/Поглед.инфо/ Въпреки масовата антируска истерия в западните медии, все по-често там се прокрадват „некрасиви“ публикации и репортажи, които разкриват истинското положение на нещата. Ето, че и испанското издание Publico реши да се отдалечи от пропагандата и реши да проведе анализ на случващото се, отговаряйки на въпрос, който интересува мнозина – защо Тръмп играе ролята на безумец? При това така си е свършило работата, че към него не може да се добави нищо особено.

В началото испанците просто привеждат хроника на събитията преди удара по Сирия.

„През 70-те години Ричард Никсън, късоглед и незнаещ как да се измъкне от Виетнам решава, че правейки се на безумец, ще успее да изплаши Хо Ши Мин: ето, ако той не подпише мирно споразумение, то неконтролируемият американски президент ще натисне ядреното копче. Теорията за лудия лидер подразбира, че президентът на САЩ, за да постигне глобална хегемония трябва да се прави на безразсъден и непредсказуем, способен да използва сила, за да плаши своите врагове, без да обръща внимание на възможните последствия. С Доналд Тръмп в Белия дом, Джеймс Матис с прозвище „Бясното куче“ като министър на отбраната, Джон Болтън (последовател на злополучния Дик Чейни) с длъжност на съветник по националната сигурност и постоянен представител на страната в ООН Ники Хейли, ръководството на САЩ е просто психиатрична клиника, контролирана от Пентагона и ЦРУ. Единствено луди могат да вземат решение за пренасянето на американското посолство в Ерусалим и единствено безумци биха били в състояние да използват устроения от тях фарс на морално негодуване като предлог за военната агресия на САЩ, Франция и Великобритания срещу Сирия.

Прегледът на събитията, предшестващи атаката заради предполагаемата употреба от Дамаск на химическо оръжие, още веднъж ни демонстрира, как истината отново става първа жертва на войната:

На 29 март Тръмп обяви, че ще изтегли своите войски от Сирия.

На 3 април съгласно „Times of Israel“ президентът на САЩ получава тревожно позвъняване от Нетаняху, в хода на което последният изразява своята загриженост от това, че САЩ оставят Израел „сам“ срещу иранския враг в Сирия. За Тел Авив „червената линия“ не е химическото оръжие, а присъствието в Сирия на отряди опълченци, управлявани от Техеран. Еврейският лидер, последовател на „Теорията на безумеца“ иска от Тереза Мей да направи с иранската ядрена програма нещо приличащо на това, което тя успява да направи с „химическото оръжие“ в Сирия.

На 7 април сирийските „Бели каски“ и активистите от Центъра за документация на нарушенията (Violations Documentation Center), финансирани от САЩ и техните съюзници съобщават за употреба на химическо оръжие от правителството на Асад в Дума. Но нали сирийският президент не е луд и не е самоубиец и не му е изгодно да извършва подобни престъпления и да настройва срещу себе си страните от НАТО, при това, когато, благодарение на постигнатите „споразумения за примирие“ вече е поел под контрол град Дума…

На 9 април Израел под прикритие на димната завеса на пропагандата на терористите противозаконно атакува въздушната база „Тияс“ в Сирия, убивайки 14 сирийски и ирански военнослужещи. Няма смисъл и да се споменава, че нито една международна организация не е изразила протест по този повод.

На 10 април ФБР нахлува в офиса на личния адвокат на Тръмп в търсене на документи, свързани с отнасящите се до президента сексуални скандали по случая „Сторми Даниелс“, което може да му струва президентството. Благодарение на тази атака Тръмп спечелва време, за да успее да подготви защитата си. Трябва още да се погледне дали инспекторите не са приятели на президента, които да са искали да изземат въпросните документи преди това да го направи съдия Мюлер. Връзката между този случай и бомбардировката на Сирия напомня на атаката, предприета през август 1998 г. от Бил Клинтън по предполагаемите фабрики с химическо оръжие на Осама Бен Ладен в Судан, която отвлече вниманието от показанията на Моника Люински пред Голямото жури ден по-рано.

