма мъже не са оневинени и все още са зад решетките, осъдени за изнасилвания

Донован Раус се самоубива на 12 април 2017 г., след като в продължение на 23 години дави мъката и се бори с демоните си. И преди е правил опит за самоубийство - веднъж си е прерязвал вените, а друг пък се е опитвал с ножица да се наръга във врата. Тези два опита се оказват неуспешни. През април обаче Донован изпива голяма доза лекарства и демоните му замлъкват завинаги. Името на демоните му е вина.

Когато е на 9 години, Донован помага четирима от чичовците му да бъдат изпратени в затвора. Дезмънд и Джеси Раус, Гарфийлд Федър и Ръсел Хъбелинг от индианското племе сиукси са осъдени в Южна Дакота през 1994 г. по обвинения, че многократно и брутално са изнасилвали сестрите и братовчедките на Донован - пет момичета на възраст между 20 месеца и 7 години.

Децата представят доказателства в съда, като твърдят, че мъжете са ги изнасилвали, след като ги завръзвали за леглата. Двама лекари потвърждават, че момичетата имат вагинални и анални наранявания. Психолог удостоверява, че страдат от посттравматичен стрес. Съдебното жури няма никакво съмнение, че мъжете са виновни. Дезмънд Раус е осъден на 32 г. затвор; брат му Джеси - на 33 г.; а Гарфийлд Федър и Ръсел Хъблинг - на по 30 г. зад решетките. До ден днешен четиримата мъже твърдят, че са невинни. През октомври 1996 г. Донован и братовчедка му Триста признават, че са измислили обвиненията срещу чичовците си. Всички деца оттеглят показанията си.

Обжалванията на осъдените на всички инстанции обаче са отхвърлени. На съдебно заседание през 2001 г. съдът отказва да приеме, че

показанията на децата са били оттеглени.

Четиримата мъже остават зад решетките, а властта в щата Южна Дакота продължава да ги смята за виновни.

Наскоро излезли експертни доклади по казуса "Раус" обаче повдигат сериозни съмнения относно съдебното решение от 1994 г. Методите на работа на разследващите, разпитите на децата и фактът, че лекарите, извършили прегледите, не са били достатъчно квалифицирани, дават основания да се смята, че става въпрос за съдебна грешка, започнала през 1994 г. и все още непоправена. Със случая се зае неправителствената организация Innocence Project of Texas, която осигурява помощ на граждани, обвинени в престъпления, които не са извършили. "Процесът е бил много несправедлив", казва адвокатът Майк Уеър. "Представена е била неточна информация, за да бъде произнесена присъда".

След като няколко пъти е прехвърлян в различни затвори, Дезмънд Раус в момента се намира в център за лишаване от свобода в Ийгълууд, щата Колорадо. Режимът не е много строг и той цени дори и най-малката свобода, която има. Гарфийлд Федър е бил в 9 федерални затвора и по-голяма част от това време е изкарал в строг тъмничен затвор - заради собствената му сигурност. Хора като него, осъдени за изнасилване на дете, попадат във възможно най-ниската йерархия сред останалите лишени от свобода.

Майк Уеър е единственият адвокат, който иска да се заеме със случая, свързан с насилие над деца. По казуса няма ДНК доказателства, които могат да оправдаят мъжете. Всички осъдени са от племето сиукси и тъжната истина е, че американското общество малко се интересува от тях. Изкарването им от затвора не е лесна работа. В случая "Раус"

предразсъдъците срещу коренните жителите си проличават

не само в хода на процеса, но и сега отново. По време на слушанията съставеното само от бели членове съдебно жури си позволява расистки шеги, въпреки че по-късно отричат подобно нещо.

Всичко започва, когато 5-годишната Розмари Раус е изпратена в социален дом през ноември 1993 г., след като в социалните служби се получават оплаквания, че баба й, с която тя живее, е бедна и не я храни. Никой не се свързва с бабата, която е обвинена, че не се грижи за момичето. Обвиненията в липсата на достатъчно грижи са обичайни за индианските семейства в Южна Дакота, когато децата им са отнемани от социалните служби. Два месеца след като Розмари е отнета от баба си, приемната й майка Дона Джордан казва на властите, че според нея детето е сексуално насилвано. През януари 1994 г. социални работници, служители в полицейското бюро, занимаващо се с проблемите на индианците, и агенти на ФБР посещават резервата на сиуксите и извеждат 11 деца от семейство Раус, сред които са Донован, братята и сестрите му, както и братовчедите му.

Четири дни по-късно Розмари, Лукриша, Джесика, Фюри, Триста и Еко Раус, придружавани от приемната им майка, са прегледани само от педиатъра Ричард Каплан. Почти всички момичета обвиняват някой от чичовците си, че ги е малтретирал. Каплан открива следи от леки охлузвания и зачервявания, но

не може да направи заключение, че е имало сексуално насилие

Изпраща момичетата при свой колега. През февруари 1994 г. гинекологът Робърт Ферел преглежда децата, а по време на делото признава, че нито едно от заключенията му не е достатъчно, за да се смята, че е имало сексуално насилие. Съдията отхвърля молбата на защитата децата да бъдат прегледани от още специалисти.

Единственото доказателство за вината на мъжете остават показанията на децата. Според новите доклади става ясно, че те са били дадени под натиск. Децата са разпитвани поне три пъти от разследващите и в кабинета на щатския прокурор. Два пъти в седмицата са се срещали с терапевт. От началото на разследването през януари 1994 г. до делото през юли с.г. те са говорили за предполагаемото насилие над 25 пъти. През цялото това време са били напълно изолирани от семействата си.

По време на делото щатският прокурор иска от децата да отговарят с "да" и "не" на зададените им въпроси. На защитата не й е позволено да поставя под съмнение противоречията в показанията им. Донован избухва в сълзи на свидетелската банка и изпада в шок. "Толкова ме беше срам да лъжа пред очите на чичовците ми", заявява той по-късно.

Адвокат Майк Уеър търси начини делото да бъде разгледано отново и иска пълното оневиняване на мъжете. В края на април т.г. той за първи път посещава Дезмънд Раус в затвора в Колорадо. След 23 г. в затвора той и останалите трима мъже имат основание да таят надежда. Въпреки всичко те не таят злоба и лоши чувства към децата. "Сърцето ме боли за това, през което са преминали тези деца заради федералните власти", казва Гарфийлд Федър. "Толкова много животи бяха разрушени". И четиримата са силно разстроени, след като научават, че Донован се е самоубил. "Смъртта му оставя празнота в сърцето ми", казва Дезмънд Раус.

Той споделя, че след визитата на Уеър е оптимист, че ситуацията може да започне да се променя за него и за другите. Опитът му с американската съдебна система обаче му е нанесъл тежка травма. "Вярвах в истината и справедливостта преди, но след всичко, през което преминахме, вече не вярвам. В Америка истина и справедливост има за някои, но не за всички."

Снимка: "Шпигел онлайн" Дезмънд Раус през 1995 г., малко след произнасянето на присъдата му от 32 г. лишаване от свобода.

Снимка: "Шпигел онлайн" Дезмънд Раус днес.

Снимка: "Шпигел онлайн" Гарфийлд Федър през 2015 г.