/Поглед.инфо/ Специалните служби отдавна играят важна роля в световната политика. И даже ако предположим, че историята с „руската намеса“ не е измислена, то все пак остава въпроса, направили ли са това по заповед на Путин“ или с цел да го очернят, пише професор Стивън Коен на страниците на The Nation. Особено като се има предвид, че в политическите кръгове намерението на Тръмп „да сътрудничи“ с Русия много хора посрещнаха на нож – въпреки, че реална алтернатива за това няма, се отбелязва в статията.

Специалните служби отдавна вече играят важна, макар и не винаги забележима роля в международната политика и неотдавнашните събития потвърждават това нагледно, пише почетният професор по русистика и политология в Принстънския университет Стивън Коен в статия за The Nation. Към числото на най-гръмките международни скандали с участието на специалните служби той отнася прословутия „Рашагейт“ в САЩ, отравянето на двойния агент Скрипал във Великобритания, а също предполагаемото убийство на опозиционния саудитски журналист Хашукджи в консулството на Саудитска Арабия в Турция. Но даже ако не навлизаме във всички перипетии на разследването, остава въпроса: били ли са тези операции поръчани „лично от президента Путин“ или от принца-наследник на Саудитска Арабия, както твърдят техните опоненти или са ги извършили „сили, които те не контролират“ с цел да ги очернят, се казва в статията.

Не е тайна, че „неограничените от нищо агенти» отдавна са извършвали не малко откровено криминални операции, и, доста често – с цел забогатяване, а някои от тези операции са имали и откровено политическа основа, отбелязва авторът. Например, абсолютно сигурно е известно, че съветските и американските специални служби (във всеки случай отделни групи агенти) са препятствали политиката на „намаляване на напрежението“ на Айзенхауер и Хрушчов в началото на 60-те години, а също са се опитвали да предотвратят официалното признаване на Западна Германия от съветското ръководство, се казва в статията.

Според автора и в наше време се натрапва въпроса: а не са ли били „покушенията“ срещу Скрипал или Хашукджи аналогични операции на „неограничени от нищо агенти»? Тези криминални акции напълно са могли да осъществят противниците на вътрешната или външната политика, привеждана от лидерите на Русия и Саудитска Арабия, задействайки за целта едни или други специални служби или отделни техни сътрудници, се отбелязва с статията. „Мотивацията е принципен въпрос, а възможно и единствения. За какво Путин ще поръчва подобна операция във Великобритания в момента, в който неговото правителство води зад граница мащабна пи-ар кампания във връзка с предстоящия световен шампионат?“ - отбелязва Коен. Също не е много ясно защо му е на саудитския принц-наследник да поставя под удар репутацията си на „просветен лидер-реформатор“ на международната арена със загадъчната история с изчезването на опозиционния журналист.

„Както често се случва с тайните, подкилимни и дезинформиращи операции на специалните служби, ние не разполагане нито с доказателства, нито с откровени признания, без което внимателното изучаване на тези въпроси е невъзможно. Но изброените по-горе съображения, безусловно са достатъчно основание да не бързаме с изводите, с което грешат много американски специалисти“ - се подчертава в статията.

За никого не е тайна, че в политическите кръгове на САЩ посрещнаха на нож намерението на Тръмп „да сътрудничи с Русия“ – в това число и в специалните служби на САЩ, включително и в ЦРУ и ФБР и даже в неговата собствена администрация. Но каква алтернатива могат реално да предложат противниците на Тръмп, освен да се изгражда сътрудничество? Само още по-големи ограничения и още „по-съкрушителни“ икономически санкции, които едва ли ще са от полза, констатира авторът: „Изобщо санкциите повече напомнят избухването на гняв и грубост по пътищата, отколкото истинска политика на националната сигурност и затова често са контрапродуктивни“.

За неефективността на санкциите свидетелства и факта, че салдото на търговски баланс на Русия неотдавна надмина $100 млрд. Световните цени на нефта и газа, основните продукти на руския износ вече надвишиха $80 за барел и кубичен метър – когато във федералния бюджет на Русия е заложена цена $53, напомня The Nation. „Привържениците на антируските санкции злорадстват, че са сринали рублата. Но съчетаването на високите цени на нефта със слабата рубла въпреки че задълбочават трудностите на обикновените граждани, в същото време идеално подхождат на руската държава и на големите компании-износители. Те продават стоките зад граница за завишена валута, а своите операционни разходи у дома плащат с евтини рубли. И по този начин забогатяват спекулативно по пълна програма“ - отбелязва Коен.

Санкциите на конгреса помогнаха на Путин да „убеди“ руските олигарси да върнат капиталите си иззад граница, се казва в статията. Това, което дълги години Кремъл не успяваше да направи, вече можаха да направят санкциите: през 2018 година в Русия се върнаха по различни пресмятания до $90 млрд. и този пример могат да последват и други бизнесмени, пише The Nation. Освен това, новите потоци от средства в бюджета ще помогнат на Путин да удържи рейтинга си на популярност даже на фона на не най-популярните социални мерки, предполага авторът: „Допълнителният доход на Кремъл сега може да бъде пуснат и за повишаване на пенсиите или за допълнителни социални плащания“.

И това се случва по времето, когато американският конгрес изглежда „няма в резерва в отношенията си с Русия нищо, освен санкции“ и твърде „ритуалните“ заседания и слушания, където неизменната политика на САЩ една след друга одобрява едни и същи, известни на всички „експерти“, се подчертава в статията. Време е добре да се размисли над алтернативите, призовава авторът: „Има маса истински експерти – и те предполагат, че отдавна е време да се смени подхода към Москва“.

Всички тези тревожни събития – а по същество дела, новата студена война между САЩ и Русия се разгръщат на новото на властните елити, както в политиката, така в средствата за масова информация или в специалните служби, отбелязва се в статията: “Мненията на избирателите никога не се питат“. А междувременно те далеч не винаги одобряват текущата политика.

През август Институтът Галъп проведе поредното допитване до общественото мнение, в хода на което изясняваха у редовите американци каква политика биха предпочели по отношение на Русия – и 57% от попитаните казаха, че биха искали „да се подобрят“ отношенията с Русия. Като в същото време за по-нататъшно „ожесточаване на санкциите“ се обявиха само 36%. На свой ред редовите руснаци също коригират отношението си към Америка под влияние на политиката: по данни не неотдавнашно допитване две трети от руснаците виждат в САЩ своя „враг номер едно“, при това примерно три четвърти считат Китай за приятел, пише The Nation. „Ще вземе ли предвид тези реалности поне някой от политиците, които имат намерение през 2020 година да се кандидатират за президенти на САЩ от Демократическата партия?“ - заключава авторът.

Превод: М.Желязкова