На 11 април Русия и Сирия отрекоха използването на химическо оръжие и заявиха, че автор на фалшивата новина е разгромената опозиция. За да докажат това, те поканиха Организацията за забрана на химическото оръжие (ОЗХО) да посети Дума. Но безумецът заплаши Москва с изстрелването на „красиви, нови и умни“ ракети против Сирия, макар и на следващия ден да опровергава това: „Никога не съм говорил кога именно ще бъде проведен ударът по Сирия. Може да бъде много скоро или съвсем не скоро!“.

На 13 април САЩ Франция и Великобритания изстреляха 103 ракети по предполагаемите хранилища на химическо оръжие в Сирия, от които 71 бяха прехванати от сирийските системи за ПВО руско производство (войната е и бизнес, позволяващ да се покажат възможностите на демонстрираното оръжие!). Но тогава защо не помислиха за вероятната екологическа катастрофа и за хилядите възможни жертви? Защо не подкрепиха доклада на ОЗХО? Или се побояха, че оценката на експертите може да се окаже подобна на тази, която през 2002 г. направи посланикът на ООН Ханс Блик, заявил тогава, че след своите почти четири хиляди посещения по цял Ирак не е открил никакво химическо оръжие? Или ще стане реч за чисто американският начин за действие: първо стреляй, после питай“, пише испанското издание.

На практика изчерпателен списък, ще добавим единствено необходимостта спешно да се премести вниманието на западните медии от Скрипал на нещо по „отвратително“, но доказващо „злобността на Русия. А и също така, че най-разумният в Белия дом се оказва човекът с прозвището „Бясното куче“, което вече говори много, ако не и всичко.

Но испанците не се спират просто с изброяване и са се опитали да определят от своята камбанария защо САЩ устройват това ракетно шоу. Ще отделим това-онова от анализа.

„Цели на военната агресия:

Да се изпрати „предупреждение на Иран“, твърдят в САЩ, макар и в действителност те да искат да накарат Техеран да напусне Споразумението за ядрената му програма преди края на месец май, когато Тръмп трябва да вземе решение дали да го обновява или да се откаже от него.

Да се създаде атмосфера на враждебност по отношение на Русия, да се засили дипломатическият, политически, икономически и военен натиск спрямо нея в навечерието на провежданото в страната Световно първенство по футбол. През март Западът обвини Москва в отравянето с препарата „Новичок“ двойния агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия във Великобритания. Опровержението на Москва и заявленията, както на ОЗХО, така и на военната британска лаборатория в Портън Даун за невъзможността да докажат, че посоченото отровно вещество е произведено в Русия не предотвратиха мащабната дипломатическа криза. Западът се страхува, че Русия се превръща в „стратегически конкурент“. Той се опитва да отслаби самият Владимир Путин, едновременно опитвайки се да открие нов Елцин, който да е покорен и да съответства на интересите на САЩ. И огромният дипломатически, политически, икономически и военен натиск върху Русия се предприема именно с тези цели. Да се упражни натиск върху Русия с цел да се постигне от нея сключване на договор, който да е възможно най-приемлив за интересите на САЩ в Сирия.

Да се увеличат разходите за войната в Сирия за Русия и Иран, за да затънат в сирийското блато, защитавайки Асад, въпреки това, че още през декември миналата година Владимир Путин обяви, че военната операция в Сирия приключва.

За да стане основното действащо лице на сирийската сцена, макар и както сега, да не „стъпва и с крак на нея“. Тройката, засилена от Израел, Саудитска Арабия и техните лобисти си връща контрола над Близкия изток, частично загубен, след като Барак Обама съсредоточи своите основни усилия върху сдържането на Китай.

Да се прекрати Споразумението за прекратяване на огъня, постигнато на конференциите в Астана. На 6 април терористите обстреляха с ракети и мини жилищните квартали на Дамаск, в резултат на което бяха убити осем и ранени 38 мирни граждани. Това нападение бе като бутилка кислород за измъчените терористи. Защото единственото, което можеше да ги спаси бе намесата на САЩ.

Да се покаже високата степен на вероятността САЩ да изпълняват заплахите си: нещо като послание към Иран и Турция.

Да се отслаби антирасистката борба за равенство и обществено благосъстояние в САЩ, Франция и Великобритания“, съобщава Publico.

Да, веднага се вижда, че в изданието дори и да не са слушали или чели Лавров, то със сигурност гледат испанската редакция на Russia Today. Макар и да не е нужно да си гений, за да достигнеш и сам до направените от руското външно министерство изводи: САЩ наистина силно прикриват терористите. Още повече, че едно от основните искания към Асад от страна на САЩ е незабавно да прекрати военните действия, тоест да даде на терористите да се прегрупират, поизлекуват и да заредят. Също така на повърхността лежи и бомбардировката като желание „да се покаже кой е господарят на къщата“ на целия Близък изток и да се „помогне на Израел в борбата срещу Иран“. За нас е важна точката, в която испанците вече съвсем открито разказват, че Западът иска от Русия не просто отстъпки, а нов Елцин „покорен и съответстващ на интересите на САЩ“. Да, те искат сключване на изгодни за тях договори не само по Сирия, но и това им е малко. Сега вече им е равнодушно дали Русия ще се изтегли от Сирия и Донбас. Докато в Русия се води политика, различна от елциновата и ще бъдем врагове, просто защото можем да станем „стратегически конкуренти“. С една дума, всички разговори на Тръмп, че иска да дружи с Русия се свеждат с желание да дружи именно с тази Русия от 90-те години, за което и есента на миналата година писа Тилърсън.

Това е същото, за което отдавна говорят патриотите в самата Русия, това е същото, което понякога се прокрадва в думите на западните политици и което постепенно се появява в техните медии. Следва да предположим, че в близките години отказът от политиката на Елцин и Козирев ще стане още един от поводите за въвеждане на санкции срещу нашата страна. Впрочем, нека се върнем към испанците.

„Казвах, че това е безумие: не атакувай Сирия… Тези действия няма да донесат нищо добро за САЩ!“, се обръщаше Тръмп към Обама през 2013 г. И какво се промени? За да може президентът на САЩ извърши антиконституционни действия и атакува друга страна без санкция на Конгреса, трябва да съществуват много важни причини, много по-сериозни отколкото „необходимостта“ да се накаже президентът на тази държава за убийството на десетки собствени граждани. И нека не забравяме, че много от най-близките съюзници на САЩ са професионални серийни убийци. Конгресът, съучастник на своя безумец дори не го упрекна за заявлението, че възнамерява да бомбардира Сирия втори път, „ако режимът отново прибегне“ към въпросните оръжия. Дори и Ердоган не се осмелява на подобни действия без съгласието на парламента на неговата ислямска република! „Атакуващата тройка“ не иска никакви оправдания, защото още през 2017 г. тя обвини Асад в употребата на химическо оръжие и стовари дъжд от ракети върху Сирия. Между другото, половин милион сирийци бяха убити с помощта на обикновено оръжие. Но „атакуващата тройка“ изхарчи милиони долара за военна подготовка не, за да отмъсти за смъртта на бедните сирийци. Те не проляха и една сълза по повод десетките хиляди цивилни, жестоко убити в Йемен от силите на коалицията САЩ-Саудитска Арабия. И ако тази тройка действително знаеше месторазположението на тези складове, то защо просто не информираха за това ООН? Много просто – още през януари във Вашингтон на заседание на „Малката група по Сирия“ бе решено Асад да бъде обвинен в употребата на химическо оръжие. Трябва да се припомни на Тръмп със същите зоологически термини, които той като правило използва по отношение на сирийския президент, че зад лъва от Дамаск стои руската мечка, а може би и китайският дракон, който води в Сирия не политика на „хирургическите атаки“, а на „акупунктура“. Тръмп, безумецът, обяви търговска война на Пекин и вече получи два решителни отговора от Си Дзинпин.

  1. Китай ще наложи търговски мита в размер на 25% върху внасяните от САЩ стоки.

  2. В деня на атаката на тройката срещу Сирия Китай започна най-мащабните военноморски маневри в своята история във водите на Южнокитайско море редом до тайванския пролив.

Военните конфликти почти винаги започват заради търговски спорове, а кървавата сирийска месомелачка вече е засегнала Турция, Ливан, Ирак, Иран и Русия, прекъсвайки търговските пътища на Евразия. Близкият изток, който също си има своите Безумци, се движи към голяма катастрофа, при това без спирачки“, обобщават испанците.

Няма какво особено да се добави, освен надеждата, че Тръмп просто се прави на психар в американската лудница, а не е наистина такъв.

Превод: Поглед.инфо